Послеслов

    По сравнително най-достъпния и ясен начин се опитах да представя пред любознателния читател Цялостния модел за възникването на Всемира. Умишлено пропуснах множество важни подробности, както и математическия апарат, защото те крайно биха затруднили възприемането на и без това сложния текст. Познанието се постига с помощта на езика и най-важното, като неизвестното се сравнява с известното. Ограничеността на словесния език ме принуди да въведа понятия (Изначална идея, Първична сила, Кръст-промисъл, Огледала, “оглеждане” и т.н.), които освен да са верни, максимално точни, би трябвало да ни отвеждат, да ни “сближават” с кръга на познатото.

    И тъй, в праначалото, в нищото съществува единствено и само Изначалната идея. Преминавайки последователно през рамената на Кръста-промисъл, тя се преобразува, “сгъстява” и така създава първото ниво на Всемира заедно с времето, световете, пространството и явленията. Това са изначалните, “утробните” време, светове, пространство и явления, те имат различни свойства и честота на трептене и нямат нищо общо с познатите от нас. В своето развитие (оглеждане, отразяване и пречупване) в рамената на Кръста-промисъл Първичната сила последователно се преобразува в силите – 1,2,3,4,5,6,7,8,9, а силата 10 естествено се “разпада” на 1 и огледалото 0, на една нова, умалена с 0.1 от стойността си Първична сила, която в своето последвало развитие сътворява второто ниво на Всемира. “Механиката” на този “утробен” и забележителен процес се повтаря девет пъти, до появата на деветото ниво, в което се завършва и окръгля Целостта на проявената вече Изначална идея, на Бог.

    Явлението човек се намира в шестото ниво, и то е познаваемият за нас свят, онзи заобикалящ ни, вече материален и относително безкраен свят, който сме нарекли Вселена. Удивителното и крайно благоприятно за хората е, че единствено разумните същества от това шесто ниво и то само, когато “духът” им се намира в материален носител ( в тленното им тяло), са в състояние да променят своята карма, която не е нищо друго освен ъгъла, под който “духът” пресича рамената на Кръста-промисъл в неспирната поредица от раждане и смърт. Т.е. единствено разумните същества от шесто ниво с помощта на своя разум и воля са в състояние да напуснат самсара , страданието , причинено от несекващите прераждания и да получат просветление, да се приобщят и “разтворят” в светлината на четвърто ниво, в благодатта на това изумително явление.

    В това изложение разгледах и първия физически закон, от който произлизат всички останали. Намирането на всеки следващ природен закон обогатява и дообяснява ИДЕЯТА за противоречивото, двойнствено развитие на Първичната сила. А в основата на това развитие стои Законът за Преобразуването. С помощта на Закона на Единството се помъчих да дам нов смисъл на основните физически величини и понятия, както и да определя тяхната последователност на създаване. Опитах се и да отговоря на основни въпроси като : Кое е първичното –кокошката или яйцето (проблемът за причинно-следствената връзка в Битието) ? Какво е преобразуване и какво е трансформиране ? Какво представляват числата ? Каква е тяхната структура ? Какво представлява пространството ? Начина на преобразуване на времето в пространството и обратното. Какво представлява пространствено-времевия континуум ? Какво представлява времето и има ли имагинерно време ? Как е възможно да се “пътува” във времето, пространството, световете и нивата на Всемира ? Какво представляват световете ? Колко и какви явления има ? Каква е тяхната последователност на създаване ? Какво представляваме ние, хората ? Кой е принципът на създаване на еврейската азбука, защо заложеното древно познание в И Дзин ( Книгата на промените ) и Фън Шуй е действащо и вярно ?

    Законът на Единството разглежда създаването на Битието от гледна точка на Изначалната идея – от горе на долу. Той се основава на принципа “създател- създадено”и описва абсолютната цялост на Битието. Ако искаме да разглеждаме Битието от наша, Земна гледна точка – от долу на горе, от принципа “наблюдател – обект”, за тази цел трябва да се напише нова физическа теория, наречена “Обща теория на илюзията”, началото на която е поставено от Общата теория на относителността на Айнщайн. Тя ще се казва така, понеже където и да се намираме във Всемира, независимо на кое ниво, ние можем да възприемем само нищожна част от Цялото, а за тази наша недостатъчност са виновни и ограничените възможности на сетивата ни. Затова в източния мистицизъм се казва “всичко е илюзия”, и че нашият живот протича в Майя, в особена форма на “сънуване”, на постоянна промяна и изтичане на Битието.

    Колкото и овладян, разумен да е животът ни, той ни се изплъзва, моделиран е от нашето съзнание и така наистина се явява форма на сънуване. Ние се потапяме в самсара, не сме в състояние да се задържим за нещо конкретно, защото сме затънали в постоянната промяна, “наказани” сме от нея и можем да наблюдаваме единствено кармата на нещата – причината и следствието. Всяка причина поражда следствие, което от своя страна се явява нова причина за последващо следствие. Така в личното си битие сме жертва на “ефекта на кокошката и яйцето”, на постоянно изменящата се като подвижни пясъци причинно-следствена връзка. За да удържим разума си, за да се себеосмислим, ние си създаваме привидно вечни ценности – материални и духовни, от които най-трайни са представите за Бога и изкуството. Особено ценно е словото, художествената литература, тази прекрасна дреха, с която обличаме Мирозданието, за да го спрем, за да го направим познаваемо, “вечно” и наше.

    Човек винаги е бил любопитен да научи нещо повече за себе си. За това къде се намира в обкръжаващата го безкрайност, какво го очаква и коя е правилната, окриляща посока, по която трябва да се поеме, защото ние винаги, във всеки миг от краткия си живот в инкарнация сме на кръстопът. Много можем да научим от западния мистицизъм ( понятийно е по-близък до нас ), от тайните на египетската цивилизация, а най-вече от Кабала ( Библията е само малка част от Кабала ) . Смайващо дълбинни познания са заложени в източния мистицизъм – в индуизма, будизма и даоизма. Науката и източният мистицизъм все повече се сближават в идеите си за същностната природа на света. В забележителната си книга “Дао на физиката” световноизвестният физик Фритов Капта казва : “Теориите на атомната и субатомната физика правеха съществуването на елементарните частици все по-невероятно. Те разкриха базовата взаимовръзка на материята, като показаха, че енергията на движението може да бъде преобразувана в маса, и предположиха, че частиците са по-скоро процеси, отколкото обекти. “ . И още : “Същественото обаче е фактът, че и съвременната физика, и древната китайска мисъл смятат промяната и преобразуването за първичен аспект на природата и разглеждат като вторични структурите и симетриите, създадени чрез промените”. И в западния, и в източния мистицизъм, и в последните изследвания на модерната наука ще намерите ясни доказателства за Закона за Единството. Той е общовалиден и един. Защото и знанието е едно .

    Край