Пиер Моние е млад френски офицер, починал на 23 години на 8 януари 1915 г. на фронта в Аргон. Единствен син, роден в протестантска фамилия, много вярваща и строго спазваща религиозните обреди, той имал щастието да бъде любимото дете в едно сговорно семейство. Добро здраве, блестящо обучение, заможни родители. Но също и добро християнско образование: ежедневен прочит на Библията, молитви преди хранене, формиране на съзнанието към търсене на справедливостта и в посока към дълга. След като бил ранен за първи път, Пиер си идва в отпуск при семейството. Отново сбогуване. Този път той няма да се върне.
   Родителите са напълно сломени. Малко след смъртта на своя син обаче госпожа Моние разпознала много ясно гласа на Пиер, който я повикал на три пъти. Развълнувана, тя попитала: „Ти ли си, Пиер?". . . „Аз съм, мамо! Не се плаши изобщо, аз съм жив!"
   Госпожа Моние не била изпаднала в екстаз. Това е впрочем единственият случай, при който тя чула отново на Земята гласа на своя син. Но от този момент нататък Пиер продължил да поддържа връзка с нея. Тя долавяла вътрешно неговите мисли, различавайки ги много ясно като идващи не от нея самата.
   На 5 август 1918 г. госпожа Моние получила следната вътрешна заповед: „Не мисли за нищо! Пиши!" Тя грабва бързо това, което й попада под ръка: тефтерче със сметки и молив, после на един дъх започва да пише: „Да, аз те помолих да пишеш. Мисля, че по този начин ще можем да поддържаме връзка много по-лесно."      Общуванията им продължават до 9 януари 1937 г., почти 19 години! В началото те са всекидневни, после малко се поразреждат. Седем големи тома с около 450 страници всеки били написани по този начин. Те се съхраняват при Фернан Ланор, който подготвя преиздаването им.
   Този случай не е единствен. Осъществявали са се и други общувания между починали и живи, без те да са били непременно свързани емоционално. Понякога починалият и живият не са се познавали никога на Земята. За да информирам по-точно читателя, вече запознат с този род явления, свързани с „автоматичното" или „интуитивното" писане, ще кажа, че в тази огромна литература отделям рязко от всичко останало четири големи текста: посланията, изпратени от Пиер Моние, Берта, Паки и Ролан дьо Жувнел. Към тях прибавям един малък, стегнат, но много наситен текст, получен лично от Симон чрез Жан Прийор. По редица причини, твърде уважителни, но чието назоваване и разискване тук биха отнели много време, аз отреждам много високо място на тези послания, които съперничат на най-големите мистични текстове. Те освен това имат огромното предимство, че са разбираеми и увлекателни за голям брой читатели, а също и в редица области по-точни от мистичните, които смътно са прозрели онова, което тези преки свидетели на отвъдното са видели.
   В третото си послание от 8 август 1918 г. Пиер Моние вече ни разкрива една част от тайнството па смъртта, от тайнството на самия преход:
   „Не се страхувай от смъртта, мъничка мамо! Аз се страхувах от нея, без да искам. . . аз не я познавах, за мен тя бе едно непознато лице, което си представях забулено с кръв. Да! Беше ме страх от смъртта! Но когато тя дойде, лицето й беше светло като твоето! Заспах в ръцете й; тя ме утешаваше с глас, който звучеше като твоя. . . та нали именно към твоя глас, о, скъпа мамо, се стремеше всичката нежност на твоята мисъл? Всичко това трая само няколко мига. . . човек няма време да изпита страх, уверявам те! Чувството за отговорност. . . действията, които трябваше да предприема. . . желанието да защитя поста си, каквото и да се случеше. . . после силен удар в гърдите и главата. . .като с юмрук, които ми попречи да дишам, но не и да изкрещя заповедите си на моите хора. . . после всичко се завъртя. . . после вече нямаше нищо!!! Дори чувство за падане. . . и изведнъж твоят глас, твоят отчаян глас, който зовеше: „Пиер! Пиер! Малкият ми! Малкият ми!. . ." и окончателното събуждане, преди да се спусна към теб."
