ПРАНАЧАЛОТО СПОРЕД СЪВРЕМЕННИТЕ ХИПОТЕЗИ

    В началото няколко думи за съвременните космого-иически и космологически хипотези.
    От първите мигове на своята история, от първите прояви на своето интелектуално развитие човекът се е стараел да отговори на въпроса как се е появила Земята, как са се появили звездите, какъв е строежът на заобикалящия ни космос. В продължение на десет­ки хиляди години са му били достатъчни отговорите, които му давали митовете и различните религии. За щастие живеем във време, когато това не ни удовлет­ворява, а някои конкретни нужди ни принудиха да по­търсим по-автентични сведения от тези, които се пре­дават под формата на религиозни митове.
Приближаването до научната истина изискваше все по-сложни инструменти на познанието. Благодарение на тях познахме много неопровержими истини, като напри­мер въртенето на Земята около Слънцето, като съще­ствуването на милиарди планетни системи или милиар­ди отдалечаващи се една от друга галактики. Благо­дарение на тях науката може да наложи някои хипо­тези, повече или по-малко вероятни, отнасящи се за началото на Вселената или нейния строеж. Трудно е впрочем да се предрече кога човешката мисъл ще пре­крачи стадия на хипотезите по въпроси, така отдалечени във времето и пространството.
Преди няколко години в Полша се появи книгата на съветския учен Е. И. Парнов „Па кръстовището на без­крайността". В тази книга авторът включва между дру­гото най-новите теории и хипотези за еволюцията на Вселената. Почти всички тези теории, независимо на какъв модел се се позовават, имат много общи положения. И така, първо: някога, преди около 15—20 милиарда години, цялата Вселена е заемала незначително про­странство. Това може да се пресметне, като се опре­дели скоростта, с която се раздалечават галактиките, т. е. скоростта на разширяване, на експанзия на Все­лената. Парнов пише:
   „Всеки опит да се създаде теория на еволюцията на Вселената води с неумолима последователност към съвсем вероятното предположение, че нашият свят се е намирал някога в необичайно сгъстено състояние и е заемал нищожен обем. Първите хипотези за изходния състав на предзвездната материя предполагат, че тя се е състояла изключително от неутрони ... В един мо­мент, който може да се приеме за начало на еволюция­та на Вселената, всички разстояния били безкрайно малки, а плътността безкрайно голяма. Така е изглеж­дал светът преди „взрива"."
Парнов прави уговорката, че терминът „преди взри­ва" е неточен. „Ако приемем експлозията (биг бенг) за начало на еволюцията на Вселената, трябва да се примирим с това, че времето започва да се брои едва от този момент." Просто преди това не е имало нито време, нито пространство, съществувала е само „супер-плътна бомба", 1 см3 от която е тежал сто хиляди ми­лиарда тона. Приемането на хипотеза, че никога не е имало нито време, нито пространство, изисква също така огромно въображение. Това очевидно е свързано с интелектуално развитие.
Второ, от момента на „голямата експлозия", което означава началото на Вселената, тя започнала да се разширява и се разширява все по-бързо. Хипотезите, които се отнасят за по-нататъшното развитие на Все­лената, са също увлекателни, но ние не разполагаме с място, за да се разпростираме по тях.
Преди обаче да се върнем към нашите догони и тех­ния космически мит, още едно изречение на Парнов и по-точно част от изречение: „(...) от суперплътната бомба като от яйце се излюпил нашият свят." Трудно е да се намери по-добра метафора. Моля да я за­помните.

      ПРАНАЧАЛОТО СПОРЕД  ДОГОНИТЕ


    Навярно никой не очаква, че хипотези, отнасящи се за Вселената, ще бъдат отразени в догонския мит със същите изрази, както в книгата на Парнов. Става ду­ма за тълкуване на разказите, в които догоните си пре­дават от поколение на поколение истината за праначалото на света. Тълкуването преди всичко е дело на Герие, частично и мое, но, общо взето, всеки трябва сам да стигне до него. Герие пише:
„За разлика от всякакви теории, които са резултат на религиозни откровения и чиито текстове притежават объркана и неясна поетика, тук се сблъскваме с уди­вително ясни разкази, придружени с двоен коментар: на посветените и на етнолозите.
(За да се избегнат неяснотите, това, което е дадено в курсив, представлява запис на догонския разказ с техния собствен коментар и обяснението на френските етнолози. Останалото е тълкуване или пък опит за превеждане на разказа на научен език.)
Разказът започва така:
„В началото на всички неща беше Амма — Бог, кой­то на нищо не се опираше. Яйцето-топка Амма беше затворено.. . Освен това не съществуваше нищо друго."

