"Ако се опитате да се хванете за времето, то винаги ще изтече през пръстите ви", казва Джулиан Барбър - британски физик и автор на книгата "Краят на времето - следващата революция във физиката". Докато това твърдение все още витае в стаята, физикът и журналистът вероятно вече нямат никаква връзка със самите себе си отпреди секунда. Барбър смята, че хората не могат да уловят времето, защото то не съществува.
    Независимо, че тази теория не е нова, тя никога не се е ползвала с такава популярност като теорията на Айнщайн или теорията за струните. Концепцията за Вселена без време не само е невероятно привлекателна за учените, но и подобен модел може да даде обяснение на парадокси, с които се сблъсква съвременната наука в опит да обясни Вселената.
    Свикнали сме да мислим и чувстваме, че времето има линейна природа и потокът му неизбежно тече от минало към бъдеще. Това е не само лично възприятие на всеки човек, но и контекст, в който класическата механика разглежда всички математически функции в пределите на Вселената. Без такава концепция от рода на принципа за причинната връзка и нашата неспособност да присъстваме едновременно на две места започват да се разглеждат от съвършено друго ниво.
    Предложената от Барбър идея за нееднородността на времето се опитва теоретично да обясни Вселена, състояща се от множество точки, които той нарича "сега". Но такива "сега" не трябва да се възприемат като мимолетни мигове, които са дошли от миналото и изчезват в бъдещето ; това "сега"ще бъде само едно от милионите съществуващи в дадения момент във вечната универсална мозайка на особеното измерение, което не може да бъде открито, всяко "сега" е свързано с тънка нишка с другите, но нито едно от тях не е по-важно от съседните. Всички те съществуват едновременно.
    Простата и едновременно сложна идея на Барбър може да е от голяма помощ за онези, които са готови да се съгласят с недостига на време преди т. нар. Голям взрив. Барбър смята, че концепцията за времето може би е подобна на теориите за целите числа. Всички числа съществуват едновременно и би било безсмислено да смятаме, че числото 1 съществува преди числото 20.
    В този момент най-вероятно ще попитате : Искате да ме убедите, че движението на ръката, което правя точно сега не съществува ? Ако безкрайно малките фрагменти "сега" не са свързани помежду си, защо помня първите мисли на тази статия ? Защо си спомням какво съм закусвал ? Защо ставам и отивам на работа, ако работата принадлежи на онова "аз", което няма никакво отношение към мен ? Ако бъдещето вече съществува, защо въобще се стремим към каквото и да било ?
    Такива дилеми са резултат от илюзията, че времето е мимолетно като водата в реката. Ние можем да си представим безкрайната Вселена като дълъг ванилов крем, чиито център по цялата му дължина е запълнен с шоколад. Когато торежем от него пласт, ще получим това, което наричаме "настояще", "сега".
    Представете си, че шоколадът в центъра обозначава самите нас : тогава бихме сметнали, че нашето парче е единственото съществуващо във Вселената и че предишното и следващото парчета съществуват само като понятия. Тази идея би се сторила смешна за наблюдателя на крема, който знае, че всички парчета съществуват едновременно.
    На този пример бихте могли да отговорите, че "аз" не е същият човек, който е започнал да пише това изречение. Аз съм уникален и може би се намирам в явна връзка с всеки от субектите, написали всички предишни думи в този абзац. Въпреки това безкрайните "сега", независими едно от друго, не биха се оказали разпръснати. Те продължават да съставят структура, те са единно цяло, цял крем без бучки.
    Именно в това се състои теорията на Барбър : в пространството на Вселената бъдещето (нашето бъдеще) вече съществува, разгръща се и всяка секунда от нашето минало също съществува не като спомен, а като живо настояще. Най-болезнен за хората, мислещи в духа на източната философия, би бил опитът да се наруши установеното бъдеще. Мъдрецът, който върви по предначертания път, би бил щастлив човек сред космическия ванилов крем и би се постарал да преживее уникални и изключително дребни отрязъци "сега".
    Повечето хора са дълбоко убедени, че на подсъзнателно ниво гигантските космически часовници отчитат всяка секунда на огромното пространство, наречено Вселена. Но в началото на 20-ти век Айнщайн демонстрирал, че времето е относително за всеки обект във Вселената и че времето е "предмет", неотделим от пространството. Дори специалистите,  които синхронизират времето в целия свят знаят, че светът се управлява по произволно установени белези, тъй като часовниците по начало не са способни да измерят времето.
    Очевидно единственото, което остава е да се потопим в "илюзията на времето" за безкрайността, знаейки, че има пространство, където нашето минало все още съществува и това, което правим, не го променя. Или, както би казал Айнщайн : "Хората като нас, вярващи във физиката, знаят, че разликата между миналото, настоящето и бъдещето е само една упорита илюзия" ...

