През по-голямата част от последните 12000 години или повече човечеството е залитало от крайност в крайност, защото на колективно ниво не е имало скромността да признае, че не знае всичко или почти всичко. Няма начин да уравновесим цялото познание и разбиране, докато една група мисли, че разполага с всички отговори и други групи мислят същото. Имали сме римокатолическата църква, която преследвала неверниците, защото вярвала, че разполага с истината ; после дошли протестантите, които преследвали католиците по същата причина ; после протестантите се разцепили на фракции, предизвикани от незначителни различия помежду им и те се сражавали едни с други, защото всяка фракция вярвала, че тя притежава истината ; после дошла материалистичната наука, която продължила да разграничава и осъжда онези свои представители, които оспорвали догмата този-свят-е-единственият-съществуващ. Всяка фракция и догма решава, че тя притежава истината, изгражда империя на дохода и влиянието и я защитава срещу всички пришълци, особено ако носят нови знания, които да поставят под съмнение статуквото. Този манталитет смята запазването на привилегиите чрез статуквото за далеч по-важно, отколкото напредъка на човешкото разбиране. Всеки, който е на кормилото, се опитвада избута всички останали от колата.
    Манталитетът "бее-бее", при който хората правят това, което им кажат малцината, а понякога дори и един-единствен човек, е в основата на контрола над човешкото съзнание. Разделяй и владей е велика всеизвестна истина. Следвайки тази политика, трябва да създаваш разделение. Ако има крайно десни, трябва да се създадат и крайно леви, за да се противопоставят помежду си. Разделението има нужда от крайности. Много хора се подвеждат по "радикалното" крило в политиката, докато си мислят, че са изобличили системата. Как е възможно една-единствена или малка група от хора да е контролирала милиарди от държавите и империите през цялото човешко съществуване ? Какво бе казал Ганди ? "100000 англичани не могат да контролират 300 милиона индийци, ако тези индийци не им сътрудничат". Вместо това цели цивилизации само са блеели и са следвали водача на стадото. Или са позволили да им бъдат предложени привилегии от диктатора, бил той мъж, жена или система, и са пренебрегнали несправедливостите, изстрадани от техните събратя. Това е чистата истина за днешния свят. Но може би ще ви е интересно да прочетете какво е казал пастор Ниймоелър - жертва на нацистите : "Първо дойдоха за комунистите, но аз не реагирах, защото не бях комунист. После дойдоха за трейдюнионистите, но аз не реагирах, защото не бях трейдюнионист. След това дойдоха за мен, но не беше останал никой, който да се застъпи за мен."
    Ако пренебрегваме несправедливостта към другите, ние сме точно толкова отговорни, колкото и онези, които пряко извършват тази несправедливост. Както пак казва Ганди : "Мълчанието е мълчаливо одобрение." Време е разделението да отпадне и да се застъпим един за друг. Те може да са в състояние да хвърлят в затвора, да убиват или да дискредтират малцината, които казват достатъчно, но не могат да постъпят по същия начин с милиони, застанали един до друг заедно. Властта е единствено способността да убедиш чрез манипулиране една група от хора, че имаш власт над тях. Властта е илюзия и това проличава, когато всички хора се съберат и кажат с мирни средства - не, това не е правилно и не е приемливо.
    През вековете на човешко съществуване във всички тези теми присъства необходимостта от отмъщение. Ако не друго, това е най-деструктивната емоция от всички възможни. Всички ние я усещаме инстинктивно, когато чувстваме, че някой се е отнесъл към нас нечестно. Това е разбираемо при напреженията на тази планета. Доста пъти през живота ми, когато хората са постъпвали зле с мен, съм имал желание да им го върна. Понякога това чувство пак ме спохожда, когато се случи нещо, към което изпитвам силни чувства. Но ние трябва да поемем дъх и да помислим, преди да реагираме инстинктивно, търсейки отмъщение. Ако направите това, ще видите по-всеобхватните последици, които това деструктивно желание може да предизвика. Това не означава, че вече няма да се чувствате наранени, но нуждата да накажете онези, които смятате за отговорни, ще отпадне.

    Това е толкова важно, че не се поддава на пълно описание. Както казва вождът Сиатъл : "Когато собственият ти народ се разгневи от някакво реално или въображаемо зло и обезобразят лицата си с черна боя, техните сърца също биват обезобразени и стават черни. Тогава тяхната жестокост е неумолима и не знае граници. Нашите старци не са в състояние да ги спрат. Истина е, че отмъщението се смята за печалба, дори и с цената на собствения им живот, но старците, които остават у дома по време на война, и стариците, които ще загубят синовете си, знаят по-добре."
    Това, което разгледах досега, са циклите на отмъщение и мъст. Цикълът на преследване на един човек от друг и на необходимостта от поправяне на това зло чрез по-нататъшно, често по-голямо преследване в замяна. Главно невинните страдат, не преследвачите. Не всеки пуритан е искал да преследва хора от другата вяра, нито всеки католик или англикан. Но при все това те са жертви от другата страна, когато се върнат за отмъщение. Докато не простим на всички, няма да можем да прекъснем тези цикли от планетарна и човешка болка и унищожение, защото жаждата за мъст ще продължи да съществува. Прошката може да изглежда стара и позната тема, но и мъдростта не е нова. Тя е толкова стара, колкото самото Сътворение. Прошката е била и винаги ще е ключ към човешкия прогрес. Нито за миг не твърдя, че е лесно да простиш при обстоятелствата, при които сме поставени, но това е единственият начин да се оттървем от егоцентризма, който ни е наложен. Ако ще изграждаме нов свят, ще се измъкнем от циклите на мрака, като си простим един на друг, отхвърлим контрола над ума и откажем да бъдем овце, водени от овчари под човешки, извънземен или объркан нефизически облик.
    Време е да отворим очите си и сърцата си и да поемем отговорността за нашите мисли и действия. Време е да се събудим и пораснем. Ако го направим, очаква ни нещо съвсем различно от описаното дотук.............

предполага осъзнаването на всички страни на проблема! И собствената ни отговорност!
А относно "Мълчанието е мълчаливо одобрение." нямям какво да добавя!:))
Весела Коледа!:))

Разбира се - осъзнаването включва и собствената отговорност, иначе се получава колективна безотговорност . Мерси за пожеланието, подобно и на теб, както и на всички близки твои хора, а и на цялото човечество ! :)

добре са го казали старите римляни...