   Може би текстът е банален. Но да обясним преди всичко какво означава думата Амма, с която неведнъж ще се срещаме. На езика на догоните Амма означава да се държи нещо много свито и гъсто. Да се стис­не нещо силно и да се държи на същото място.
   От по-нататъшните текстове и от догонския комен­тар неизменно следва, че Амма-Бог и Яйцето-топка са едно и също нещо и че както след малко ще видим, Амма всъщност е материална сила или движение, енер­гия. Във всеки случай такава личност на бога никъде не е срещана. Във всички религии бог е нематериално същество. Тук тон е свита топка, извън която няма нищо.
   Според догонската митология Амма начертал в Яй­цето веднъж завинаги всички закони, които управля­ват Вселената. Подчертавам: сътворил е не Вселената, а законите, които я управляват.
   „В Яйцето Амма бил самият той като спирално дви­жение, наречено „ускорена топка", и именно тогава би­ло сътворено зърното „по", което се намира в средата."
Какво е това „по"? Като се има предвид, че и то е един от важните термини на догонския мит, френските етнолози много точно са обяснили тази дума. „По" е това зърно просо или сорго, най-малкото от зърната, с които догоните се хранят. В тяхното тълкуване „по" е най-малката частица, изключително малка. „По" сле­дователно се е появило, както следва от цитираното изречение, от спиралното движение, от „въртящото се кълбо". Следователно то е било нещо като зърно енер­гия, което ни най-малко не е в разрез със съвремен­ната наука. Но да прочетем следващото изречение: „Тази частица,като разположена в средата на въздушния мехур се въртяла и излъчвала частици материя с помощта на светлина и глас, което обаче било невидимо и безшум­но. По-скоро това била мисъл, отколкото дума."
И така имаме енергия, „свита" във формата на зър­но, което прилича на въздушен мехур. Сравнението мо­же да изглежда хипотетично, ... но все пак в известен смисъл то изобразява идеята за елементарна части­ца, съдържаща квантове енергия. Всичко това е ви­хър, който излъчва частици материя ..." И по-нататък: „Зърното „по" е образът на Амма . . . който отначало бил подобен на вихрите... Когато Амма разбил Яй­цето на света и от него излязъл, появил се въртящ ви­хър; този въртящ вихър е Амма."
   Защо терминът „биг-бенг" или „първична експлозия" да отговаря по-добре на онова, което считаме за на­чало на Вселената, отколкото определението „въртящ вихър", което със сигурност е по-поетично? Все пак от този текст отчетливо следва, че се касае за енергия. Но да се върнем пак към Бога-Амма. Това е било много свито Яйце топка. (Сравнение, използуване и от Парнов.) Да прочетем какво казват догоните за тази топка: Светът в утробата на Амма бил още без време и без пространство. Времето и пространството се сливат в едно. Определението е на догоните и никой не им го е под­сказал. И по друг начин не би могъл да го формулира никой съвременен учен. По отношение на Амма, как­то и на свитата в малък обем Вселена, също няма сми­съл да се задава въпросът какво е имало преди това ...
   От момента на първичната експлозия започва раз­ширяването на Вселената ... така казват съвременни­те учени. А догоните? (. ..) Амма отворил очите си. Този акт предизвикал излизането на иала от спиралата, която въртейки се в утробата на Яйцето, очертала бъдещото разширяване на Вселената (експанзия във френския текст. — А. М.) „Иала" е една от четирите думи, които догоните из­ползуват за определянето на различните фази на пре­минаването на Амма от абстрактна мисъл и абстрак­тен знак до реалност. Първата фаза е „буммо", вто­рата „иала", която е отражение на абстрактния знак на пространството, третата „тону", а четвъртата „тои-му". (За догоните между другото сътворението на Все­лената включва в себе си нещо от работата на учения.)
   Целостта на тази картина, както виждаме, не изиск­ва специално сложно или пресилено тълкуване. Както казах, и виждането на съвременната наука, и догонският мит се основават на въображението. Само че ако в нашия случай то се опира на базата на науката (а при любителя също и на немалка доза вяра), то у до­гоните се сблъскваме с посвещаване, което те не раз­бират напълно, по в което не могат да променят ни­то една дума. Въртеливото и спирално движение според догонския мит е свойствено както на най-малките частици, така и на целия свят. Дори в мита дословно става дума за затворена кривина иа Вселената, в която цари върте­ливо движение и движение в спираловидна форма! Да цитираме още веднъж Парнов:
„В началния етап на разширяването, когато радиу­сът на кривината на Вселената бил едва няколко сан­тиметра, съществували само неутрони (. . .) Хипотеза­та за неутрониата топка е произлязла от желанието само една частица да бъде призната за основна (...)."