По материали от Интернет

Може пространството да се състои от множество точки ''сега'',но хлябът не е илюзия и вчера изяденият хляб,не може да те нахрани днес.

;) При сегашните параметри на матрицата - да, но дали не се лъжем в тях ?Точно това е въпросът , който си е задал и Барбър.

Като допълнение - в стар постинг писах , че Никола Тесла е имал интересни проучвания върху т. нар. "ключалки на времето"

Ние сме заключени във времето от раждането си във версията за времето на тази честота. При физическата смърт тази ключалка се счупва и ние можем да се придвижим към други версии на време и пространство. Без тази ключалка на времето по време на физическия живот ще настъпи хаос. Но ако можете да отстраните тази ключалка по контролиран начин, можете да увеличите или намалите възрастта на физическото тяло според тези разработки.

:) Пак с интересни проблеми ни изненадваш . Къде е този твой постинг за ключалките ? Искам да прочета и него ;)

и обратното:))))
----
уникалността на всяка точка в онова, което смятаме за вселена, създава илюзията за еднаквост на съседните точки - но хлябът от вчера не е еднакъв с хляба от днес, така, както гладът ни от вчера не е еднакъв с глада от днес - и слънцето е всеки ден ново:))))

:) Разбира се , ето го : http://universalnite000.blog.bg/drugi/2010/01/12/naukata-lyji-i-prikriti-istini-chast-4.471095

:) В тази връзка ми припомняш мисълта, че никога не можеш да се изкъпеш 2 пъти в една и съща река.

Да се допълня - при тази уникална плътност, в която сме наистина оставаме с това впечатление, но от мои медитации съм усетил, че при далеч по-малка плътност стигаш до подобно усещане за илюзорност на времето. Ако искаш - погледни и този линк за Тесла - интересен е ! Поздрави :)

Изчетох постинга ти за Тесла - още веднъж се убеждавам, че има много за учене . Само желание да има :)

:) Само ако знаеш колко си права ! И Тесла е вървял срещу течението, затова и е постигнал резултати ;)

... в твоя блог не може ли да се прочете нещо нормално най-после ?????

Явно критериите ни за нормално са доста различни ;)

Много интересно, бъдещето (нашето бъдеще) вече съществува, разгръща се и всяка секунда от нашето минало също съществува не като спомен, а като живо настояще...
Това означава, че всичко, което ни се случва е предварително програмирано.
Харесва ми при теб, Universalnite000! Хубав ден ти желая!

:) Само едно малко уточнение - бъдещето е съществуващо, но в нашата реалност се обективира само един от няколкото му варианта .
Хубав ден и oт мен , ckarlet :)

Какво би станало, ако в живота ни не съществуват елементите време и пари. Щяхмме да живеем в коренно различен свят. Хубав ден!

:) Много добре казано . Но никога не е късно поне да опитаме да променим тези възприятия ! Хубав ден и от мен :)

Ето и малък откъс от книгата на Дейвид Айк "Тайните на Матрицата"

Вибрационните честоти, измерения и тем подобни, където се преместваме - повечето хора след смъртта си преминават в друго измерение, трансформираме се в друго ниво на съществуване без тази форма - това също е матрицата, защото все още вибрира. Това може да е едно по-просветено ниво на матрицата с по-малка плътност, но все още е матрицата. А прераждането е просто съзнание в откъснато състояние, преместващо се от други нива на матрицата обратно в това. Защото, каза гласът, цялата идея на Матрицата е разделение и дуалност. Единството се разделя на съставни части, които си противостоят - ляво и дясно, отрицателно и положително. А единството си е единство. Това не са две неща, а едно цяло, следователно то няма нищо. Какво е вибрацията - трептене между две точки. А единството е единство, няма друга точка, как да трепти тогава, то просто Е. Матрицата е честота, вибрация, а щом вибрира, си остава илюзия.