   Доловил болката на своите родители, Пиер незабавно се отправя към тях, но тъй като е невидим, напразно се опитва да ги утеши. Вече разгледахме тази ситуация.
Много години след това Пиер се връща към този преход в другия свят и ни разкрива по-подробно тайната на своето ведро спокойствие в последните си мигове: „О, мамо, през трагичните часове на нашето последно земно изпитание колко пъти съм чувствал до себе си благословеното присъствие на моя Спасител! Колко пъти, под заплашителния лик на възможната смърт съм разпознавал светлото тържествуващо лице на Христос, който нежно ми говореше: „Смелост! Това съм аз, не се страхувай!" И въпреки това пред развълнувания ми взор имаше само пламъци и кръв! Ушите ми чуваха само грохота на битките и стоновете на агонизиращите! Но отвъд тези видения, над тези гърмежи и тези викове сияйното лице на Възкресения и неговото утешително слово се издигаха над облаците и урагана: „Смелост!. . .Това съм аз!. . .Не се страхувай!"
   Скъпа Моя, много са тези, които открито или тайно са извършили тази опитност: това е била причината за спокойното им очакване на Божията воля. Христовата намеса е факт, а не сън. Ние видяхме, чухме, докоснахме Невидимото; духовната армия ни поддържаше и ни доведе до двойната победа. . . победата над нас самите и победата на нашата кауза."
   Един друг текст, от 24 декември 1919 г., вече говори за тази утеха, дарена от Христос, като набляга особено върху реалния характер на тези видения:
„Децата, умиращи сами на бойните полета, и местните хора, които „предават духа си в ръцете Господни" (Евангелие на Лука, 23, 46), бяха неизменно поддържани и облекчавани от това утешително видение. Не употребявам думата „видение" в смисъл на нещо въображаемо, а в този на „изостреното зрение", на подсиления поглед. Искам да кажа, че Христос е бил там. Самият той, със своята човешка форма и видим за тези, които току-що е подкрепил! Не причислявайте също така безразборно към легендите разказите, в които ви уверяват, че този или онзи измежду братята ви е видял своя Спасител; това не е сън, фантасмагория. . . между тях действително се е намирала Мисълта иа обективно изразената Божия Любов/"
Вярвам, че тези текстове са много важни за нас самите и за тези, които ние обичаме. Вярвам, че много често, може би дори винаги, Господ се намесва във върховния момент. Но в съвсем последния момент, тогава, когато умиращият не е вече в състояние да го каже или вече няма време за това. Господ не иска да посяга върху свободата на онези, които остават. Следователно срещата се извършва тайно. Но всеки един в часа на най-голямото изпитание бива придружен не само от любовта на своите близки, но и от любовта Господна чрез неговия Христос или чрез „вестители", сиреч ангели.
   Тези ангели, тези пратеници на Бога, изглежда понякога могат, точно както в някои филми, да объркат покойниците. Карлис Озис и Ерлендур Харалдсон посочват множество примери за това в Индия, докато в САЩ те не са срещали такива по време на своите проучвания. В Индия тези „грешки" изглежда са ставали независимо от религията на умиращия. Това се е случвало на индийски християни (един пастор и един учител) и дори на чужденци (един шведски мисионер). В единия от тези случаи двама болни с едно и също име се намирали в една и съща болница. Когато