        ЗНАНИЯТА ЗА КОСМОСА

   Астрономията на догоните като логична последица от възгледите им за еволюцията на Вселената представ­лява най-ярък пример за познанията им за света и Вселената. Но може да се намери някой, който да сметне, че тълкуването на разказа за Амма — Яйцето е пресилено и сам да намери друго решение. Затова пък, що се отнася до астрономичните им познания, вся­ко тълкуване тук е излишно. От друга страна изглеж­да, че тези знания биха били невъзможни без позна­ването на основните факти за космогонията. Например определението „граница на местата" дого­ните дават на това, което ние наричаме Млечен път, т. е. нашата галактика. За етнолозите не е било труд­но да проверят това на необикновено чистото небе на Централна Африка.
   Границата на местата определя известна цялост на звездния свят, чиято частица представлява нашата Зе­мя, цялост, въртяща се спираловидно. Догоните говорят за много такива светове, които из­пълват Вселената — „безкрайна и все пак измерима", сътворена от Амма — Бог — енергия. Амма е създал 7х2, т. е. безкраен брой светове... Седем тук изразява умножаването и разширяването на почти неограничени звездни светове с формата на спи­рала .. . Нужно ли е да припомням, че болшинството от по­знатите ни галактики имат форма на спирала? Световете на звездите с форма на спирала са насе­лени светове. Тъй като едновременно с нещата Амма, който дал на света движение и форма, сътворил и всич­ки живи същества ... Така както на нашата планета, има живи същества и на другите земи . . .
   Да припомним, че същото е твърдял и Джордано Бруно, за което преди 375 години (само!) е бил изгорен на кладата на инквизицията. Следователно няма­ме достатъчни основания да сс гордеем от състоянието на науката ни, щом като догоните отдавна са знаели (откъде?) за основните въпроси на развитието на света.
. . . Преди малко, като цитирахме догонския мит, използувахме термина „планета". Все пак това е опре­деление за обекти от определен тип, които се намират във Вселената. Но то не е само плод на труда на преводачите-етнолози. Използували са го догоните, кои­то отлично познават звездите, планетите и спътниците на планетите, което вече само за себе си представлява направо невероятен факт. Постоянни звезди са звездите, които не обикалят около други звезди, а планети и спътници на планети са вид звезди, които се въртят и образуват кръгове. Слънцето се върти около собствената си ос. Що се отнася до това, днес съмнение не съществува, но и този факт ние знаем относително отскоро, т. е. от XVII или XVIII век. Земята се върти около себе си и освен това минава голям кръг, „кръгът на света" като пумпал, който, вър­тейки се, прави кръг.
   Добре би било това изречение да се напечата не с курсив, а с дебели черни букви. Може би тук няма смисъл да се припомня онази голяма епопея в исто­рията на познанието за въртенето на Земята около Слънцето. За разлика от всички други религиозни ми­тове и легенди, догоните не правят от Земята център на света.
Като описват Луната, догоните казват, че е суха и мъртва като изсъхнала кръв. Едва неотдавна можехме да се убедим, и то с очите си, в тази истина. Но до­гоните твърдят също, че Луната е извадена ча­стица от плацентата... Тази метафора се свър­зва с целостта на тяхната теория за произхода на на­шата планетна система.
Впрочем тази метафора може лесно да се обясни. Техният мит гласи:... Земята е част от плацентата ... Слънцето — оста­налата част от плацентата, а Луната е допълнение към отвора, образувал се от откъсването на част от пла­центата ...
   Целостта може да изглежда объркана и напълно не­свързана с историята на нашата система. Но си поз­волихме да надникнем в книгата на Й. С. Шкловски ,.Вселена, живот, мисъл" (1965 г.), където на страни­ца 151 се намира следното изречение: „Според хипотезата на Джейнс изходната материя, от която по-късно били създадени планетите, е била откъсната от Слънцето (...) от някаква минава­ща наблизо звезда (...) При такова близко премина­ване вследствие притегателните сили, дължащи се на преминаващата непосредствено край Слънцето звезда, от повърхностните му слоеве била изхвърлена извест­на маса газ. След отминаването на звездата този газ останал в сферата на привличане на Слънцето, а по-късно се кондензирал и дал началото на планетите от Слънчевата система."
Да припомним само още, че твърде правдоподобна е хипотезата, предполагаща, че Луната е възникнала в резултат на откъсване на част от земното кълбо в ранния период на неговото развитие ... Нима всичко това се нуждае от допълнителен комен­тар? Нима трябва още веднъж да подчертаваме каква огромна загадка представлява целият догонски мит?