Беше ми казано, че това петсетивно ниво на матрицата е примка на времето. Това е илюзия на преминаване от минало в бъдеще, защото времето не съществува. В единството, когато преживях това състояние, нямаше време. Всичко просто беше в онзи момент. За да ни държи откъснати от единството, матрицата е създала илюзията за време - придвижване от миналото през настоящето към бъдещето. Ако сте свързани с илюзията и смятате, че е реална спрямо времето, не можете да сте напълно съзнателно свързани с единството, където времето не съществува. Физическата форма е програмирана да премине през период на остаряване, което принципно потвърждава съществуването на времето - ден и нощ и всичко от този род. При всички хора, преминали в тези други състояния, независимо кои са и как са го постигнали, общото е: “Аз бях всичко, бях едно с всичко и времето не съществуваше”.

Времето е илюзия, която те манипулират. Ние не сме тази физическа форма. Тя е средство за преживяване на този свят и всъщност не съществува - след малко ще ви обясня - тя също е холографска илюзия. А щом е холографска илюзия, как би могла да остарява? Понеже вярваме в това, ние я програмираме да го прави. Ние сме съзнание, свързано с всички други съзнания, което е възможно, стига да си го помислите. Ако стоим пред огледало и се халосаме с бейзболна бухалка, казваме “Я повикайте онези с белите престилки! Какви ги вършиш?!” Тъй като сме изгубили разбирането, че всички сме единно съзнание, имаме арабски самоубийствени атентатори, които убиват евреи, еврейската армия избива араби, а всъщност убиват сами себе си, ако разбирате нивото на единството. Откъсването, идентифицирането с отделянето позволява това да се случи. За да работи матрицата, тя трябва да дава илюзията за отделяне. Ако съзнавахме, че сме едно, бихме ли си причинявали тези неща? Разбира се, че не. Затова трябва да бъдем манипулирани да повярваме в това. Всъщност, ние сме съзнание, а съвсем не физическо тяло, ние сме енергия, безкрайно съзнание. Ние не сме това, което ни казват, че сме - физическа форма, отъждествяваща се с едно твърде пълно или слабо тяло.

ела мислителю да те ударя един чук по главата, пък да видим ще боли ли и бързо ще разбереш истинато за времето.

:))) Много грубо .... но пък това ми напомня, че с чука, за който споменаваш все още не е направено нито едно научно откритие ;) сещай се ;)

Интересен е този откъс от книгата на Джулиан Барбър "Краят на времето"!
По- важното е, че ти Universalnite000 имаш много познания в тази област и се радвам, че ги отстояваш от душа и сърце.Притежаваш ценности, като честност, достойнство и много вяра! А те ще ти бъдат точният ориентир за в бъдеще. Аз искрено се радвам на позитивизма ти.Благодаря ти за споделените мигове!

:) Благодаря и аз .
Имам познания , но не считам , че са големи, защото винаги получавам доказателства колко още има да се осъзнава. Все пак хубавото е, когато има хора, готови да се включат в това търсене ;)
Хубав и успещен ден , miaa !

Пак Айнщайн - "нормално" значи "посредствено":)))))

или - в по-нов контекст: нормално е онова, което е в нормата на матрицата - пък матрицата произвежда ширпотреба...

:)) Като че ли няма какво да се добави след казаното ! Всеки сам си определя границите ;)

http://zahariada.blog.bg/drugi/2010/05/10/antroposofski-analiz-na-evgenikata-i-zdravnata-konspiraciia.542544

Наистина сериозно положение - депопулация в световен мащаб и освен това заробване на фините нива ! Направо препоръчвам на отбилите се тук да го прочетат. Ще е от полза да се знае . Поздрави !

