Глава 1. Съвременна медицина и здравеопазване -митове и реалност ( продължение ) 

Почти всеки ден слушаме съобщения за поредната епидемия от "силно заразна болест" по хората или по животните някъде по света - грип, СПИН, менингит, туберкулоза, шап и др. В книгата си "Епидемии, смъртоносни и заразни болести и стремежът към власт - политика на глобалната болестност" Стивън Рансъм разкрива тази чудовищна манипулация, включително и по отношение на последната "епидемия" от шап, заради която бяха избити десетки хиляди животни в Англия и Европа. У нас обаче нищо не се чу за дебатите, които се водеха на Острова, и възмутените гласове на фермери и учени за това масово неоправдано клане. Слушайки и четейки изнасяното от медиите, човек би могъл да си помисли, че буквално сме заобиколени от смъртоносни болести. Но това според Рансъм представлява безсрамна манипулация на икономически и политически изфабрикувани "психо-епидемии". Повечето от т.нар. епидемии, които изискват спешни медицински мерки, не са нищо друго освен безсърдечен търговски заговор, чиято цел е да се стимулират продажбите на произведеното от фармацевтичната индустрия, всявайки силен страх от различни болести. Тъй като медиите са в ръцете на финансово-индустриалната олигархия, въобще не е трудно да се прокара определена политика или да се създаде ситуация, която да ни накара да се почувстваме смъртно заплашени. Вместо да се подобряват стандартът и условията на живот, фокусът на общественото внимание се измества в погрешна посока, а на хората се предлага решение, което няма нищо общо с истинския проблем!
    Д-р Гилен Ланкто, с 20-годишен стаж като флеболон (специалист по вените) и автор на бестселъра "Медицинската мафия: Как да се измъкнеш от нея и да възвърнеш здравето и парите си", пише: "Медицинската система е същинска медицинска мафия, която създава болести и убива за пари и власт... Противно на това, което бихме искали да вярваме, медицинските или политическите власти няма да дадат решението на проблема. Всъщност именно те са го създали и те искат да го поддържат..."
    Тук бих искал да изясня един ключов по значение факт. Системата няма за задача да създава независимо мислещи човешки същества. Затова нас ни учат КАКВО, а не КАК да мислим! Чрез всички възможни средства у нас непрекъснато се насажда чувството, че сме "жертва" на външни обстоятелства, и сме подтиквани да предоставяме нашата отговорност в ръцете на друг. Така можем да бъдем контролирани много ефикасно от различни институции и организации - политически, военни, религиозни, медицински и пр. Хилядолетната история на човечеството е история на КОНТРОЛ на едни групи от хора над други или на едни индивиди над други с цел някаква печалба или изгода! Средствата и методите, чрез които се постига това, са разнообразни и някои от тях разглеждам в книгата. От психологична гледна точка контролът над съзнанието се осъществява като се използват основно емоциите на хората. Д-р Уилям Сърджънт, психиатър, автор на книгата "Битката за ума", разяснява как става това: "В ума на много хора могат да бъдат насадени различни вярвания и убеждения, след като мозъчната функция е нарочно нарушена чрез провокиран страх, гняв или възбуда. Най-честите резултати от този предизвикан смут са нарушаване на способността за критична преценка и повишена внушаемост." Ето защо на обществото непрекъснато се поднася "подходяща" информация за събития, които стимулират тези горепосочени емоции.
    Основна грешка на хората е, че са оставили друг да ръководи съдбата им и да се "грижи" за здравето им! Най-лесният и устройващ ни начин е да търсим причината за появата на болести извън нас - независимо дали това ще е вирус, бактерия или някакъв друг фактор от околната среда. Тази тенденция към съзнателна самозаблуда, за да избегнем по този начин отговорността към самите себе си и усилието, необходимо за промяна, е в основата на неблагополучията на човешкия род! Хората искат, без да полагат никакви грижи за здравето си и за усъвършенстването си, да бъдат винаги във форма, ако е възможно, само с помощта на някое хапче.