АСТРОНОМИЧЕСКИТЕ ЗНАНИЯ



   Знанията на догоните пленяват. Пленяват със зага­дъчността си, с това, че самите те не предлагат никак­во обяснение иа натрапващия се въпрос: Откъде са се появили техните знания?
   От планетите на Слънчевата система догоните по принцип споменават само тези, които се виждат с не­въоръжено око: Марс, Венера, Сатурн и Юпитер. При което тези сведения понякога са съвсем непонятни. До­гоните казват например, че планетата Венера има соб­ствен спътник, а нали науката не е потвърдила такъв факт. Освен те да знаят по-добре; в светлината на то­ва, което казахме досега и което тепърва ще бъде ка­зано, тази хипотеза не е особено необикновена. Догоните представят Юпитер чрез нарисуван сим­вол, който се състои от кръг и четири малки кръгчета отвън. Тези малки кръгчета се определят като луни на планетата с наименованието „прикрепени", „закли­нени". Но Юпитер има не четири луни, а дванадесет, както е установено досега. Четири от тях се отличават с блясъка си. Големи приблизително колкото нашата Луна, те може би щяха да се виждат с невъоръжено око, ако не бяха толкова близо до планетата. Остана­лите осем са малки луни, чиито диаметър не надви­шава няколко десетки километра. Първите четири лу­ни бяха открити едва от Галилей, а останалите към края на XIX и в началото на XX век.
   Самият факт, че догоните знаят за съществуването на тези четири луни, е удивителен. Добре би било да припомним, че те се завъртат около собствената си ос за същото време, за което се завъртат около Юпи­тер. По този начин, както и нашата Луна, те са обър­нати винаги с една и съща страна към планетата. Това означава, че те притежават „принудително въртене". Ако догоните определят това като „заклиняне" или „при­крепване" към планетата, то това е само друга мета­фора, но смисълът е един и същ. Да, но за да се знае това, трябва да се разполага — дреболия! — със съответни астрономически прибори. Да добавим още, че от дванадесетте известни луни на Юпитер само че­тири се намират в същата плоскост — точно така, как­то това е представено на рисунката. Планетата Сатурн догоните представят също с по­мощта на рисунка-символ и тя е свидетелство, че те знаят за пръстена, който я заобикаля. Затова пък централно място в митологията им зае­ма Сириус. По отношение на тази звезда догоните раз­полагат с един направо нечуван запас от знания. Те считат тази звезда за централен елемент на своя мит, за негов гръбнак.


БАЛЕТЪТ НА СИРИУСИTЕ



   Сириус е звезда, която свети с най-силен блясък не само на догонското небе. Египтяните също са отдава­ли голяма почит на тази звезда, за тях нейното поя­вяване означавало времето, по което се разливал Нил. В древна Гърция „малките елевсински мистерии" съ­що били определяни според положението на Сириус.
Но за догоните тя има съвсем друго значение. Тя е точка, около която се съсредоточава тяхната гностика, заключаваща огромните им резерви от знания — в най-научния смисъл на тази дума. Те считат, че Сириус е елемент на система от звез­ди, оказали определящо влияние върху живота на Зе­мята и които са „фундамент на основата на света". Тази система звезди обхваща Сириус, съпровожда­щата го звезда, невидима с невъоръжено око, която догоните наричат „по-толо" („толо" значи звезда, а „по", както знаем, означава най-малката частица, зър­но енергия), след това втората съпровождаща звезда с името „емме-иа-толо" и най-накрая спътника на по­следната звезда — „пиан-толо". За трите допълнителни обекта догоните казват, че се намират толкова близко до Сириус, че не винаги могат да се видят . . . Не винаги! „Красив евфемизъм[1]" — казва Герие. Ев­фемизъм и може би скромност... Тъй като тези три обекта изобщо не се виждат с невъоръжено око, а историята на астрономическите открития в тази област е много поучителна.
   Казано по-просто: с помощта на мощни телескопи и математически пресмятания беше открита втората от споменатите звезди, тъй нареченият Сириус В. Съще­ствуването на Сириус С и до днес е доста дискусион­но, а що се отнася до спътника на тази планета ... Не си струва да говорим. Никой нищо не знае. В полската Всеобща енциклопедия може да се про­чете: „Сириус, най-голямата звезда на небето, се намира в съзвездието Голямо куче ... Сириус е двойна звез­да, по-слабата и съставка (Сириус В) е открита през 1862 г. от Олвън Грахъм Кларк и е първото извест­но бяло джудже. Сириус е една от най-близките звез­ди; разстоянието до пея е 2,7 парсека."