Този постинг ми се стори интересен. Идеите от "Тайните на Матрицата" също са интересни. Те си приличат с един пасаж от популярната книга на Йогананда "Автобиография на един йогин". Ако ви е любопитно мога да цитирам точно тази част от книгата.

Но разбира се, давай смело , нали тук обменяме мнения и инфо ;)

Тялото от плът е направено от фиксираните, обективирани сънища на Твореца. Дуалностите вечно присъстват на земята: болест и здраве, болка и наслада, загуба и печалба. Човешките същества се сблъскват с ограниченията и съпротивата на триизмерната материя. Когато жаждата за живот на човека сериозно се разклати поради болест или друга причина, пристига смъртта - тежкото палто на плътта временно се съблича. Душата обаче остава затворена в астралното и каузалното тяло . Силата, благодарение на която всичките три тела са свързани заедно, е желанието. Силата на неосъществените желания е коренът на всяко човешко робство.
физическите желания се коренят в егоизма и сетивните удоволствия. Изкушението за сетивни преживявания е помощно от силата на желанията, свързани с астралните привличания или причинните възприятия.
Астралните желания се съсредоточават около радостта от вибрациите. Астралните същества се наслаждават на етерната музика на сферите, възхищават се, виждайки цялото творение като неизчерпаеми прояви на променящата се светлина. Астралните същества също така усещат мирис, вкус, а при допир усещат светлината. По този начин астралните желания са свързани със способността на астралното същество да възприема всички предмети и преживявания като форми на светлината или като сгъстени мисли или мечти.
Причинните желания се изпълняват само посредством възприятията. Почти свободните същества, които са затворени само в каузално тяло, виждат цялата вселена като реализация на мечтите-идеи на Бога; те могат да материализират всяко нещо само с мисъл. Поради това каузалните същества смятат, че удоволствията от физическите сетива и астралните радости са груби и задушават фината чувствителност на душата. Каузалните същества изчерпват желанията си, като моментално ги материализират . Онези, които са покрити само с финия воал на каузалното тяло, могат да създават вселени също като Твореца. Тъй като цялото творение е направено от тъканта на космическия сън, душата, тънко облечена в каузал

„Причинният свят е невероятно фин - отговори той. - За да го проумее, човек трябва да притежава такава огромна сила за концентрация, че да може, затваряйки очи, да визуализира астралния космос и физическия космос в цялата им всеобхватност - светещия балон с плътната кошница - като съществуващи единствено в идеите. Ако при тази свръхчовешка концентрация човек може да продължи, превръщайки или разтваряйки двата космоса с цялата им сложност в безусловни идеи, тогава той ще достигне причинния свят и ще застане на преливащата межда между ум и материя. Там всички сътворени неща - твърди тела, течности, газове, електричество, енергия, всички същества, богове, хора, животни, растения, бактерии -се възприемат като форми на съзнанието, точно както човек може да затвори очи и да осъзнава, че съществува, въпреки че в този момент тялото му е невидимо за физическите му очи и съществува само като идея.

;) Отлични цитати си подбрал . От моите медитации съм стигнал почти до същите изводи . Само ако се медитираше по-масово .... размечтах се ;)

И от мен нещо - от предния постинг :
Уилям Стед, спасеният от корабокрушението на “Титаник” (разбираме – спасен в отвъдното, т.е., мъртъв според обичайния речник ) ни описва възхитителни концерти на открито, с музика, по-богата от тази,която познаваме на Земята, тъй като обхваща звуци, които нашите недъгави уши от плът не могат да доловят. Освен това тези звуци съответстват на цветове. Той ни разказва също , че за нуждите на телепатичното общуване със Земята съществува специално здание с малки кабинки и много приветливи наставници, които ви учат как да действате, за да осъществите връзката.

Още един момент от книгата :

Всеки остава на този първи етап, тоест продължава да живее всред нас толкова дълго, колкото пожелае. Обикновено след известно време той би трябвало да се поблазни да използва по-често съзидателната сила на мисълта за по-важни неща от създаването на хубава брадичка или прекрасни бели дрехи. Това ще бъде началото на неговото развитие. Всеки ще създаде коло себе си света, който е в хармония с онова, което е той самият. Той ще направи това почти неволно, поне докато не се научи да контролира мислите си.

