Нито един от тези разходи, които изброих, не е отразен в цената на продуктите, които са произведени по този начин. Вие плащате за тях веднъж в магазина и веднъж с данъците си, докато цената на унищожението на околната среда дори не се признава. Те се прехвърлят на следващите поколения, които след прераждането можем да сме ние ! Всичко това поражда илюзията за производителност, която е замазала очите на милиарди хора и ги е накарала да приемат централизацията като "прогрес". Когато тези разходи трябва да бъдат отразени в продажната цена, местното производство често пъти се оказва по-евтино, особено за неща от първа необходимост като храната. Пакетираната и заводски приготвена храна е доста по-скъпа, отколкото да си купите пресни продукти местно производство и да си ги приготвите сами. Националните и международните конгломерати от хранителната индустрия трябва да намират начини да вземат един картоф или морков и да добавят към неговата стойност колкото могат повече. Това става, като превръщат обработените, пуснати на конвейер полуфабрикати в чипс, пайове или каквото и да е. И понеже храните, произведени по този начин трябва да изминат големи разстояния, преди да бъдат изядени, към тях се добавят химикали и консерванти, което увеличава разходите за медицински услуги поради въздействието, което оказват на човешкото тяло. Това е върхът на отровите, съдържащи се вече в храните като последица от селскостопанските методи, основаващи се на химикали. Хранителните гиганти могат да осигурят големи печалби от онова, което в началото е било картоф или зеленчук струващ стотинки. През следващите години ще станем свидетели на връщане към практиката да се купуват пресни местни продукти и да се приготвят в домашна обстановка на много по-ниска цена.
    Централизацията на производството и политическият контрол са допринесли за колапса на общността. Политиката на Системата "Разделяй и владей" е унищожила духа на общността, сътрудничеството и местната самоувереност. Местните пощи и малки магазинчета са затворени. Същото е и с местните училища и децата трябва да пътуват до големите, често безлични, централизирани училища. Родителите им също трябва да пътуват до работата си, тъй като централизацията е ликвидирала местните фирми и е създала необходимост от масово пътуване до работното място в града и обратно с всички пътища, обществен транспорт  и замърсяването, и разходите, които влекат след себе си. Хората са принудени да започват и завършват всеки работен ден със задръствания или претъпкани влакове и автобуси наред с всички останали в същата ситуация. По-голяма част от времето им минава в работа и пътуване и им остава по-малко време за семейството, приятелите и живота в общността. Правителствата говорят за нуждата от "семейни ценности", като в същото време лансират система, която разделя семействата през по-голямата част от деня и предизвиква напрежения, на които много връзки не могат да устоят. Все повече хора вече осъзнават, че ако намалят броя на "исканите неща", ще се нуждаят от по-малко пари в техния живот. Това опростяване на живота може да ви дари с най-ценните дарове - време и избор.
    Друга последица от централизацията е зависимостта на общностите от една или няколко компании за икономическата им стабилност. Когато тези индустрии западнат или компаниите решат, че за тях е по-изгодно да направят централизацията някъде другаде, населението бива разорено, защото икономическата му база е ограничена и зависи от шепа хора. Икономиките на общността, които ще се развиват през  следващите години, няма да страдат от такава липса на разнообразие.
    Мултинационалните компании, които използват силата си, за да експлоатират природата и планетата, няма да преживеят трансформацията. Разширяването на съзнанието ще обезпечи минаването им в миналото. Бизнесът ще претърпи фундаментална преоценка на стойностите и мотивите, защото еволюцията на съзнанието не се ограничава само със слабите и бедните. Тя доскосва всеки, който е подготвен да отвори ума си и да тръгне с набиращия скорост поток. Искам отново да изтъкна, че в критиката си на икономическата система не осъждам хората. Аз оспорвам мисловните модели, които контролират хората и служат на Системата. Управителите, чието ежедневие е подложено на засилено напрежение от изготвяне на финансови отчети и данни за растежа са също жертви на тази лудост като онези, които наемат или не наемат на работа.
    С всеки ден все повече "финансови победители" намират работата си незадоволителна или безинтересна. Техният истински Аз изплува на повърхността и в съзнанието им навлизат нови възгледи и стойности. С продължението на този процес те ще започнат да си задават много въпроси, каквито никога преди не са се сещали. Сред тях ще са: За какво точно служи моят бизнес ? За какво всъщност сме ние тук ? Дали само да трупаме пари, колкото се може по-бързо и повече ? За това ли е целият живот ? Може би сме тук, за да изпадаме в ужас, ако всяка година не продаваме повече неща ? Знам, че има бизнесмени, които вече си задават тези въпроси и осъзнават, че те също са жертви. Новият бизнес, който ще израстне от пепелищата на старото по-скоро ще служи, отколкото да експлоатира и ще преценява успехите си според следните критерии : 
    1) Процесите на производство, дистрибуция и продажба на продукта нанася ли някакви вреди на планетата и на екосистемите, поддържащи живота ?
    2) Дали бизнесът експлоатира света, вместо да допринася за излекуването му, да служи реално на човешките потребности и да го превръща в по-добро място за хората и всички форми на живот ?
    3) Дали бизнесът наранява или експлоатира животните душевно, емоционално или физически и причинява ли им някаква болка или стрес ?
    4) Дали бизнесът експлоатира хората с цел максимално увеличение на печалбата ? Плаща ли реално за труда им и използва ли икономическата си мощ, за да ги накара да приемат това, което им се предлага ? Експлоатира ли доставчиците или по-слабите страни и хора, като злоупотребява с икономическата си власт над тях ?
    5) За да е печеливш бизнесът, необходимо ли е други хора или страни да губят ?
    6) Ангажираните в този бизнес чувстват ли, че са част от процеса на вземане на решения и че им е предоставена възможност да разгърнат целия си творчески потенциал, или чувстват, че творческите им сили не отговарят на строгата корпоративна структура, в която максимализирането на печалбата е единственият движещ мотив ?
    Ако отговорът на някои от тези въпроси е "да", имаме бизнес, който ще потъне в променящото се съзнание на колективния ум на човешката раса. Новият бизнес ще се опита да гарантира, че всеки, включително и Земята ще спечели от икономическите мероприятия. Ние се придвижваме от икономика печели-губи към модел печели-печели. Новият бизнес няма да има строги структури. Вместо това ще развие свои начини за работа и действие, изхождайки от ценности като грижа, споделяне, съчувствие, екологична отговорност, любов в най-широк смисъл на думата, мир, хармония, истина, справедливост и уважение. Според тези принципи всеки бизнес ще се развие по начин, който отговаря най-добре на ангажираната общност и хора. Пъстротата и разнообразието ще заменят днешното централизирано уеднаквяване. Можете да отидете в почти всеки град на света и да видите едни и същи имена и фасади на магазини, координирани от някоя мултинационална корпорация............