    Английският журналист и писател Дейвид Айк дава много точно обяснение за схемата, по която се осъществява манипулацията на човечеството във всички области на живота, за да се налагат решения, които иначе биха били отхвърлени от хората като неприемливи. Това е техниката, която той нарича ПРОБЛЕМ-РЕАКЦИЯ-РЕШЕНИЕ. Създава се проблем (не от обществото, а от тези, които искат да го контролират), като той трябва задължително да всява страх и безнадеждност ида насочи вината към някого/нещо. Темата се подхваща от медиите, които чрез целенасочени публикации или такива, търсещи евтини журналистически сензации разгарят страстите и емоциите (предизвикват реакция) и се стимулира обществото отчаяно да търси разрешение. Ето ви един актуален пример от здравеопазването: идва грипна епидемия и със страховити краски се описва какви усложнения може да има, колко хиляди жертви се очакват и пр. (това е проблемът). Хората, уплашени, започват да питат как могат да се предпазят (реакцията). И тогава идват "ангелите спасители", в случая фармацевтичните компании, и предлагат своите ваксини (решението). Д. Айк пише: "Причината, поради която ние сме контролирани, не е, че не притежаваме силата да решаваме сами съдбата си, а защото отдаваме тази сила всяка минута от нашия живот. Когато се случи нещо, което не харесваме, ние търсим да обвиним някой друг. Когато възникне някакъв проблем в света, ние казваме: "какво те ще направят за това?" При което те, които всъщност са създали тайно проблема, отговарят на това искане, като предлагат (своето) решение...."
    Целта е с кадифени ръкавици под най-благовидни предлози да ви измъкнат свободата да мислите и да решавате сами за себе си и да ви наложат това, което определено е вредно за вас и децата ви, без да се съпротивлявате, дори и сами да го пожелаете! За да бъде осъществена на практика тази политика в здравеопазването, съзнанието на обществото трябва да е обработено по съответен начин. Тъй като лекарите са естествените дистрибутори на фармацевтичната индустрия, именно чрез тях фирмите разчитат да наложат своите лекарства. Затова, от една страна, системата формира у лекарите определен начин на мислене. От друга, тя непрекъснато промива ума на всички останали - настоящи и потенциални пациенти, както по отношение на предлаганите терапии, така и по отношение на статута на лекаря. Нас ни програмират да се подчиняваме на правила и закони, които привидно са създадени в полза и за благото на обществото, но всъщност служат на интересите на индустрията като цяло и на подчинената й политическа машина. Сега пациентът е този, който обслужва индустрията, а би трябвало да е точно обратното!
    Въпреки че много се говори за превантивни мерки, на практика не се извършва почти никаква дейност в тази насока! Повечето болести са предотвратими чрез разумен начин на живот и лечими със средствата на природната медицина. Това не означава, че конвенционалната медицина няма какво ценно да предложи. Микрохирургията и новите щадящи хирургични техники са едно чудесно постижение. Неоспорим е фактът, че благодарение на усъвършенстването на техниката и многобройните открития в областта на физиологията, биохимията, неврологията и пр. "героичната медицина" постигна значителни успехи при овладяването и лечението на тежки и спешни случаи, травми и животозастрашаващи състояния. Дори и тук обаче възможностите за лечение биха се подобрили значително, ако се въведе например широко приложението на хомеопатията. Аз лично не познавам друг терапевтичен метод, който да дава такава възможност за бързо възстановяване след прекарани операции, травми, посттравматичен стрес синдром. Той може да се окаже дори животоспасяващ в определени случаи. Български колеги със значителен лекарски стаж вече са имали възможността да наблюдават големите предимства на съчетаното прилагане на алопатия и хомеопатия при опасни за живота състояния.
    Бих искал все пак да обърна внимание и на факта, че много от тези кризисни ситуации са предотвратими по принцип, защото възникват главно в резултат на безумния и саморазрушителен начин на живот на хората - военни конфликти, атентати, злоупотреба с алкохол, наркотици и пр.!
    Един съществен недостатък на съвременната официална медицина е липсата на всеобхватна концепция за същността на понятията здраве и болест. Определението на Световната здравна организация (СЗО) за здраве е: "състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само отсъствие на болест или недъг". Подобно формулировка обаче е неясна и непълна (вж. Глава 3.). Конвенционалното лечение обикновено се извършва не според ясни принципи и закони, а според хаотично прилагани случайни открития, които най-често имат твърде ограничен периметър на приложение. Продължават да властват остарели теории, които се толерират само защото са изгодни за материалистическо-механистичния модел и за силите, които го подкрепят.