   А какво казва за Сириус В (по-толо) догонският мит? "Звездата по-толо се върти около Сириус. Времето на завъртане — 50 години ... Тя регулира въртенето на Сириус, което единствено не се извършва по пра­вилна крива." (Делението на времето у догоните произтича от це­лия им мит. То е доста сложно и се базира на 60-го­дишни промеждутъци от време.)
   Всичко съвпада. Действително учените пресметнаха, че завъртането на Сириус В е 50 години. То наистина оказва решаващо влияние върху орбитата на Сириус А. Впрочем тъкмо поради това, че тази орбита е не­правилна, учените се досетиха за съществуването на Сириус В.
   Френските учени установили, че за Сириус В знаят не само догоните, а също и негрите бамба и боро — техни съседи. А в другия край иа Африка хотентотите наричат Сириус „звездата встрани", от което може да се предположи, че и те знаят за съществуването на нейния другар. Догоните казват в своя мит: "Щом като Сириус се появил, по-толо започнал да се върти около него."
   Независимо от това какво означава изречението, тряб­ва да се каже, че тази двойна (двойна за нашите аст­рономи) звезда е астрономическа загадка. Сириус е звезда, относително млада, а Сириус В е бяло джудже, т. е. звезда, относително стара, която приближава КЪМ финала на своя космически живот.
Догоните казват: "Когато по-толо се намира по-близо до Сириус, той започва повече да блести, когато по-толо се отдалечава, започва да блещука, така че на наблюдателя (?) му се струва, като че вижда много звезди." Първият въпрос, който се натрапва: За какъв наблю­дател става дума след като никой още не е виждат Сириус В с невъоръжено око, а до средата иа XIX век никой освен негрите от Централна Африка не е знаел за него? Когато догоните трябва да изобразят движе­нието на Сириус със символична рисунка, те винаги правят това с помощта на елипса. Елипса, а не кръг!
Припомням, че едва Кеплер откри елипсовидната фор­ма на планетните орбити. Интересно, че на тази ри­сунка по-толо, т. е. Сириус В е представен като кръг­че с точка в средата. На рнсунките-символи няма ни­то една излишна черта. Вместо коментар ще цитирам Шкловски, който пише следното за белите джудже­та, особено през първия етап на тяхното развитие: „Белите джуджета като че ли съзряват в червените гиганти и се появяват, след като от гигантите се от­делят външните им слоеве."
Допълнителният коментар е като че ли излишен. Но още веднъж ще цитирам догоните: ... По-толо е най-тежкият от небесните обекти . .. има такава плътност, че всички хора, събрани заедно, не биха успели да повдигнат една негова частица . . .
Действително многобройните пресмятания на астро­номите позволиха да се изчисли, че Сириус В е бяло джудже, чийто радиус е 2,1% от радиуса на Слънце­то, а диаметърът му е около 3000 км., т. е. два и по­ловина пъти повече от диаметъра на Земята. Затова пък масата на това джудже е 98% от масата на Слън­цето, което дава плътност, равна на 50 000 или 50 то­на на един кубически сантиметър!!!
   Каква е тази толкова тежка субстанция? Догоните обясняват: ...Звездата (по-толо) се състои от три основни елемен­та: въздух, вода и огън . . . Елементът „земя" е бил за­менен с друг — „сагала", който блести повече от же­лязото.
