Теорията, която се опитва да оправдае растежа като начин за премахване на страданията, се нарича "капка по капка". Има убеждение, че ако се позволи на богатите да експлоатират и да станат все по-богати, така на върха ще се натрупат пари, които "капка по капка" ще отиват  в надници и услуги, за да се осигури прихода на онези, които се намират по-долу в икономическата скала. Същото оправдание се прилага и за държавите. Ако богатите стават все по-богати, те ще търгуват с бедните и парите бавно ще потекат към тях. Проблемът е, че това не действа, и банкерите на Илюминати знаят, че не действа. Не се и предполага. Повечето от парите остават в близзост до върха на пирамидата, понеже колкото по-близко сте до върха, толкова повече ви плащат. Онези от дъното трябва да преживяват с остатъците, които падат от масата на богаташа и които, просто казано са онова, което наистина изтича. На дъното на пирамидата повечето от хората по света се борят дори за насъщните си потребности, а често и не успяват да ги задоволят. Повече от век светът изживяваше период на бърз икономически растеж и въпреки това половината от световното население живее в относителна или абсолютна бедност. Около 1 милиард живеят в бедност, определението за която е - условия на живот, характеризиращи се с такова недохранване, неграмотност и заболеваемост, които са извън всяко приемливо определение за приличен живот. Но заблудата от растежа "капка по капка" е зомбирала всички политически движения, с изключение донякъде на зелените партии. Запитайте някой капиталист, комунист, социалист или либерал-демократ за начин за икономическо подпомагане и те ще ви дадат версия на направи, използвай и изхвърли, основаваща се на бавното капене.
    Сигурно ще ви е интересно да разберете още една икономическа парадигма - т. нар. "Оптимум по Парето". Според него, не е възможно да подобрим благосъстоянието на един пазарен субект, без да влошим благосъстоянието на друг пазарен субект. А ако се загледаме трезво, не на един, а на няколко субекта се влошава благосъстоянието на практика. Или Парето има много ограничени възприятия, или чисто и просто си играе добре ролята под давлението на Илюминати.
    С повишаване на честотите и разширяване на съзнанието тази илюзия се отхвърля от милиони хора и техният брой ще нараства с още по-голяма скорост. Дори онези, които някога са отхвърляли или пренебрегвали подобни анализи, започват открито да поставят под съмнение икономическата лудост, която ни втълпяват да почитаме. Известният финансист милиардер Джеймс Голдсмит споделя в лондонския "Таймс":
    "Икономическият растеж е начин за измерване на успеха, а науката и технологиите са негови основни оръжия. Това твърдение е в основата на съвременната мисъл, но аз го поставям под съмнение. Водещото съвременно общество, Америка, е родило най-големия в историята изблик на икономически растеж и материален просперитет. През изминалите 50 години нейният БВП е нараснал от 1,5 трилиона$ на 5,9 трилиона $, изчислено в твърди, коригирани според инфлацията долари. Американската наука и технологии са постигнали невероятни изобретения. И при все това американското общество е тежко болно."
    Все още ще има добичета на Илюминати, които ще се опитват да задържат и оправдаят всичко това, което описах, защото те вярват, че лично за тях това е най-доброто и затварят умовете си за променящото се съзнание. Но опитът да се подкрепя тази икономическа лудост ще е като да се опитвате да запушите дупките в рушаща се дига. Защото на всеки процеп, който успеете да възстановите временно, ще изкочат дузина други, докато цялата дига не бъде отнесена. Икономическата система трябва да си отиде и ние трябва да спрем да й сътрудничим. Онова, което трябва да осъзнаем, е организираният срив на глобалната икономика от Илюминати с намерението да се въведе световна централна банка, обещаваща да я възстанови. Това е тяхното намерение и докато всички като мен искат Системата да бъде разрушена, ние трябва да се противопоставим на централизацията и да използваме срива, за да се откъснем от Системата. И без това виждате как Илюминати предизвикаха крах на глобалните стокови пазари. Застрахователните компании, които все по-често се изправят пред искове, породени от престъпления и природни бедтсвия, и малцината, които могат да си позволят застрахователните премии вече усещат, че промените стесняват кръга. Добавете към това финансовите последици от променящото се отношение към живота, крайностите във времето и геологичните явления и ще видите, че дните на икономиката на лудницата са преброени. Продължавам да подчертавам, че единствената опасност е, ако позволим крахът да оправдае по-нататъшна централизация. Ако това стане, Системата ще бъде възстановена с още по-голям контрол.
    И така - какво можем да направим ?
    Не мога да кажа точно какво ще стане, защото никой в подробности не знае какво ще донесе бъдещето или как ще използва човечеството правото си на свобода да реагира. Но ако искаме да сложим край на властта на икономическия елит, трябва да се придвижим от голямото към малкото; от централизиран контрол към самоконтрол на общността и индивида; от хората в служба на технологиите към технологии в служба на хората. Пробудените умове настояват за тези промени и те така или иначе ще са необходими, когато световния икономически ред окончателно потъне. На събитията ще се реагира по всякакви начини и ние ще трябва да се придвижваме бързо. Ще видим, че всички ние зависим един от друг, а духът на общността ще се завърне в пълния смисъл на думата.
    По време на индустриалната ера тенденциите са следвали друга посока. Финансовата власт е била концентрирана в ръцете на малцина с цената на инсталирането на технологии за масово производство и необходимостта от конкуренция с други страни. Това е дело на банкерите. Виждали сме как малкият бизнес се проваля, сблъсквайки се с нечестната спекулативна конкуренция на големите банки и корпорации, които са под контрола на Илюминати. Благодарение на тази несправедливост националните компании са се разрастнали и са се превърнали в мултинационални, които носят огромна власт по целия свят. Много от тях имат по-голям годишен оборот от много страни и това им дава сила да ги експлоатират и дори да ги управляват зад кулисите. Това води до гротескната гледка на обработваеми земи в бедните страни, които се използват за отглеждането на луксозни растения за богатите. Това често е подстрекавано от мултинационалните корпорации и корумпираните политици на Илюминати.
    Това манипулиране на търговията и дълговете от страна на Запада е породило почти невероятна ситуация, при която всяка година от бедните страни изтичат повече пари към богатите, отколкото обратното. Спомнете си това, когато видите западни политици да говорят за "помощта", която изпращат на бедните, или когато чуете хора да критикуват тази "помощ", защото благотворителността започва от родината ви. Не е така. В новия утрешен свят благотворителността ще се използва само в разказите за човешката история. Ще има даване и получаване, но няма да има зависимост, а следователно и благотворителност. Днес тя съществува само защото експлоатацията и манипулираната зависимост са породили необходимостта от нея.
    Системата ни контролира чрез зависимостта за всички неща от първа необходимост - храна, дрехи, топлина, подслон. Това е нейната амбиция, вдъхновена от дисбаланса и до голяма степен е реализирана. Тази зависимост за нещата от първа необходимост означава, че ние трябвада играем играта на Системата или няма да оцелеем. Първият приоритет на всяка нова икономика трябва да е намаляване, а след това и отстраняване на зависимостта от Системата за тези неща. Когато имате достатъчно храна, дрехи, топлина и подслон, незабавно получавате и шанс за избор. Вече ня трябва да правите онова, което Системата налага на вас. Отстраняването на зависимостта налага и отстраняване на централизираната власт във всички области на вашия живот. В икономически и политически план това означава, че малкото, а не голямото е хубаво .................