Ако от лазерен лъч се насочат 2 лъча – към фотографирания обект и към огледало, а отразените от обекта и от огледалото вълни попаднат върху фотолента със светочувствителна повърхност, в резултат възниква холограма. Тя съдържа в себе си в зашифрован вид триизмерно и цветно изображение на обекта. Ако холограмата се освети с вълна от същото огледало, ще стане чудо : на известно разстояние от нас ще се появи мнимо изображение на обекта, което трудно може да се различи от оригинала – вид призрак, който можете да заобиколите от всички страни и дори да преминете през него.

   Холографията е приложима към всякакъв род вълни. А това означава, че могат да съществуват оптични, звукови, ментални холограми. И ако за окото или ухото е недостъпна честотата на колебание на тези вълни, то и холографския образ ще е невидим и нечут.

   Ако от снимка се отреже половината изображение, от нея ще остане само половината информация. А ако от холограмата липсва някаква част, то при осветяването й с лазерен лъч изображението ще е цяло, дори и да е останало от него съвсем малко парче.

   В пространството на Вселената се пресичат най-различни енерговълни-енергополета. Следователно тя представлява една огромна холограма, във всяка точка от която се съдържа информация за целия свят, но тя е закодирана в холографски микроструктури.

   Човекът и неговото съзнание представляват неотменна част на тази вселена. Човекът като макрообект също е вълнова структура и той сякаш е “размазан” из цялата Вселена. На основата на единството между човека и Вселената може да се твърди, че човекът е холограма на Вселената.

   На основата на много опити е направен изводът, че живото същество (душата) отначало се проектира във вид на холографски образ и на основата на този образ изгражда своето конкретно земно биохимическо тяло. Учените доказали, че такава холограма възниква още преди появата на бял свят на цялостния организъм.Грубо казано, информацията, идваща отвън по отношение на ембриона, кара неговите хромозоми да създават определен вълнов образ. Именно този образ-холограма диктува на делящите се клетки къде и кога да растат краката, ръцете, главата. Вълновият образ запълва материята, както леярската форма се запълва с материал.

   Не бива да се твърди, че светът е пълна илюзия и обектите в него липсват. Но ако все пак разгледаме Вселената като холографска система, можем да стигнем до съвършено различна реалност.

   Всички сме убедени, че нашите тела са обективно реални и ни е трудно да повярваме, че са само призрак, само сън. Но ако за това твърдение съществуват убедителни основания – като често фигуриращия в жизнеописанията на мистиците и светиите удивителен феномен, наричан биолокация – способността да бъдеш на две места едновременно. Такава способност например притежава съвременният индиец Саи Баба. Многобройни свидетели твърдят, че са виждали как той за миг изчезва и веднага се появява на място, отдалечено на стотици и повече метри.

   Подобни феномени свидетелстват, че нашите тела не са обекти, а холографски проекции, способни “да се изключват” в едно място и “да се включват” в друго със същата лекота, с която на екрана на телевизора при смяна на каналите се появяват и изчезват образите.

   Феноменът на смъртта също има отношение към холографския модел на вселената. Така твърди д-р Кенет Ринг – президент на Международната асоциация по изучаване на явлението клинична смърт, който смята, че подобен опит, а и самата смърт представляват преместване на съзнанието на човека от едно ниво на холографската реалност на друго. Затова, след като човек напусне този свят, понякога в сънищата си или в медитация продължаваме да общуваме с него и дори да получаваме известна информация.

   В заобикалящото ни пространство има огромен брой фантоми на хора (като радио- и други вълни), живи в момента и вече починали. Тези фантоми са своеобразни информационни образувания. Поради холографската структура на Вселената пълната информация за всеки фантом присъства във всяка нейна точка.

   Един фантом се отличава от друг по параметрите на образуващите го вълни. И ако например сензитив настрои мозъка си за приемане именно на това информационно образувание, той ще го възприема като обемен образ. За сравнение : завъртайки копчето на радиоприемник, можем да получим интересуващата ни информация, предавана на определена вълна, независимо от огромния брой радиовълни, пронизващи пространството. Трудността се състои само във възможността за настройка. Разбира се, добре е да се знае дължината на вълната на нужната радиостанция, за да я открием по-бързо. С тази цел сензитивът , който търси човек или диагностицира болен задочно използва някаква вещ, принадлежаща на този човек.

   Своеобразна версия на отговора на въпроса за това, как може едновременно да се предсказва бъдещето и в същото време то да бъде променяемо, предлага изследователят Терънс Лой. Той също смята, че реалността в действителност не  е нищо друго, освен колосална холограма, в която минало, настояще и бъдеще са фиксирани частично. Но въпросът е в това, че тази холограма не е единствена – съществуват много подобни холографски обекти.