    Д-р Г. Станков пише в книгата си "Универсалният закон": "Състоянието на медицината в края на това хилядолетие е такова, че не й позволява да обясни по задоволителен начин възникването (патомеханизмите) на кое да е заболяване. Това заключение е болезнено, но необходимо. Достатъчно е да хвърлим поглед в някой стандартен учебник по медицина, например в настолната за американските лекари Книга на Харисън -"Принципи на вътрешната медицина", за да се убедим в това. Няма почти никаква ефикасна лекарствена или друга терапия на хронични заболявания, които съставляват над 90% от всички заболявания в развитите страни...
    В пълен противовес на експоненциално растящите разходи за здравеопазване реалните успехи в медицината са много малки и става все по-ясно, че много тенденции сочат в обратна посока. Така например увеличението на средната продължителност на живота, която е най-меродавният параметър за ефективността на медицинското обслужване, стагнира в развитите западни страни от няколко години. В източноевропейските страни тя дори е намаляла значително (най-вече се е увеличила детската смъртност), и то въпреки масовото нахлуване на модерни "ефективни препарати", каквито преди това нямаше. Големи епидемиологични изследвания от последните години доказват, че инцидентността (степен на появяване) на повечето ракови форми е нараснала в САЩ и в други страни през последните 10-20 години, въпреки че средствата за ранна диагностика и профилактика непрекъснато растат."
    Усилията и разходите за "борба с болестите" се увеличават непрекъснато, а същевременно резултатите са далеч под очакваното. Ако здравеопазването и медицината наистина се развиваха в положителна посока, както се твърди, естествено е да намалява и броят на болните. Но става точно обратното. Защо? Защото здравеопазването в световен мащаб е въведено в порочен кръг с псевдолечение и липса на адекватна профилактика. Както пише д-р Станков: "...фармацевтичната индустрия сама си създава потреблението и расте като рак... В бившата Източна Германия броят на хронично-имунологичните заболявания като алергия, невродермит, астма и прочие, е нараснал след обединението, въпреки че замърсяването на околната среда, считано за важен фактор за тези болести, значително е намаляло. Това показват резултатите от едно голямо епидемиологично изследване, публикувани наскоро. То не дава никакво обяснение на причините. Междувременно през последните десет години консумацията на лекарства в източногерманските провинции е нараснала неколкократно. Трябва да се подчертае, че преди обединението в ГДР имаше много малък брой лекарства на разположение..."
    Вероятно вече сами сте се убедили, че огромната част от медикаментите не лекуват, а дори напротив - често предизвикват допълнителни усложнения и заболявания (вж. Глава 8. "Ятрогенни заболявания и медицински грешки"). Антибиотиците досега са спасили не един човешки живот, но видяхме до какви нежелани ефекти доведе безотговорната им и много често неоправдана употреба. Бактериите станаха резистентни на повечето от тях, а гъбичките заболявания придобиха невиждана масовост. Самите антибиотици понякога разболяват с продължителни последствия и дори могат да служат като хранителна среда на някои микроби.
    Лекарите непрекъснато са атакувани от различни фирми, производителки на алопатични лекарства и ваксини, които предлагат поредния си продукт, превъзнасяйки "добрите" му качества, а в същото време ловко отбягвайки въпроса за задълбочени проучвания върху краткотрайните или още по-важно -дълготрайните му странични ефекти. Независимо от многобройните им нежелани въздействия и липсата на траен лечебен резултат медикаментите се представят като неизбежно зло -фармацевтичната индустрия иска да ни накара да повярваме, че без масовото им приложение светът не би оцелял.
    Тривиални проблеми се превръщат в сериозни болести чрез създаване на нови диагнози и, разбира се, започват да се "лекуват" с алопатични средства. Дори естествени периоди от живота на човека като например бременността при жената са превърнати в болестно състояние, а актът на раждане - в травмиращо преживяване. На Запад често се извършват ненужни оперативни интервенции и се дават, без да се налага в действителност, силни болкоуспокоителни. В последните 10-15 години масовост доби вредната практика да се прави, в много случаи, без да има реални основания за това, хистректомия (отстраняване на матката), на жени все още в детеродна възраст, които вече имат деца. Като причина се изтъква наличието например на малко миомно възелче. Жените са убеждавани, че е разумно да се подложат на тази операция, "за да нямат проблеми в бъдеще". При някои това обаче означава цялостно влошаване на здравето и поява на болестни симптоми.