Съществува версия в космологията, че времето придобива смисъл след „Големия взрив” и след началото на Вселената, а какво е било преди това не само не се знае, но е и абсурдно; тоест – няма никакво „преди”. Дори се опитват да проумеят какво и било преди първите 40 милиардни от секундата и това също се оказва невъзможно.
Но не това е интересното. Интересна е визията за същността на самата вселена – отворена или затворена. Айнщайн прави грешка, въвеждайки така наречената Айнщайнова константа, за да обясни ефекта на червеното отместване / в смисъл, че не е допускал възможността вселената да се разширява /вижда я стационарна/ и за да обясни все пак наличието на това червено отместване при наблюдение на далечните галактики, въвежда тази злополучна константа/. По късно младият руски физик Фридман /умрял на 26 години от холера/, преизчислявайки формулите на Айнщайн публикува своя версия за червеното отместване и става ясно, че всъщност Вселената се разширява. Това се приема като най-достоверна теория от повечето учени, включително и Айнщайн. Тогава възниква въпросът „до кога?” Фридман допуска три възможности, като третата е на границата на абсурда. Първата е, че Вселената може да се разширява вечно. Това би могло да се случи, ако количеството вещество е под определена стойност; тогава разширението от силата на Големия взрив не може да бъде преодоляно от собствената гравитация и галактиките ще продължат да се разбягват. Втората възможност е затворена Вселена, ако веществото е над тази граница, в един момент гравитацията спира разширението и галактиките тръгват в обратна посока – тоест – Вселената ще започне се свива. И това свиване продължава, докато цялата материя - всичко обекти се струпат в своето първоначално положение – така нареченото „Космическо яйце”, което не се знае какво е. Касае се за един период от стотици милиарди години. След което отново би трябвало да избухне нов „Голям взрив”; така е теоретично и този вариант е наречен „Пулсираща вселена”. Та значи, всичко зависи от количеството материя и така наречената константа на Хъбъл, която касае тъкмо това количество. Досегашните изчисления показват, че материята не достига за втория вариант /тоест налага се отворената Вселена/, но не може да се уточни огромното количество тъмна материя в пространството, така че никак не е сигурно. Дори много по-разумна изглежда версията с пулсираща Вселена. И тук започва „фантастиката”, защото теориите са на границата на абсурдите. Дори и аз със своите никакви познания имам „свои версии”. Ето две от тях:
1. Вселената се свива и пропада в собствената си „черна дупка”, от която първоначално е възникнала /класически модел/. Но това свиване не може да спре в една „точка”, както е „класическия модел”, а поради гигантската инерция от попадането на огромното количество материя, продължава „по-нататък”. Но накъде? Би могло да се каже, че няма накъде и повечето твърдения са такива, но това е спорно: има накъде. Поради инерцията, пропадането продължава в същата посока – тоест към едно „антипространство” с „АНТИВРЕМЕ” и „антиматерия”. Досега се чудеха къде е тази антиматерия, понеже, според науката би трябвало да я има, а всъщност я няма никъде или поне не могат да я открият. Но не е така; има я, но е разнесена във времето. Получават полупериоди от материя и антиматерия – разнесени във времето и „антивремето”, за да не анихилират /аналогично с формата на променливия ток/. Що се отнася до „АНТИВРЕМЕТО” там вече езотериците и „предсказателите на бъдещето” имат думата, защото това за мен е територия „табу”.
В този смисъл имаме в наличност нов „Голям взрив”, но с обратен знак. Получава се „АНТИВСЕЛЕНА”, може би огледална на настоящата.
2. Вторият вариант изглежда малко по-разумен, но това не значи по-вероятен. Значи, при свиването на Вселената в своята „черна дупка” , поради гигантските налягания, и невъобразими температури от милиарди милиарди градуси, в един момент материята престава да бъде материя и се превръща в някакви енергийни компоненти /Обща теория на относителността/. В този същия този момент изчезва и гравитацията, както и инерцията /поради липса на материя/ и свиването спира. Нещо повече – този феноменален енергиен фантом би трябвало да е самото „космическо яйце”, което веднага избухва отново и се получава „Нов голям взрив” и нова Вселена. И, разбира се, с ново Време...
Тези обяснения нямат претенции да са достоверни, тъй като „теоретикът” – тоест аз – хал хабер си няма от космология, но обича фантастиката. Освен това може и други да са се сетили за тези неща преди мен, така че... :)