   “Тези холографски обекти играят ролята на паралелни светове или паралелни вселени”, смята Лой.

   Това означава, че бъдещето на всяка зададена холографска вселена действително е детерминирано и когато у някого възникне предвиждане за бъдещето, той се настройва за бъдещето на конкретната холограма. Тези холограми обаче често се поглъщат една друга, сливат се и се рзклоняват като енергетични потоци протоплазма. Понякога тези сблъсъци ни засягат и нас, предизвиквайки предчувствията. Когато действаме според предчувствието си и се стремим да променим бъдещето, ние мигновено прескачаме от една холограма в друга. Лой нарича това “холоскоци”, смятайки, че именно благодарение на тях сме способни едновременно да предвидим хода на събитието и да оставаме в него свободни.

 

   Тогава как да не се съгласим с описанието на дон Хуан от произведенията на Карлос Кастанеда : “Ние не сме обекти, а чисто осъзнаване, което няма нито плътност, нито граници. Представата за плътния свят само облекчава нашето пътешествие на земята, то е описание, създадено от нас за удбство, но нищо повече. Нашият разум обаче забравя за това и ние сами се заключваме в омагьосан кръг, от който рядко се измъкваме в живота си” ...

По материали от Интернет

Според мен - всичко зависи от това, как нашият човешки мозък ще разбере светът около нас. И тъй като сме различни по интелект, по различен начин възприемаме живота и вселената. Има хора, например които въобще не могат да "включат" за какво става дума.
Но затова, пък са и учените - които да обясняват, поясняват и т.н.
Поздрави и приятен ден!

:) Привет !
Да, има много обяснения на този възглед . Обичам да съм разнообразен в търсенето на информация ,за да има по-панорамен поглед върху знанието . В тази връзка - в момента чета и една книга на Майкъл Нютън , виж какъв откъс има в една от главите : Струва ми се, че науката квантова механика едва сега открива нещо, което подложените на Живот между преражданията хипноза клиенти говорят от години. Учените твърдят, че субатомните частици под въздействието на енергийни вълни запаметяват и съхраняват всякакви образи на живи и неживи обекти на Земята . Събитията представляват модели на чиста вибрационна енергия и никое човешко преживяване не може да изчезне така, че да не може да бъде възстановено за анализ във вечността на отвъдния свят. Очевидно оставяме следи от своята енергия, подобни на пръстови отпечатъци, на всяко географско място, където присъствието ни е регистрирано за вечни времена. Тези енергийни вълни имат и способността да изграждат множество различни модели на възможни бъдещи събития в живота ни ..... Въпреки това, както виждаме в другите случаи, описани в тази книга, минало, настояще и бъдеще съществуват в единение във вечността на духовния свят.

Има и много интересно изследване върху способностите на мозъка като холограма , цитирам откъс от книгата "Холографската вселена" на Майкъл Толбът

Лешли тренира плъхове да изпълняват разнообразни задачи, докато
преминават през лабиринт. След това хирургически отстранява различни части на
мозъците им и отново ги подлага на проверка. Целта му е буквално да изреже частта
от мозъците на плъховете, която съдържа спомена за уменията, добити при
преминаване на лабиринта. За своя изненада открива, че която и част от мозъците
им да изреже, той не може да унищожи техните спомени. Често се случва
двигателните умения на плъховете да намалеят и те тромаво да се препъват през
лабиринта, но даже с отстранени масивни части от мозъците им техните спомени
остават напълно непокътнати.
За Прибрам това са невероятни открития. Ако спомените имат определени
места в мозъка по същия начин, по който книгите имат определени места на
библиотечните рафтове, защо хирургическите грабежи на Лешли изобщо не им
въздействат? Единственият отговор за Прибрам изглежда е, че спомените не са
разположени в точно определени мозъчни области, а по някакъв начин са разпилени
или разпръснати из целия мозък. Проблемът е, че той не познава механизъм или
процес, който може да обясни такова състояние на нещата.
Лешли е още по-малко убеден и по-късно пише: „Понякога чувствах, докато
преглеждах данните за локализирането на следите на паметта, че логичният и
неизбежен извод е: запаметяването и научаването на нещо изобщо са невъзможни.
Но въпреки това, въпреки наличието на такива данни против него, научаването
наистина понякога се осъществява."2 През 1948 г. Прибрам получава работа в Йейл
и, преди да напусне, помага за подробното описване на монументалните
тридесетгодишни изследвания на Лешли.
ПРОБИВЪТ
В Йейл Прибрам продължава да обмисля идеята, че спомените са разпръснати
навсякъде в мозъка, и колкото повече размишлява, толкова по-убеден става. В края
на краищата, пациенти, на които са отстранени части от мозъка по медицински
причини, никога не страдат от загуба на определени спомени. Отстраняването на
голяма част от мозъка може да направи спомените по-смътни, но никой не излиза от
хирургията със загуба на някаква избрана част от спомените си. По същия начин
хора, получили травми по главата при автомобилни катастрофи или други инциденти,
никога не забравят половината от семейството си или половината от романа, който са
чели. Даже отстраняването на отрязъци от темпоралните лобове, областта от
мозъка, която толкова се откроява при изследванията на Пенфийлд, не създава
празноти в спомените на човека.