   Естествено малък е шансът в най-близко бъдеще да се убедим с очите си какво е това, което блести пове­че от желязото и е толкова тежко ... Но да се опитаме да направим изводи: И така знае се, че когато настъпва имплозия на звез­да, т. е. когато под влияние на огромното налягане от­вън тя започва да се свива, се извършват редица тер­моядрени реакции, които след необходимия етап за из­гарянето на водорода в хелий довеждат до цяла вери­га реакции, благодарение на които се създават все по-тежки химически елементи, а веригата свършва с желя­зото. Звездата се е свила така, че диаметърът й е ве­че твърде малък. Но елементът желязо, от който се състои нейното ядро, не е познатото ни на Земята же­лязо. Неутроните в такава звезда са толкова уплътне­ни, че между тях няма никакво пространство. Когато звездата преминава от нормално в неутронно състояние. тя започва да блести с ослепителна светлина. То­ва е свръхнова звезда.
   Оказа се, че догоненият мит неколкократно спомена­ва за момента, когато „по-толо" внезапно започнала да блести. И то не само се споменава, а е представено и със съответния символ-рисунка. Когато хората — та­ка твърди митът — били едва от една година на Зе­мята, „звездата внезапно заблестяла" и нейният бля­сък постепенно намалявал в течение на следващите 240 години. Кога е станало това, естествено не знаем. Но затова пък знаем, че то напълно съвпада със съвремен­ното състояние на знанията ни за космоса. Отначало пламване на „свръхновата" звезда, след това премина­ването й в състояние на бяло джудже. А догоните добавят: ...Нейното (на по-толо) съдържание било изхвърлено в пространството под формата на „безкрайно малки" (елементи), напомнящи зърната по... Това вече не е мит — това е научна лекция.
   През следващия етап настъпило свиване, намалява­не на обема на по-толо, което догоните също предста­вят със специална рисуика-символ, като добавят в ко­ментара, че се отнася за бяла звезда. Това впрочем не било напълно понятно до 1914 г., когато ученият Адамс, ползвайки устройствата на обсерваторията на Маунт Уилсън, установил, че не става дума за черве­на звезда, а само за бяло джудже.
На догонената рисунка (тону) чертичките, насочени навътре в кръга, показват, че звездата се намалява.
   Интересен е коментарът на френските учени за та­зи част на мита. Те неколкократно питали догоните ко­га, при какви условия или обстоятелства са могли да наблюдават Сириус В и толкова да научат за него, след като той не се вижда без телескоп (а и телескопът няма да помогне, ако Сириус В се намира близо до Сириус А). Отговорът на догоните бил доста странен. Те твърдели, че всички космически обекти, отнасящи се към групата Сириус, могат да се наблюдават от пеще­ра, чието място се пази в строга тайна. И въпреки прия­телските отношения, свързващи догоните с френските етнолози, учените не успели да достигнат до тази пе­щера, където като че ли също се пазят „основни дока­зателства в голямо количество". Този термин предста­вителите на племето не обяснили. Но проф. Дитерлен се надява, че все пак някога ще успее да попадне в тази пещера.