    Д-р Робърт Менделсон пише : "Аз съм убеден, че терапиите на модерната медицина за различни заболявания рядко са ефикасни и че те всъщност често са по-опасни, отколкото болестите, за които са предназначени. Убеден съм, че рисковете се увеличават от широко разпространеното приложение на опасни процедури за състояния, които не са болестни... Убеден съм, че модерната медицина отиде твърде далеч, използвайки във всекидневната си практика крайни терапии, подходящи само за критични ситуации... Всяка минута на всеки ден модерната медицина отива твърде далеч, защото тя се гордее именно с това, че достига до такива крайности. Една неотдавнашна статия, "Кливлъндската чудесна медицинска фабрика", възхвалява Кливлъндската клиника за "достиженията" й през изминалата година: 2980 отворени операции на сърце, 1,3 млн. лабораторни теста, 73 320 електрокардиограми, 7770 скенера на цяло тяло, 210 378 рентгенови и други изследвания, 24 368 хирургични интервенции... когато отидете на лекар, на вас не се гледа като на човек, който има нужда от здравна помощ, а като на потенциален пазар за продуктите на медицинската фабрика..."
    Обучението в медицинските институти е насочено изключително към утвърждаване на концепцията за прилагане на алопатични средства, което далеч невинаги е оправдано. Разбира се, студентът по медицина получава полезно и в известен смисъл необходимо медицинско образование, но не мога да не отбележа факта, че все пак то е едностранчиво и съвсем недостатъчно, за да може да се лекува истински. На "нестандартните" терапии се гледа с пренебрежение и дори се насажда отрицателно отношение към тях независимо от ефикасността им. Нерядко "доброжелатели" подлагат пред студентите медици на критика, най-често съвсем неоснователна, изпитани и доказали се в практиката лечебни методи, като например фитотерапия, акупунктура, хомеопатия, зонотерапия и др. Какъв е резултата? Ще ви покажа с един пример. Преди няколко години бях на курс по обща медицина, на който присъстваха около 35-40 колеги, повечето от тях на възраст между 27 и 37 години. Всички те без изключения бяха недоволни от сегашното състояние на медицината, от резултатите, постигани с това, което тя им предлага, и като че ли искаха да намерят нещо различно и по-добро. Доста ентусиазирано им занесох няколко книги и материали с клинични случаи на излекувани с хомеопатия болни хора. Надявах се все пак на голям интерес, след като вече бях чул оплакванията им. Но каква, мислите, беше реакцията? Отчайващо апатична и вяла. "О, това не е за мене", "Като е толкова ефикасно, защо не се преподава в Медицинска академия?" и т.н. Опитах се да им обясня, но се оказа, че натрупаният слой от предразсъдъци е много плътен, и разбрах, че усилията ми са напразни.
    Корпоративни интереси разболяват и убиват хората. Моделът на медицинско обучение и обслужване, който е бил заложен и който все още продължава да действа, от една страна, поставя лекаря в подчинено положение да изпълнява нерядко и против волята си вредни за болния практики. С тях той може дори допълнително да влоши здравословното му състояние, но за това няма да бъде подведен под съдебна отговорност, защото това е "официалното" лечение. От друга страна, ако реши да помогне на пациента по начин, който е различен от общоприетия, дори и да има успех, рискува да бъде изложен както на присмех от своите колеги, така и на тяхната завист, и да влезе в сериозен конфликт с медицинските институции, а понякога дори и да изгуби правото си да практикува. Именно за да не си навлекат неприятности, много лекари на Запад, проявяващи интерес към естествените методи на лечение, не ги прилагат. Ето какво казва известният американски професор по имунология д-р Алън Лъвийн от Калифорнийския университет в Сан Франциско на една национална конференция по проблемите на медицината: "Лекарите са принудени чрез заплаха да прилагат методи, за които те знаят, че не действат. Един от най-ярките примери е химиотерапията, която няма ефект при повечето раково болни... Независимо от факта, че по-голямата част от лекарите са съгласни с безрезултатността на химиотерапията като цяло, те са заставени да я прилагат от групировки, които са особено зантересовани от това и които получават огромни печалби от лекарствената индустрия..."
    Д-р Филип Дей, когото вече споменах, е автор и на книгата "Ракът - Защо все още трябва да умираме, за да стигнем до истината". Той цитира проучване, според което повечето онколози биха отхвърлили за себе си който и да е от официално предлаганите терапевтични методи, ако те самите имат рак.