:) Познати са тези възгледи от официалната наука . Ти изказа мнение , сега мой ред :

Тази всезнаеща наука е с нас от много малко време, измерено според човешката еволюция. Едва наскоро бяха "открити" някои от планетите. Нептун бе идентифициран чак през 1846 г., а Плутон стана познат едва през 1930 г. В Слънчевата система има още много неща за откеиване, а да не говорим за други системи из Вселената. Да се смятаме за авторитети по подробности за Вселената и да отхвърляме идеята, че има и други цивилизации е невероятно ! Научното разбиране е в периода на ранно детство. То е като малко дете, налагащо своя възглед за света на всички останали. Ако се вгледате в неговата "бум-тряс" теория за Вселената, експлозията на космическото яйце от материя, от която казват те се е образувала Вселената, е невероятно примитивна и наивна. Тя се основава на изчисления, според които другите галактики бързо се отдалечават от нашата. Според традиционния начин на мислене изводът е, че те все още са отблъсквани от силата на първоначалната експлозия. Това е една много слаба кукичка, на която да провесиш една теория, приета от мнозина за факт. Галактиките се движат, понеже всичко се намира в орбита. Голяма част от научния "напредък" на съвременния свят е просто потвърждение на онова, което древните вече са знаели, защото посетители от космоса и контактьори са им разказали за това.
;) Въпрос на виждане .... и други източници на информация също !

Това, че галактиките се отдалечават не подлежи на обсъждане /то просто се вижда/ и, ако го отхвърляш, значи си противоречиш сам. Да не кажем, че противоречиш на всички велики умове на планетата. Нормално за фанатизма. А щом се отдалечават, значи някога са били по-близо, а още по-някога... Но ние започнахме да говорим за дребни неща... И всеизвестни.

Опа става интересничко. Чакам продължение и се заформят няколко въпросчета.

:) Само между другото да вметна, че се научих да нямам авторитети, защото далеч не винаги разсъжденията им са правилни .
Сега предлагам да видиш и още една алтернативна информация :

Това послание идва от високоеволюирала раса, живееща на планета в галактиката Андромеда и която е преминала от физическото тяло към фината материя или енегия, излязла извън цикъла на смъртта. Те предлагат съвети на други раси и са в контакт с висшите сфери чрез хиперпространството .

Еволюция на нашата вселена и външните вселени :
Създаването : духът на всички космически сфери се движи в електромагнитни потоци като вени на кръвоносна система.
Хиперпространството се състои от 2 сфери на фината материя. В неговите краища е енергийната сила на Създаването.
Вселени съществуват и вътре в други вселени, известни като измерения. Да се влезе през вратите на измеренията е необходимо движение със скорост много над светлинната.
Всяка вселена има 7 пояса. За да се влезе през родствена вселена трябва да се премине през 7-ия пояс. Планетите, слънцето са в 4-ия. Първият пояс е Създаването, на ръба на хиперпространството.

Винаги е интересно , когато др. Радев ни навести ;)

Гледа ли в неделя по Канал 1 Мулдашев?

Уви - не, напоследък не гледам изобщо телевизия . Изпуснал ли съм нещо ?

В общи линии нищо. Тривиалните въпроси на водещата в следствие на едночасово запонаване с дейноста на професора. Сетих се за него когато прочетох че нямаш авторитети. Та Мулдашев рече следното- "Не вярвам на науката. На всяко твърдение и теория излязла от "учените" гледам с голямо недоверие."
Що ли човекът е толкова недоверчив?

:) Modus vivendi . Най-сигурният начин да се ограничиш е да вярваш само на официални версии . А и да не подминаваме още един, важен факт - познатата наука се контролира от илюминатите и няма как да се очаква по-различно положение от познатото . И Мулдашев със сигурност го знае . И помниш ли едни думи на Карл Сейгън - "Интелектуалните способности не са гаранция, че сте безпогрешен" ?