[1] Евфемизъм — заменяне на по-грубо звучащи думи с по-благоприлични или „меко казани". — Б. пр.

Арнолд Мостович - "Ние от космоса"

"В началото на всички неща беше Амма — Бог, кой­то на нищо не се опираше. Яйцето-топка Амма беше затворено.. . Освен това не съществуваше нищо друго."
Да, Сириус е про видна "точка" и око на Космоса, вярвам в това... Но малко знам за "Балета на Сириус"!? Невероятна звездна картография... Благодаря за тълкуванията ти! Чувствам ги като истина и ще се връщам към тях.:) Светъл и радостен ден, Нео!

:) Привет , Надя !
Доста по-различно представено от религиите и догматичната наука , нали ? :) Имах възможност лично с медитация да се убедя, че в основата на сътворението е вихровото движение ... и още други неща :) Очаквай и третата част от поредицата .
Поздрави ! :)

Нео, винаги съм се притеснявала, ако споделя това, да не го сметнат за абнормално и т.н. Но с времето все по-малко ме интересува хорското мнение за мен, а и... догмите на религиите. Трябва да правим разлика между религиозен и набожен човек. За мен лично тази разлика е от земята до небето.
Медитирах един единствен път в живота ми. Бях 15 годишна. Пожелах да "видя" безкрайността. Исках да "преодолея гравитацията". Опитвах се да разбера смисъла на тези думи и какво значи да "огънеш пространството"... Вече записвах първите си поетични опити и исках да "вникна" в съдържанието на тези думи. По това време четях Кант като поезия, без да го разбирам...:) "Опитът" отне около 5 часа, които ми се видяха като половин. (Когато отворих заключената врата на родителите ми, които ме умоляваха да отворя и заплашиха, че ще я разбият - дори не съм ги чувала:), беше вечер. Учудих се, че е мръкнало.). Как се "върнах" не знам. Оттогава "медитирам" само в слово.:) Тогава, скъпи Нео, "се събрах" или "събрах себе си" - очевидно постигнах огромна концентрация за детските ми възможности и... започнах да се движа със скорост, която "вледени" физическото ми тяло, (слепоочията ми дълго след това бяха ледени). Бях чувала за "скоростта на светлината"...Интересува ме да съм ясна за теб. Доколкото мога да го изразя с думи. Това, което "видях", до което имах "достъп" в миг, бе "точката" на Сириус. Учудвам се, че и догоните я наричат така.:) Да, с ясно съзнание мога да потвърдя, че в основата на сътворението е движението, както ти казваш "вихровото движение". Когато е свръхдвижение "свети" и е "неподвижно".:) Моля в най-лошия случай думите ми от някой четящ тук да се тълкуват като "предпритчова прапоезия". В нормалност съм. Но за разлика от теб, аз се изплаших и... върнах. Не медитирам оттогава, пиша само стихове.:) За пръв път разказвам на някого това.:) Ще чакам с нетърпение следващия ти постинг. А този, препоръчвам на повече хора да го прочетат внимателно. Бъди здрав!:)

:) Благодаря ти за споделянето , то е изключително ценно за всички , които са по пътя на търсенето и намирането . Не ме учудва това, че има разлика в усещането за разлика във времето - то е с нееднородна структура и протича различно на отделните нива от сътворението. А тялото се е вледенило понеже голяма част от съзнанието ти е била придвижена към въпросната цел - да усетиш безкрайността . Скоростта , с която си се движила всъщност е на мисълта и тя е много по-голяма от тази на светлината ;)
Ще ти припомня и една важна част от постинга ми за холографската реалност "Когато действаме според предчувствието си и се стремим да променим бъдещето, ние мигновено прескачаме от една холограма в друга. Лой нарича това “холоскоци”, смятайки, че именно благодарение на тях сме способни едновременно да предвидим хода на събитието и да оставаме в него свободни."

Много творчески вдъхновения ти желая ! :)

За пръв път чувам, че скоростта на мисълта е по-голяма от скоростта на светлината. Това е ценно за мен. Не съм чела книгата на Лой, чувала съм само името му. Да, ние сме едновременни и навсякъде. Всъщност, Нео, "събрах се, свих се" в точка и бях "лека" като точка. Свръхбезтегловност и свръхдвижение. На пръв поглед е лесно да изведеш това, което чувам от теб за скоростта на мисълта, но за мен е изключително важно. Звучи като азбучна истина, като закон. Нещо като Айнщайновото уравнение. Най-простите неща понякога са ключ към всичко. Бог със сигурност е малък символ, невидима буква.:) Поздрави и ти благодаря за доверието.

На теб здраве и вдъхновение от сърце!:)

:) Разбрах те , сигурно защото сме го потвърдили с изживяното , по-добре е един път да видиш (усетиш) , отколкото 100 пъти да чуеш (прочетеш)

като зрънца от нара..гранатният плод..космос със зародиши.

:)) Интересна закачка !