    Д-р Лий Каудън заявява: "За раковата индустрия пациентът е източник на печалби. Действителните клинични и научни данни не подкрепят твърденията за ефикасност на терапиите, предлагани от нея. Конвенционалните антиракови лечения са наложени, защото те носят пари, а не защото лекуват. Десетилетия провеждащите тази политика ви държат в невежество по отношение на истината, и ще продължава да бъде така, ако не се събудите и да прогледнете Какво се крие зад тяхната реалност."
    Ето и думите на д-р Алън Никсън, бивш президент на Американското химическо общество: "...Като химик, обучаван да интерпретира данни, за мен е непонятно как лекарите могат да игнорират доказателствата, че химиотерапията много повече уврежда, отколкото лекува..."
    Онкологът Албърт Брейбърман: "...всеки рак с разсейки, който е бил нелечим през 1975, не е лечим и днес. Много онколози препоръчват химиотерапия за почти всякакъв вид рак, с чувство за безнадеждност, която обаче не е разубедена от този постоянен неуспех."
    "В края на краищата няма доказателства, че химиотерапията в повечето случаи действително удължава живота. Това е голямата лъжа за този метод - че по някакъв начин има връзва между намаляването на тумора на пациента и удължаването на живота му", твърди д-р Ралф Мое - бивш помощник-директор на службата за връзки с обществеността при един от водещите американски центрове за изследвания в областта на рака "Мемориъл Слоун Кетъринг", Ню Йорк.
    Проф. Чарлз Мати, френски онкоспециалист: "Ако един ден се разболея от рак, никога не бих се лекувал със стандартната антиракова терапия. Тези, които са вече болни, но живеят далеч от онкологичните болници, имат повече шанс."
    Още през 1976 г. Иван Илич пише книгата "Медицинската Немезида: експроприацията на здравето", в която дава да се разбере, че медицината е достигнала такъв етап на развитие, на който самата тя се е превърнала в заплаха за здравето. Съвременните "научни" лечения на рак, СПИН и други хронични дегенеративни заболявания са изключително токсични, неефикасни и скъпи.
    През 1978 г. "Офис ъф текнолъджи ъф сайънс" в САЩ извършва голямо проучване върху т.нар. научна медицина и представя резултатите пред Конгреса. Оказва се, че поне 80% от официално установените лечения въобще не са доказани в клинично контролирани изследвания! С други думи, те нямат научна обосновка! След 7 г. НАСА повтаря проучването със същия резултат. Защо въпреки тези данни конвенционалните терапии са единствено признатите и масово прилагани? Това е така, защото медицинската индустрия се стреми да монополизира здравеопазването и да елиминира конкурениията на нелекарствените лечебни методи, които биха застрашили печалбите й! Затова официалната медицина е превърната в религия, а всички теории, мнения и терапии извън "избраните" се обявяват за ерес и ненаучно доказани. Но как да бъдат доказани, когато институциите, обслужващи здравеопазването, по разбираеми причини не желаят да отпускат средства за това?! Целта на медико-индустриалния комплекс е да ви държи в неведение относно възможностите на природната медицина и да ви кара да се подчинявате волно или неволно на това, което той ви предлага. А то в никакъв случай не е здраве! Както заявява Бети Мартини, основала асоциация "Мисията възможна" (вж. Глава 13.): "...химерата, блянът на всички фармацевтични компании е да съблазнят и прелъстят цели огромни части от населението към доживотна зависимост от някакъв медикамент за някаква болест, която те всъщност нямат..." Антъни Хилдер от "Фрий уърлд алианс" пише: "За разлика от легендарния д-р Франкенщайн, който извършвал експериментите си с трупове и създавал чудовищата си от тях, днешните "д-р Франкенщайн" извършват опитите си върху живи хора и от тях правят чудовища."
    Хуманисти с енциклопедични познания не само в областта на медицината, но и извън нея остават неизвестни на лекарското съсловие. Например д-р Самуел Ханеман, основоположникът на хомеопатията като научна система в края на XVIII и началото на XIX в. Той е бил немски лекар, химик и полиглот (владеел е писмено и говоримо 8 езика). Благодарение на изследванията си в областта на химията Ханеман бил избран за член на Академията на науките в Майнс. Неговият "Аптекарски лексикон" се превърнал в стандартен учебник за онова време и измежду всички лекари в Германия именно на него било възложено да стандартизира немската фармакопея. Но след като в един момент, разочарован от официално прилаганите тогава лечения, решава да се отклони от "правилната" медицинска практика и започва да лекува, и то успешно, с хомеопатични лекарства, отношението към него става враждебно и той дори е принуден да напусне Германия.
