Камъни от Ика 

ФАНТАСТИЧНАТА ИСТОРИЯ ЗА ФИГУРКИТЕ ОТ АКАМВАРО И ЗА КАМЪНИТЕ ОТ ИКА

 

Няколко съществени причини ме накараха да обединя в едно разказите за две необикновени, противоре­чащи на логиката и здравия разум археологически от­крития. Тези открития са били направени в Акамбаро (Централно Мексико) и в Ика (Перу). Смятам, че чи­тателят сам ще се досети кои са те и какви са били намеренията на автора ... Ще си позволя да разкажа историята за фигурките или статуетките в Акамбаро, като използувам обшир­ната статия на Робърт Дж. Уилис, поместена в не по-малко странното от самото събитие американско спи­сание „Инфо". „Инфо" е началото на думата инфор­мация, но едновременно с това и съкращение на име­то „Информация на Форт", което пък, на свой ред, се нуждае от обяснение. Чарлс Форт е американец, по­чинал през 1932 година. Негово хоби било събирането и записването на информация за необикновени, неизяс­нени факти и сведения, които той старателно проверя­вал. Той посветил четири книги на тези необикновени факти. След смъртта му в САЩ било създадено „Дру­жество на Чарлс Форт" и един от основателите бил Теодор Драйзер. Дружеството издавало до 1950 годи­на месечното списание „Даут", а няколко години по-късно се появило списанието „Инфо", което през 1969 година публикува статията, на която се позоваваме. Въпросът за статуетките от Акамбаро е повдиган в много книги. За тях писа Жак Бержие. Робер Шару им е посветил обширно описание в книгата си, за която след малко ще стане дума. А Ика е местност в Перу, която се намира недалеч от Маска. В Полша се писа много за откритото в Ика голямо количество черни камъни, покрити с фантастич­ни рисунки - главен източник на информацията беше статията на Робер Шару в „Пари Мач" от декември 1974 година. Няколко месеца по-късно издателство Ро­бер Лафон пусна на пазара книгата на този автор („Тайната ла Андмте"), в която историята на камъ­ните от Ика е разказана много подробно. В книгата си „Доказателства" Ерих фон Деникен също е посве­тил много място на камъните от Ика. Добре би било да споменем, че тази книга, издадена през 1978 година, в продължение на 53 седмици се намираше в списъка па бестселърите във ФРГ. Името на Робер Шару доста често се мярка в на­шия разказ, затова следва да го представим по-подробно. Toй, както и Фон Депиксп е публицист, репортьор, пътешественик. Един от тези, които смятат, че истинската история на пашата цивилизация още не е написана. Шару е дълбоко убеден, че миналото на ци­вилизования човек достига стотици хиляди (ако не и милиони) години назад в глъбините на историята. Той също смята, че в нашата история са се намесили пред­ставители на извънземна цивилизация и че немалка роля в тази намеса е изиграла вероятно Атлантида. „Тайната на Андите" е седмата книга на Робер Шару. 

 

 

БЛАГОСЛОВЕНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ДЪЖДА

 

 

През 1945 година някой си Валдемар Хулсруд, тър­говец от Акамбаро, както яздел по пътя, забелязал на известно разстояние от града разкрити от проливния дъжд отломки и парчета на глинени изделия. Той бил колекционер и не искал да пропусне може би интерес­на находка, затова взел един от намерените предмети, а когато дъждът престанал, изпратил на мястото грън­чаря Одилон Тинахеро, който трябвало да каже дали си струват по-нататъшните търсения. Оказало се, че са попаднали на необикновено богата находка от гли­нени статуетки, по всяка вероятност доста стари. До 1952 година Хулсруд събрал повече от 30 000. Какви са тези статуетки? Всички били обработени от обикновена глина, изпечена (както твърдят специа­листите) на открито (по-малко от 500°С). Фигурите достигали 98 см височина, а плочките до 150 см дъл­жина. Изображенията били на хора и животни. Но най-странното е, че повечето от тях представляват жи­вотни, за които се знае, че са измрели преди много го­дини, напълно непознати на науката. Срещат се и жи­вописни групи от хора и животни, които представляват някакви сцени. Въображението на художника (най-сигурно художници) е наистина удивително, още повече че в цялата колекция няма нито едни дубликат. Сред всичките 30 000 екземпляра не се повтаря нито една сцена, нито едно животно, нито една група. Уилис разделя уникалните фигури от колекцията на 21 типа. Освен статуетките, там се срещат и обикнове­ни глинени съдове от тераскански тип. Преди векове в Акамбаро са живели тараските - тайнствен народ, чийто език останалите жители на Мексико не разбира­ли. Произхождали вероятно от Перу, което може би има известно значение за намирането на ключа към разрешаването на тази загадка. Най-голямата сензация в тази колекция предизвик­ват животните от „преди потопа - динозаври, плезиозаври или бронтозаври. При това фигурките представят много от тях в изключително дружески отношения с хората! От всякаква гледна точка това е нещо неве­роятно. Та нали големите гущери, както се знае, са из­чезнали от земната повърхност преди около 70 000 го­дини. Следователно първо, не е възможно индианците, живели преди няколко хиляди години, да са знаели как изглеждат тези животни; второ, напълно невероят­но изглежда съжителството на хората с динозаври­те, след като, както твърди науката, нашият непосред­ствен предшественик се е появил едва преди няколко десетки хиляди години. Днес художникът би могъл да си позволи подобна фантазия, тъй като видът на тези отдавна измрели жи­вотни е достатъчно познат от съответната литература, от филмите и телевизията. Но преди няколко хиляди години? Впрочем сред статуетките има и такива, които пред­ставят животни, измрели значително по-късно - 12 000 г. пр. н. е. Но и те по никакъв начин не са мог­ли да бъдат известни на създателите им. Останалите глинени изделия, намерени в Акамбаро, както вече казахме, са съдове, а освен тях лули, мас­ки, мумии (!) и някакви други предмети, чието пред­назначение все още остава неизвестно. Всеки път, когато се правят подобни открития, ко­гато пред очите ни се разкрива нещо, което противоре­чи на научните постановки, се говори за фалшифика­ция. Естествено невероятен е фактът, че индианците преди няколко десетки (а може и повече) векове са знаели как изглеждат животни, измрели преди десет­ки милиони години. Невероятно е свързването на хо­рата и тези животни в свободно играещи си групи. На­края подозрителен е и фактът, че тези предмети, про­лежали в земята толкова дълъг период, не са се по­крили с патина.