В интерес на истината - НЕ. Макар че неговата поредица - "Космос", ми бе любима. Абе все се мъча да хвана някой учен да ми обясни, аджеба, как рабраха че материята е само 5% от масата на Вселената, а останалото е тъмна материя която не знаят що е? Ама бягат кат дявол от тамян на тоз въпрос. Такива ми ти работи. А ако знаеш още колко имам!!

Жалко, че няма как да кача тук схемата на вселената с нейните 7 пояса както ги описват андромеданците ;)

Айде кат се видим другата седмица в началото ще ми я дадеш. Става?

Става , ще ти е интересно - 100% съм убеден. Тъкмо ще има да я дискутираме - няма да я приемаме на сляпо доверие ;)

Този руски учен доказва експериментално, че времето е физическа величина, със сила, маса и енергия. Пътуването във времето е по моему абсолютно възможно, и е жалко, че не можем да си поръчваме хрономобил, което до няколко десетилетия ще е реалност.
А колкото до Големия взрив - редно е да се отчете, че при него се ражда Метагалактиката, видимият свят, а не светът изобщо, който е безначален във времето.

не прочетох коментарите. Но горната статия, която по принцип има добри намерения, е един голям бълвоч, по моето скроемно мнение. Разбирам, че е написана с оглед на "читаемост" и "смилаемост", но има елементарна етика, която струва ми се, би трябвало да се спазва :)
Времето наистина е "измислица", за наше удобство. За съжаление, или за радост, все повече хора започваме да усещаме (повечето от нас, смътно) "сливането" на времената, т.е. това, което ние все още различаваме като "минало", настояще" и "бъдеще". Единственото, което не можем да направим, а и (скоро) няма да ни бъде "дадено" (:) е да заличим връзката "причина-следствие". И именно "времето", този изкуствен конструкт, ни е "подарено" като сечиво/инструмент за "осъзнаване" :)

Както се казва, който може и иска - да мисли. Пък и има какво да чете. Не точно "интернет източници" с неизвестен характер (нямам предвид автора, а посоченият му "изкочник")

Ако трябва да бъдем коректни, въпросът за "измислицата" на времето се третира в доста от най-древните книги (но не и Библията, макар и там да е загатнато). както и там могат да се намерят обяснения (по-често между редовете, а не директно казано) защо трябва да се съобразим с "илюзията" (и евентуално какво трябва да научим от нея:)

Но всичко зависи от гледната точка, която ще възприемем . Напомням за това изречение : Представете си, че шоколадът в центъра обозначава самите нас : тогава бихме сметнали, че нашето парче е единственото съществуващо във Вселената и че предишното и следващото парчета съществуват само като понятия. Тази идея би се сторила смешна за наблюдателя на крема, който знае, че всички парчета съществуват едновременно.
Къде е истината тогава ?

:) Все пак нямаше да е излишно да прочетеш и тях . Както и да е . Видях да твърдиш, че : Единственото, което не можем да направим, а и (скоро) няма да ни бъде "дадено" (:) е да заличим връзката "причина-следствие". И именно "времето", този изкуствен конструкт, ни е "подарено" като сечиво/инструмент за "осъзнаване" :) .... не считаш ли, че по този начин сама си слагаш ограниченията за съзнанието ? Изобщо не отричам ролята на причина -следствие , но тя не е константна величина ;) - лично за себе си съм се убедил. Оттам и идеята да публикувам този материал.
Права си за илюзията , има смисъл у нея, но когато за някого (както в случая с мен) тя е изпълнила своето предназначение и съм си извлякъл есенцията от нея - какво става ? Недей да мериш всичко с един аршин - не върши работа (най-приятелски го казвам ) . Нео Нула

мисля че можеш да се изкъпеш два пъти в една река ето как : влизаш във водата и изчисляваш отрязъка от водата която минава през теб спрямо скороста и на движение и времето после взимаш по-бърз транспорт и отиваш по течението като изпреварваш отрязъка от водата и я чакаш да доиде така ако си маркирал водата с нещо било то и биополе колкото и да се е размила тя пак ще те облее

:))) Хитро , не ми беше минала тази възможност през съзнанието .