    Друг немски лекар - Бьонингхаузен, през 30-те години на XIX в. спасил от бяс десетки хора и животни, много години преди Луи Пастьор да въведе съответната ваксина (1885 г.). Името и успехите му обаче също както тези на Ханеман, Херинг, Кент и други известни с постиженията си лекари хомеопати никъде не се споменават в алопатичната медицинска литература. Същото се отнася например и за нашия съвременник - специалиста по хранене и ирисова диааностика д-р Бернард Йенсен, помогнал на десетки хиляди хора да се отърват дори от много тежки и смятани за напълно нелечими заболявания, както и за други лекари и лечители, за които ще стане дума по-нататък в книгата.
    Неотдавна лаконично беше съобщено в нашата преса, че българските учени проф. Е. Гъбев и доц. Е. Гъбев, баща и син, са открили и патентовали принципно ново лекарство, което помага много ефикасно на хора със синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН). Според информацията не са установени нежелани въздействия от страна на медикамента. Познатите западни препарати, използвани в тези случаи, са изключително токсични и предизвикват много сериозни странични ефекти, а според много учени и лекари именно те правят живота на болния по-тежък и го съкращават. Българското лекарство обаче едва ли ще получи признание и широко разпространение, независимо че може да се окаже много по-ефикасно и безвредно от всички използвани досега средства, защото западната фармацевтична мегаиндустрия не би го допуснала. Доколкото става ясно от публикациите, фирмата, която е субсидирала лечението, вече е прекратила отношенията си с Инфекциозна болница в София и няма кой да плаща за консумативите и другите разходи по клиничните изпитания. Не е ли нормално да се запитаме: Нима е възможно при такова откритие българското правителство да не прояви интерес и загриженост и да не отдели пари за продължаване на изследванията и опитите при положение, че това би могло да донесе освен известност на българската медицина и милиарди долари приходи за страната ни?
    Спомням си едно събитие от времето, когато работех към голяма столична болница. Един ден ми се обадиха от библиотеката и ми съобщиха, че е пристигнала като дарение голяма пратка с хомеопатична литература. Там знаеха, че се интересувам от и прилагам "нестандартни" лечебни методи, и затова ме потърсили. Уведомиха ме, че става въпрос за около 40 комплекта, всеки с по четири от най-необходимите за практикуване на метода хомеопатични книги на английски език. Още на другия ден отидох, за да ги видя и евентуално да уредя да бъдат дадени на колеги, обучаващи се в момента. Каква беше моята изненада, когато бях посрещнат с думите: "Директорът на болницата каза, че тук никой не се занимава с подобни глупости и нареди да ги предадем на вторични суровини."(!) И те го бяха направили, запазвайки само един комплект за мен.
    Преди няколко години колега ми се оплака, че искал да практикува акупунктура в спешното отделение, където работи, но началникът му категорично отказал и го предупредил недвусмислено, че ако това стане, ще трябва да си събира багажа.
    Не е желателно хора, които се избират на отговорни ръководни постове в здравеопазването да имат самостоятелно мислене и въобще да могат да мислят извън поставените рамки; важното е да се подчиняват на системата и на тези, които я контролират! Медицината е област, в която се изисква конформизъм и се проявява силна нетолерантност към мнение, което е различно от "официалното". Самите лекари нямат достатъчно информация за това, което в действителност става зад кулисите в здравеопазването, а когато не са съгласни или пък знаят истината, в повечето случаи са принудени да премълчават. Постановката е такава, че не дава възможност за инициатива извън стандартите, особено в болниците. На тези, които се осмеляват да критикуват системата и да изразят различно мнение или положително отношение към "алтернативните" терапии, не се гледа с добро око.
    Понякога медицинските институции, използвайки властта, с която разполагат, превръщат истински терапии като акупунктура и хомеопатия в придатъци на вече създадената вредна система, като налагат тяхното практикуване по алопатичен начин, т.е. в определени тесни граници, без да се обръща внимание на философията, която стои в основата им, и която всъщност ги прави толкова ефикасни. Такъв е например случаят с акупунктурата в Канада според разкритията на д-р Г. Ланкто. У нас има опити по същия начин да се подходи към хомеопатията.