Най-лесно обяснимо е последното съмнение. Много­кратно е отбелязано, че римски, гръцки или египетски глинени съдове, както и забележителната керамика от Маска или от Паракас — всички тези великолепни на­ходки са запазили първичните си цветове, защото, как­то е случаят в Акамбаро, са пролежали в сухо място, в земя без влага. Но който обвинява във фалшифициране, трябва да каже с каква цел е било извършено. Това е основният принцип при всяко следствие. Кой би бил заинтересу­ван от подобно масово фалшифициране, което изисква къртовска, дългогодишна работа на много специали­сти? Нали всеки разбира, че финансовата полза би би­ла много по-голяма, ако тези фигурки бяха десети­на — е, да речем, няколко десетки или дори няколко стотици. Но десетки хиляди? Хулсруд заплатил на споменатия грънчар и синове те му, които изравяли фигурите, около 30 долара за седем години. Кой би имал сметка от това? Дали са­мият той, след като не е продал нито една фигурка и дори не е възнамерявал да продава? Впрочем и най-повърхностната експертиза позволява да се пресметне, че фалшифицирането на такова коли­чество статуетки би изисквало от трима души триста годишен труд, да не говорим, че за изпичането на гли­ната е трябвало да се докарат цели тонове дърва, тъй като Акамбаро е почти лишен от дърва. И накрая - членовете на семейство Тинахеро би трябвало да се отличават с необикновени познания в областта на зоологията, археологията или палеонтоло­гията, за да сътворят цял музей от такива фалшификати. А бащата Тинахеро и синовете му едва умеят да четат и пишат.

Подобни фигурки са намирани по-късно не само иа това място, където за първи път ги е видял Хулсруд. Професор Хепгуд, географ, е бил свидетел иа проучва­ния в самия град. По-късно той писал, че под разру­шената къща иа местния шеф иа полицията били на­мерени 44 глинени статуетки, идентични с тези от ко­лекцията на Хулсруд. (Интересно е, че всички статует­ки иа Хулсруд били намерени, разделени в няколко отделни скривалища, върху площ, която не превиша­ва половин хектар. Във всяко скривалище имало около 40 статуетки.) Споменатата къща била обитаема до 1930 година и никой до момента, в който започват търсенията, не е имал възможност да закопае каквото и да е под основите й.

 

За фигурките от Акамваро - http://www.selenabg.com/index.php/2008-07-29-08-06-43/40-2008-07-27-20-28-03/740.html

За камъните от Ика - http://www.tribak2007.com/mystery/ika.htm

За Чарлз Форт - http://en.wikipedia.org/wiki/Charles_Fort ( на английски )

Линка за Акамваро - много статуетки на динозаври видях , това е само намек за рептилската раса !

;) Напълно е възможно, съпоставяйки го и с други източници на информация .

Отново интересен откъс от твоята поредица , помага при изясняването на истинската земна история :)

:) Обещаното си е обещано - събраното трябва да бъде споделено , винаги съм бил на такава позиция .

http://jones.blog.bg/technology/2006/05/10/kamynite-na-d-r-kabrera.3539
http://jones.blog.bg/technology/2006/07/02/djurasik-park-ot-glina.6280

Благодаря на анонимен за инфото

malko prinos po temata, kadeto e imalo v bloga

:) Оценявам , анонимен . Винаги е така - инфото се събира от много източници , чак тогава се прави и по-цялостна картина

Здравей Нео Нула! Благодаря ти за полезната информация! Много интересна тема.
Хубав и успешен ден!

:) Привет Миа ! Наистина интересна и разширяваща кръгозора е информацията от книгата . Това е последния откъс от нея , надеждата ми е, че съм дал на всеки по нещо . Очаквай в скоро време и други мои идеи в блога ;)

Неусетен ден и приятна почивка след него ти желая !

Това е просто уникална книга, който не я е чел и се интересува от тези неща да не я изпуска

Уникална си е, но не е само тя . Все пак има особено място в съзнанието ми, понеже бе първата прочетена по темата !

С голям интерес прочетох за фигурите от Ика и Акамбаро. Ще разгледам и линковете. Благодаря, Нео, тук е винаги впечатляващо:))
Приятна почивка!

Фен съм на подобни неща! Беше ми много интересно! Поздрави!:)

:) Привет и дано инфото от линковете също ти е допаднало , монализа 121 . Тази поредица приключи ( но може някой ден да се върна към нея за нещо пропуснато :) . Следва малко наложителна почивка от блога , но задължително ще помисля какво следва :)

Весел и хармоничен ден ти желая :)

:) В такъв случай те привествам с "Добре дошла" в блога ми . Радвам се, че съм предложил материал за ценители на подобни истории - нали и аз самият съм сред тях :)
Поздрави и успехи !