" Денят умря, раждайки нощта, а аз продължавах да лежа на пода. В стаята влязоха трима лами от висок ранг и отстраниха билковия компрес от челото ми. Най-възрастният седна зад мен и притисна главата ми между коленете си. Вторият отвори една кутия и извади инструмент от блестяща стомана, подобен на кухо шило с форма на буквата U. Единият му край беше назъбен и той го подложи на пламъка на лампата. След това го постави в средата на челото ми и започна да го върти. Третият лама - моят учител, наблюдаваше напрегнато операцията. За минута имах чувството, че ме пробождат тръни. Сякаш времето спря. Върхът достигна до костта и болката престана да бъде така остра. Когато започна да стърже, усещах само натиск и лек тласък. Изведнъж чух изпукване - върхът беше проникнал през черепа. Монахът-хирург задържа инструмента, докато моят учител му подаде обработена с билки и огън дървена пръчица и я постави в отвора на металния инструмент. Много внимателно той започна да я въвежда в направеното отвърстие. Внезапно усетих някакво гъделичкане в основата на носа. Това усещане изчезна, но се появиха леки миризми, които не можех да определя. След това имах чувството, че ме обгръща някакъв воал. Изведнъж ослепях от блесналата в главата ми светкавица. Болката от светлината ме изгаряше. Хирургът спря манипулацията. Белият пламък постепенно намали интензивността си и се замени с цветни спирали и димни сфери. Моят учител даде знак и металният инструмент беше внимателно изтеглен. Дървената пръчка остана в главата ми в продължение на 17 дни, през което време лежах неподвижен. Даваха ми вода и храна, колкото да живея. "
   Така Лобсанг Рампа описва собствените си преживявания при "отварянето на третото око". Тази операция се явява завършващ етап на десетгодишното му обучение в тибетски манастир, след което започва да вижда аурата на хората, да чете мислите им, да вижда бъдещето и миналото им и самият той да странства чрез духа си във времето и Вселената. Може да се каже - поредната странна история. Но тя интригува с няколко факта, които ни карат да се замислим. Книгата, от която е горният текст, е написана твърде по-рано от първата, така наречена стереотаксична операция, приложена на човек. Това е мозъчна интервенция под местна анестезия. През отвор на черепа се въвеждат тънки метални канюли, в които се поставят инструменти за въздействие върху набелязаните мозъчни структури. Само пациент, който е претърпял подобна операция може да разкаже така подробно и точно етапите и усещанията при трепанация на черепа и проникване в мозъка. Съществува метод на така наречените "вживени електроди". Тънки метални "игли " се въвеждат в дълбоки мозъчни структури и задържат там продължително време с цел отчитане на електрически потенциали. Тази техника също е разработена много по-късно от описаната в книгата. Да, това са факти, но въпросите ни на обременени от материалистични възгледи съвременни хора остават : Докъде е истината и откъде започва фантазията ? Точно там ли е границата, където са нашите знания в момента ? Има ли анатомична структура, която да съответства на "третото око" ? Какви функции изпълнява то ? Може ли да бъде "отворено" ? А щом по принцип е "затворено" - функционира ли в това си състояние ? Може ли да бъде нарушена дейността му ? В западната наука, към която се присъединяваме като начин на разсъждение, за да бъде приет един факт за абсолютна истина, той трябва да бъде многократно проверен, а достоверността на резултатите - доказана. Според тибетската философия, хилядолетните знания са в завършен вид, всеки опит за импровизация се наказва с провал, предават се непроменени от учителя, като само единици достигат до най-висшите нива на просветление. И "отварянето на третото око" е едно от тях. В текстове, преведени от санскритски, може да се открият допълнителни данни за това митично "око". Другите названия са : Окото на мъдростта, на Шива, на интуицията, на всезнанието, духовно око, хилядолистен лотос на светлината. "Отварянето" му е възможно и без операция чрез упорити дългогодишни занимания. Много са изискванията за това : търпение, постоянство, способност за концентрация, способност да се мисли ( в най-широкия смисъл на думата ). Освен това трябва да изчезне всякакво съмнение във възможността да се постигне резултат. Независимо от  желанието и упоритостта, абсолютно задължителни са наставленията на Учителя. Древната китайска поговорка казва : "Намери си учител !" В случая, обратно, Учителят сам намира ученика си, преценявайки го предварително доколко е подготвен теоретично и практично. В какво се изразява подготовката ? В стремежа за постигане на високо ниво на медитация - така наречената "Духовна стрелба с лък". Най-грубо преразказано, това означава абсолютно съсредоточаване в себе си, пълно изключване на въздействието на петте сетива, насочване на мисълта и проследяването й до пълното сливане с Духовната нагласа, която е Непреходна и Вечна цел. Това става възможно чрез увеличаване на продължителността и степента на мисловна концентрация върху един въображаем център, намиращ се между веждите, а от там навътре в главата, над хипофизата, до епифизата и обратно. Медитацията е най-успешна след залез, в телесна поза "лотос" (седнал с кръстосани крака, с длани на коленете) и при изпълнение на дихателни упражнения. Така според качествата на практикуващия се постигат четири степени на "отваряне на третото око". На първото ниво се появява способност да се долавят странни и необясними образи и фрагменти от картини в особена, слаба светлина и цветови нюанси.При втората степен видените картини стават по-плътни и по-разбираеми. Могат да се откриват детайли в тях чрез допълнително насочване на мисълта. При третата степен картините се представят съвършено пълно и ясно, логично възприемани, с ярки цветове, сякаш възприети от очите. Характерно е, че това трае само миг, а след това образите бавно угасват. Четвъртата, най-висша степен, е достъпна само за избрани, способни да развият четирите добродетели - сила на различаване (добро-зло, истинско-фалшиво), безстрастие, добро поведение, стремеж към спасение. Според тези текстове анатомичната структура, която съответства на "третото око" е епифизата (жлеза с вътрешна секреция, част от главния мозък, но намираша се извън него, приблизително в геометричния център на главата). При пълно "отваряне" (четвърта степен) "третото око" изпълнява три функции : първо - вътрешно зрение, свързано с контрола върху ритъма на дейността на вътрепните органи, второ - контрол на духа, при което времето от миналото, настоящето и бъдещето се слива в едно, и трето - за телепатично възприемане и повлияване на мислите на другите. Може ли да се прехвърли все пак мост от тази далечна за българина философия към нашия начин за търсене на истината ? Всъщност такъв опит е направил още Хипократ (бащата на съвременната аналитична медицина) в 4-ти век пр. н. е. Той говори за "третото око", признавайки, че знанията си за него е придобил от древни папируси при "специализацията си в Египет......