първият дошъл на себе си, тогава, когато го смятали за мъртъв, той разказал, че бил отнесен в „едно чудесно кътче" от облечени в бяло вестители. Тогава той видял един човек, облечен също в бяло и държащ в ръка голяма книга, който казал на вестителите, че са довели не лицето, което е трябвало. Човекът им заповядал да отведат пациента обратно на Земята. Когато обаче последният дошъл в съзнание, другият болен със същото име починал. В някои случаи погрешно взетият умиращ се събужда с белязано от приключението си в отвъдния свят тяло от плът.
   Мнозина също са имали впечатлението, че са могли да избират напълно свободно дали да се върнат на Земята, за да изпълнят задача, на която са държали много, или да останат в отвъдния свят. Но тази отсрочка изглежда е валидна единствено за хора, които трябва да се грижат за дете или за болен.
   Други, напротив, ще бъдат насила изпратени отново на Земята въпреки техните молби или изтръгнати от този свят, без да разбират защо, без непохватност или непредпазливост от тяхна страна да са били причина за това. Някои покойници дори твърдят, че отвъдното ни закриля до такава степен, че дори нашите безразсъдни постъпки са почти винаги компенсирани. Но обратно, когато часът настъпи, нищо не може да ни задържи.
   Прочутият медиум Белин разказва в една много хубава книга как след смъртта на своя единствен син Мишел той най-накрая успял да се свърже с него мислено. Това свидетелство е много вълнуващо, защото от него блика чистосърдечност. Би могло да се мисли, че такъв голям медиум като Белин би опитал да прикрие евентуалния си провал. Това не би било твърде трудно. Кой би могъл да провери?
   Но не! Белин ни разказва как е трябвало да чака часове, дни нощи този контакт, тази вътрешна мисъл, която той явно щеше да долови в себе си като идваща наистина от неговия син. Той би могъл наистина да заблуди другите, но единствено истинската връзка можеше да му донесе известно утешение. Книгата не пресъздава цялото това очакване, но все пак един доста верен отзвук от него. Белин често отбелязва: „Тишина. Часът е 9.45. Контактът прекъснат" или „Връзката се преустановява рязко. Часът е 5.22." Ето първия диалог:
„Аз: Мишел? Това съм аз, твоят баща, часът е пет сутринта. Сърцето ми се свива. Изпитвам огромна болка при мисълта за теб. Откакто катастрофира и си отиде на 5 август 1969 г., аз не исках да те измъчвам, да пожелавам връзка. Мишел, аз съм, татко. Чуваш ли ме?
Мишел: Чувам те.
Аз: Мишел, твоето изчезване остава за нас загадка. Как стана всичко?
Мишел: Това все някак трябваше да се случи. Животът ми бе предначертан и твоите страхове за мен бяха основателни.
Аз: Мишел, можеш ли да ни дадеш подробности?
Мишел: Какво искаш да знаеш?
Аз: За катастрофата.
Мишел: Катастрофата стана внезапно, колата ми се занесе наляво, опитах се да я изправя, после настъпи пълна тъмнина.
Аз: Мишел, имало ли е механична авария, нехайство или непредпазливост от страна на трети човек:
Мишел: Не, часът ми бе настъпил, трябваше да отпътувам.
Аз: Мишел, можеш ли да ни помогнеш да живеем?
Мишел: Не, но вие трябва да живеете. Най-силното нещо е животът. Моята смърт има смисъл единствено чрез вашето страдание и вашия живот.
Аз: Мишел, следователно нашето страдание има стойност, носи полза?
Мишел: Да, всяко страдание носи в себе си кълновете на живота."
   Едно друго, починало много по-младо, дете, за което ние ще говорим още много пъти, бе заявило същото на майка си по метода на интуитивното писане (както Пиер общуваше с госпожа Моние): „Смъртта ни не е произшествие, а проявление на Божията воля. Всяка раздяла има свой мотив"..........