То обаче ми припомни една друга книга - Армагедон 2, на Артър Ленгли, където също се говори за тайните знания на догоните:
В песнопенията на племето догони, напълно безписмено и примитивно, може да се открие цялата истина за Експеримента Земя.
Представете си как една сияйна утрин от ясното небе слиза сребърен диск. Той се приземява тихо пред кръглата колиба на племенния вожд. От него слиза приветлив мъж без възраст и от очите му струи доброта. Вождът събира племето си, измъчвано от ужасна болест. Хората едва пристъпват, изтощени от продължителна слабост, те са се превърнали в трудно дишащи скелети, които едва сгъват ставите си. Имало е суша и урагани, няма какво да се яде, а животните и рибите явно са изчезнали. Витаещата смърт прави хората възприемчиви дори към най-малките жестове на помощ. За тях кацането на диска е знамение и те вярват, че всичко ще се промени, защото няма в какво повече да вярват.
Мъжът без възраст извиква помощници, те пристигат със също такъв диск и са приветливи и много работливи. Опъват зелена тента над площада и върху дългите масички нареждат блестящи малки машини, епруветки и съдчета. Догоните не знаят, че кръвта им се изследва и от нея се изолира бактерията-убиец, която е на път да ликвидира цялото население. Те не знаят, че ДНК веригите, върху които са изградени телата им, са показали дефект, който лесно ще бъде отстранен. Замяната на няколко гена не представлява проблем за слезлите от небето. И след много кратко време, само след седмица, племето стъпва на краката си.
Никога повече никой догон няма да се поддава на двеста и тридесет смъртоносни бактерии, независимо от тяхното изобилие наоколо. Догоните ще започнат да живеят толкова дълго, че другите племена ще смятат, че те са омагьосани, телата им ще станат недостъпни за болести и в известен смисъл те стават безсмъртни. Те няма да боледуват от тетанус, малария, шарки, блатна треска. Черните им дробове с лекота ще отхвърлят черната и жълтата треска, чиито жертви стават другите племена.
Догоните ще останат приветливи, тихи, гостоприемни, щедри. Те няма да изпитват завист и алчност, ще отхвърлят насилието на всякакви нива, ще забравят за лова и ще се хранят само с растения и понякога с риба.
Непрестанно всички ще се питат защо догоните са тъкмо такива, каквито са. Някои ще отговарят, че те са избрани просто защото са избрани и защото такава е божествената промисъл. Догоните няма да строят храмове, нито ще имат идоли, и няма да изпитват страх от богове. В известен смисъл те ще се държат така, сякаш са самите богове, и ще притежават всякакви умения, които щедро ще раздават.
Догоните винаги ще знаят, че са дошли от бляскавата добра звезда Сириус и много точно ще се ориентират, когато искате да ви я покажат. Те ще разказват дълго и с тъга за Сириус, откъдето са дошли Създателите. Работата на Създателите е била да създават, което те и сторили. Създавали без умора вода, трева, риби, животни, човеци. Искали да пренесат живота и са го пренесли.
Прекосяването на пространството за тях е детска игра, защото те огъват пространството като лист хартия и така разстоянието между две точки се преминава за времето на едно мигване.
От време на време Създателите се намесват, за да поправят създаденото. Всеки догон е пример за това. Всеки догон може да начертае върху пясъка с палеца на голия си крак ясна звездна карта. Зрящите веднага ще схванат, че съществува ясна линия между Голямата пирамида в Гиза и Сириус; между Памир и Сириус; между платото Наска и Сириус; между Марианската падина и Сириус; между Баалбек и Сириус; между всички надживели вековете строежи на Земята и Сириус.
Един ден догоните тихо изчезват - като полъх. Остават само звездните им карти и разказите за Създателите. Между впрочем, запазена е и дълга песен, в която старците от съседно племе разказват за тъгата на догоните. Тъгата им по старата родина. По Сириус, където те без съмнение са се върнали. Било е толкова просто -преодоляването на светлинните години разстояние, защото те са знаели, че пространството може да се огъва като лист хартия. И тогава - да достигнеш Сириус се равнява на времето за едно мигване.

:) Привет !
Благодаря ти за хубавия откъс . В по-горен коментар споменах , че най-голяма е скоростта на мисълта , благодарение на нея става въпросното преодоляване на светлинните години разстояния .
Хубава вечер ти желая , bven ! :)

Тази вечер тръбяха по новините, че „сензационното откритие на ЦЕРН опровергавало Теорията на относителността на Алберт Айнщайн... Не съм физик, но ми се струва, че откритието потвърждава гениалното уравнение на Айнщайн, от което той сам се отрича. В това уравнение, (по думите на нашия съблогер Светлин Димитров - ядрен физик от Свищов) Айнщайн "описва движението на телата в изкривеното от тях пространство, в което въвежда един член със смисъл на антигравитация. По късно обаче се отмята от този член като го счита за причудлив от гледна точка на здравия разум." Вероятно откритието засяга и квантовата гравитация, която изследва академик Божидар Палюшев, за която отново ми спомена нашият съблогер физик, когото цитирам. Как би коментирал ти това откритие?

:) Привет , чак сега влизам тук .
Не ме учудва откритието - знам, че освен неутриното има още частици, които имат по-голяма скорост от светлината . А гравитацията е валидна само за световете от трето измерение . Но всъщност днешният постинг от допълващия ми профил е дал представа за това :) Поздрави ! :)

Благодаря ти! Отговорът ти отваря нов свят за мен, наистина. Не знаех, че гравитацията е валидна само за световете от трето измерение. Това обяснява много неща.
Радостна неделя и светла и ползотворна седмица за теб!

:) Да, както вече го подкрепих и с пример в коментара от другия профил . Благодаря още веднъж ! :) ;)