Ние и оставяме следи от енергия , и запазваме всяка енергия (спомен) във финните тела докато сме на земята , а после тези енергии се запазват и в следващите прераждания. Затова понякога си мислим , че познаваме някого или нещо, а то е само искрата от холографския образ, който нашата памет пази. Затова може да се каже, че всеки от нас е и Наполеон, Клеопатра, Хитлер или Монтецума - кой за каквото се сети! Всичко е вярно. Хубава и богата тема си избрал, Унив.000!
Хубава вечер на дискутиращите!:)

shte otkriesh dosta dokumentalni filmi na History, Discovery i BBC po temata, prosto se iznenadoh kolko ima - i s Talbot intervyuta, i s uchenika na Einstein predi Talbot, po temata HOLOVSLENA; BUDA go e kazal: TI si towa, koeto MISLISH.... Ajde leka vecher na wsichki!

:) Привет !
Съвсем на място е твоето допълнение . Фините тела са също вид холограми , за тях имах кратко описание в постинга за основните чакри. Нещо повече - убедил съм се на практика във възможността да почерпиш тази информация за преражданията , както и за проектираното бъдеще . Поздрави и приятна вечер !

:)) Прав си за филмите, но нека оставим нещо и за въображението .

В този ред на мисли,ние сме роби във физическото си тяло.Всичко това е написано в Библията ,само че за хора в етап на по-ниско на развитие.След живота ,идва смърта и всеки дава отчет ,как е живял в това измерение!

:) Да , макар че отчет е малко силна дума .

Роби на тялото друг път - роби на мисълта, която се мисли за по-велика от тялото и му завижда за способността да се трансформира, а тя умира.

Ще има много да се лутате докато разберете, че тези new-age фантазии не водят до никъде. Ще умрете както всички преди и след вас и никакво прераждане няма да ви огрее. С всеки ден става ясно, че човек никога няма да се отърве от религиозните заблуди. Много сбъркано животно!

Защото тези качества му носат Заряд и Обективност..Те са Старт..Всичко се променя, променя и мислите..
Тепърва ще имаме възможността да се радваме на открития, които не само ще подобрят живота ни, ще променят не само съзнанието ни, но и светът, в който живеем. Хубав ден, Нео Нула!

Буда го е казал в своето учение - Вселената представлява безброй мънички огледала и всяко едно от тях отразява всички останали.
Интересно, откъде е почерпил това познание, но е истина!

:)) Колкото по-малко знае човек - толкова по-гръмки са неговите изявления .

Човекът като макрообект също е вълнова структура и той сякаш е “размазан” из цялата Вселена.

Мисля си и по въпроса за паметта: тя вероятно е функция на ДНК и всъщност отразяването става не само на нивото на комплекса "човек", а също и на макро и на микро ниво в неговите проекции.

:) Привет , Миа !
Да, съгласен съм за убежденията , но с уговорката , че в тази реалност много от тях са манипулирани с цел изкривяване на възприятията . Все пак съм спокоен - потисканите знания си пробиват път :) Приятен ден :)

:) Точно така - Буда не е "започнал" от тази версия на холограмата и затова е имал познанието .

:) Привет ! За теб нямам съмнение , че ще успееш да напишеш една такава история и ще бъда в очакване .
Но за ДНК мога да кажа, че е резултат на информацията, намираща се в етерното тяло . То е копие на физическото ( отново холограма ) .

Колкото повече знае човек, толкова повече нещата които казва са само повторение на чуждо знание.

Тези new-age бръщолевения са точно това, тези врели некипели дето ги пишете ти преживял ли си ги лично, лично означава да си ги преживял преди да си имал знания за тях. Ей върху това си помисли, ако можеш, щото знанията много то пречат.

:) Да , преживял съм ги . Още нещо ?

Преживял си знанията, които вече си имал за тези неща. Ти самият не си преживял нищо.

:))) Не съм ти крив, че имаш "парниково" възприемане за явленията. А с тези упражнения по софизъм опитай да впечатлиш някой друг - мен поне не успя ;)