   «Мъртвите ни говорят» — книга, разтърсваща съвременните религиозни и научни схващания за смъртта.
   Реалността на отвъдния живот днес става научен факт. Човечеството влиза във връзка с невидимото...
    Книгата на Франсоа Брюн не само набляга на основните научни открития на 20 век: записа на гласовете на мъртвите върху магнетофонна лента, видеоизображенията от отвъдното, апаратурите за улавяне на гласове и образи от минали събития... Този труд има амбицията също да синтезира и основните насоки на бъдещия ни живот.
За първи път един пастор и богослов открито се опълчва срещу догмите на католическото християнство, изпразнили от съдържание основните понятия на човешкото съществуване. Нещо повече, посланията, изпратени ни от «мъртъвци» по време на техните общувания с хора от Земята, са преценени от ъгъла на най-големите мистични текстове в различните религиозни традиции.

Франсоа Брюн


 

"Не, но вие трябва да живеете. Най-силното нещо е животът. Моята смърт има смисъл единствено чрез вашето страдание и вашия живот."

И все пак, смъртта не е живот. Не би могла, поне така, както го разбираме тук и сега. Животът е по-безкраен и някак независимо от нея. Поздрави за постинга!

:) Привет , Надя !
Проблемът е точно в преобладаващото разбиране за живот и смърт тук , бях казал , че "Никога не е имало такова нещо като „смърт“ , а просто завръщане в Дома. Както капката се връща във Великата и Вечна река !" :)
Поздрави и усмихнат ден ! :)

аз пък искам да припомня нещо , което ти е доста познато :))))))
"Космическите тела постоянно се прераждат от еволюцията на вселените" и "Период 2: Средният земен човек е на подпериод 2,5 . Средната възраст на земните хора е 4,5 - 5 милиона години." Във връзка с това тогава - колко ли "път "още трябва да извърви земният човек в своята еволюция, за да осъзнае, че смърт няма, че това е една игра на илюзии....Постингът е прекрасен за пробуждане на есенциалната искра у всеки, пък когато му дойде времето на всеки. Венсе и ремос :)))))

:) Привет , сестриче !
Благодаря ти за това хубаво припомняне , то ни е нужно , ако искаме да оценим процесите от гледна точка на чистия интелект . И нека не забравяме - тази планета с моментното й състояние не е модел за рационална мисъл . Гуш :))))

Да, животът е по-безкраен от "смъртта". Но тя е "нещо", което се простира поне още две измерения след нашето.:) Животът е всеобхватен, разбира се. Исках да кажа, че са различни неща. Поне на няколкото нива, които повечето от нас рано или късно достигат в планетарния контекст на времето, пространството и гравитацията.:) Отвъд времепространството, понятия като "живот" и "смърт" престават да "съществуват". Светли празници, скъпи Нео!:)

:) Да , наистина отвъд времепространството получаваш представата за относителността на живот и смърт , както са разбирани тук, в триизмерния свят .
Феноменът на смъртта също има отношение към холографския модел на вселената. Така твърди д-р Кенет Ринг – президент на Международната асоциация по изучаване на явлението клинична смърт, който смята, че подобен опит, а и самата смърт представляват преместване на съзнанието на човека от едно ниво на холографската реалност на друго. Затова, след като човек напусне този свят, понякога в сънищата си или в медитация продължаваме да общуваме с него и дори да получаваме известна информация.
В заобикалящото ни пространство има огромен брой фантоми на хора (като радио- и други вълни), живи в момента и вече починали. Тези фантоми са своеобразни информационни образувания. Поради холографската структура на Вселената пълната информация за всеки фантом присъства във всяка нейна точка.

есенцията й е и е много показателен за нея.
Ето една тема, която пуснах в един форум, има връзка с твоята.
Споменавал съм, че най-убедителната теория за съновиденията е, че са мост към астралния свят.


http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=106708

:) Привет !
Разгледах темата във форума - малко са тези , които те разбират , но няма и учудени от това ! :) За съновиденията е така - има доста лични примери за получени послания от астралния свят в сънно състояние - макар че и там има голяма доза манипулация на моменти .

Тези мъртъвци, ни носят послания за различни светове и различни форми на живот. Те, естественно съответстват на специфични скорости на вибрация, които може би са съпоставими с различните радиовълни, които /забележете/ и ние излъчваме и даже ги й приемаме. Така както радиовълните могат да се смесват, без да се получава интерференция, така и тези светове могат да се взаимопроникват и сливат. Даже без никога да се срещат. Ето защо Тези гласове от отвъдното ни уверяват, че тези светове се намират всред нас. Може би съществуват едновременно на земята или на други планети...и едновременно в много времена....Възможно ли е да приемем, че тези различни светове съответстват, ако ние не сме сигурни, че съществува някаква форма на живот в тях?
Колебаем се, защото не знаем, че има РАЗЛИЧНИ форми на живот и цивилизации, които остават неоткриваеми и невидими за нас.
Поздравления за поста, Нео-нула!

Нека настроим духовното си ниво автоматично, така по-лесно ще ни пренесе/след физиологичната ни смърт/ в света, който съответства на нашето ниво. Това ще е хармония и дори времето и пространството, такива, каквито ги изживяваме ще са СЛЕДСТВИЕ от нашето съзнание.

:) Привет , Клео !
Абсолютно съм съгласен с теб - тези светове са взаимно проникващи се и са на различни честоти на вибриране . Разбира се , че това не е лесно да се установи с 5-те сетива , но който сериозно се е занимавал с медитация и концентрация знае , че е възможно ! :)
Възможностите на съзнанието ни да твори своята реалност са необятни. Доказателство за това съм получил и в свои лични контакти с "мъртви" - няма едно с едно еднакво послание . Закономерността , която съм потвърдил от полученото инфо е, че действително съобразно развитото духовно ниво всеки си има ареала и в отвъдния свят - като се започне от най-много привързани към материалния свят и се стигне до такива , чиито обхват на съзнание излиза извън пределите на Слънчевата система .
Поздрави и заповядай за следващите части от книгата ! :)

"Възможностите на съзнанието ни да твори"..точно и ясно загатване и за такъв начин на творене.
Благодаря за поканата, непременно ще съм тук!