    В медицинските кръгове и у някои представители на сегашното правителство в страната ни съществува идеята да се създаде лекарска камара, в която всеки медик ще трябва да се регистрира и съответно да плаща такса, за да получава разрешително за практикуване. Предвижда се това да не е съсловна организация, а висш държавен орган, който ще осъществява контрола върху практиката в България, като претенцията е, че няма да обслужва политически, а само професионални интереси. На мен лично ми е трудно да повярвам в това. Така, както става и в други страни лекарската камара заедно с Българския лекарски съюз (БЛС), могат да бъдат превърнати в репресивни органи за налагане на "добрата медицинска практика". С други думи лекари, които прилагат успешно алтернативни терапии, могат да бъдат сплашвани или санкционирани по различни начини (вж. примерите по-нататък в книгата). Така ще се обслужват икономическите интереси на медицинската индустрия, а това от своя страна неизбежно ще доведе и до политическо влияние.
http://www.yosif.net/

истерията със свинския грип!Не бе птичи,не бе свински....Чакаме кози!
Превърнаха човешкото здраве в печеливша индустрия!

За съжаление е така, а ако има още съмняващи се - нека прочетат докрай какво казва д-р Гълъбов. Като допълнително инфо по темата препоръчвам и : http://www.deltanews.bg/index.php?id=17707 ...

Това , което копирам тук най-силно ме възмути :
"Един ден ми се обадиха от библиотеката и ми съобщиха, че е пристигнала като дарение голяма пратка с хомеопатична литература. Там знаеха, че се интересувам от и прилагам "нестандартни" лечебни методи, и затова ме потърсили. Уведомиха ме, че става въпрос за около 40 комплекта, всеки с по четири от най-необходимите за практикуване на метода хомеопатични книги на английски език. Още на другия ден отидох, за да ги видя и евентуално да уредя да бъдат дадени на колеги, обучаващи се в момента. Каква беше моята изненада, когато бях посрещнат с думите: "Директорът на болницата каза, че тук никой не се занимава с подобни глупости и нареди да ги предадем на вторични суровини."(!) И те го бяха направили, запазвайки само един комплект за мен." Аз съм почитател на хомеопатията и изобщо нетрадиционната медицина и съм убедена, че тя нарочно е потискана, а сега като чета тези неща, си давам и отговор защо ;(

Още в момента, когато попаднах на този прекрасен труд на д-р Гълъбов реших да го публикувам в блога, за да може хората масово да се запознаят с това, което се случва зад кулисите, в случая - за медицината ! Неслучайно в предишна статия отбелязах, че лекарите в държавните болници са затворници в една структура, изградена на деструктивни разбирания. Д-р Гълъбов с много примери потвърждава това мое мнение .

Az ne znam kakvo da zitiram po napred ot tova,koeto me vazmu6tava...i po-to4no...vbesqva...!!
Qvno,ama mnogo qvno nqma lesno da se izmakne sveta ot pipalata na tozi oktopod!!
Bog ako go ima,ili kakvoto da e tam..da nie na pomo6t!!
I kak 6te se promeni vsi4ko tova,4e ne mi e qsno?
S molitvi?S meditaziq?Te ni ubivat,a nie 6te meditirame...i 6te vikame SVETLINATA??Ne6to ne mi se vrazva...kak misli6??

Не е лесно в тази ситуация, съгласен съм , просто не трябва да се поддаваме на деструкцията и крайните насилнически действия. Промяната може да дойде с мъдрост и несъкрушима воля за протест, а на първо място трябва постоянно да се информираме . Медитациите си имат свое място , те са за поддържане на баланса в съзнанието и прочистването от негативните мисловни модели. В тази връзка смятам, че един балансиран и устойчив човек ще има много по-добър шанс да доведе протеста и промяната на описаното положение до успешен край! Поздрави и успехи :)

"...днешните "д-р Франкенщайн" извършват опитите си върху живи хора и от тях правят чудовища."
Животоспасяващо е да осъзнаем, че трябва да търсим другост! Да вярваме, че има други пътища и да ги търсим!:)
Поздрав!:))

Напълно подкрепям това и мисля, че когато заедно го търсим , в даден момент ще го намерим, защото заедно можем много повече, отколкото като индивидуалности ;) Хубав ден от мен :)