"И когато хората твърдят, че влизат в общуване с духовете на умрелите,
всъщност общуват с демонски духове, приели образа и гласа на
починалите им близки.

Случи се така, че следващата неделя вечер дискутирахме със
свещеника ( сатанински свещеник) именно този въпрос. Той представи пред Роланд и мен интересна информация за превъплъщаването на духовете в личността на мъртвия.

Приведе това като пример за тяхната хитрост при
подвеждането на човешките същества. Останах с впечатлението,
че този човек изживява особена наслада и задоволство да разказва
случаи, когато духове са успявали да измамят големи лидери.

Свещеникът сподели още, че демонските духове са работили в
продължение на хилядолетия, за да убеждават хората да приемат
идеята за безсмъртието на човешката душа.

Обясни как духове с голяма наслада са се въплъщавали в личността на мъртви близки или на прочути хора всичко това, за да убедят човечеството, че
личността не загива заедно с тялото.

Обяснявайки защо хората така лесно приемат идеята за живот
след смъртта, той спомена, че мощна промяна е настъпила в техния
интелект, след като Адам и Ева са повярвали в сатанинската
измама. "

http://morningstar1.blog.bg/drugi/2011/02/06/pyteshestvie-v-sveta-na-svryhestestvenoto-chast-10.680758

:) Винаги си добре дошла !

:) Ясно ...
Бедата е , че приемате за абсолютна истина всяко твърдение, което пасва на системата ви от възгледи . Че има такива недобронамерени астрални създания - да , има , в това лично съм се убедил, но да се твърди, че всякакви контакти са само с тях - оставям без коментар . По-добре си направете самостоятелно и сериозно проучване , защото иначе си оставате с прочетеното според вашите вярвания

Луиджи Боконе, който с опити доказа съществуването на паралелната реалност, населявана от плазмени същества, както и двете книги на Димитър Делян - Второто пришествие и Извънземие, те са направо шедьоври.

Направила съм, вярвай ми. :)))
И то толкова сериозно проучване, колкото не можеш да си представиш. Но както и да е...всеки сам избира в какво да вярва.

Един ден света ще разбере със сигурност какво се крие зад въпросните посещения на духове на мъртъвци...както и зад други интересни прояви, като ченълинга например, или зад посланията от космоса на разни плеадианци и възнесени учители.
Знам, че това, което сега казват шепа хора звучи неубедително...или фанатично и абсурдно...и все пак...може би те казват истината...не пренебрегвай това.
:)))

:) Добра идея , дано ми остане и време , за да го направя . Има толкова учени , които не са получили признание , само защото оспорват официално приети парадигми ...

:) Не ми е в стила да пренебрагвам каквото и да било . Но какви са твоите проучвания тогава , за да твърдиш толкова убедено нещо ?

Звучи абсурдно, но е истина. Поне аз така смятам. Преди време влязох в тунела. Не е точно тунел, трудно е за обяснение. И се върнах. Когато бях вътре се появи един въпрос: Какво искаш? и аз просто отговорих: връщам се. Нямаше нужда от някъви обещания какво ще свърша като се върна. Все още ми е трудно да говоря за това, въпреки че вече минаха доста години. А и - няма да ви убеждавам, че съм станала медиум или уча по един нов език да 24 часа. Никъкви дарби или нещо изключително... Странното беше и че се събудих с име в главата: Тимотей, въпреки че никога (за мой срам) не съм чела бибилията... Сега вече имам негова икона.
Къде съм "ходила" или дали съзнанието ми не е изиграло някакъв собствен филм - не знам..., но се радвам, че ви открих. Поне не се чувствам ... странна.

Защо трябва да се чустваш странна , хич да не ти пука:)

:) Привет !
За мен никак даже не сте странна . Ще видите и в следващите откъси от книгата какви явления са описани ! Поздрави ! :)