Постинг
12.12.2011 12:30 -
Зовът на безкрайността ( "Мъртвите ни говорят" )
Елизабет Кюблер-Рос, голямата вдъхновителка на всички съвременни изследвания върху смъртта и по-точно върху поведението ни пред умиращи, се заинтересува особено от децата на смъртно легло. Тезата й е твърде ясна: децата почти винаги знаят предварително, че ще умрат, каквато и да е причината за тяхната смърт. Те ИЛИ по-скоро тяхното подсъзнание дори знае при какви обстоятелства ще стане това и го изразява чрез рисунки, писма, стихотворения, пълният смисъл на които много често се разбира едва след тяхната смърт. Но те също чувстват отвъдното, следващия етап, срещата в светлината, страната на всемирната и абсолютната любов, която ги очаква и чийто зов те понякога дори чуват.
В случай на смърт от болест предчувствието на детето би могло да бъде приписано на изравнения с нивото на подсъзнателното вече наченат биологически процес. Но когато се касае за нещастие, предизвикано от трети човек или за убийство, обяснението трябва да бъде търсено другаде. Наистина, Елизабет Кюблер-Рос привежда към последните два случая мпожество твърде убедителни примери. Ще се задоволим тук да опишем най-необикновения. Разказът е на майката на детето:
„Дъщеря ми се събуди рано онази сутрин, в състояние, което може да бъде окачествено без съмнение като много силна превъзбуда. Беше спала в леглото ми, беше ме събудила, като ме прегръщаше и разтърсваше: „Мамо, мамо! Исус ми каза, че ще отида на небето! Аз съм много доволна, че отивам на небето, там, където всичко е красиво. . . и злато, и сребро, и блести, и където има Исус и Господ", и т. н., и т. н. Тя говореше толкова бързо, че с мъка успявах да я следя. Както в състояние на блаженство. Това ме уплаши, първо със своята необичайност. То наистина не бе тема за обикновен разговор.
Бях обезпокоена най-вече от превъзбудата й. Тя беше спокойно, почти съзерцателно, много умно момиченце, но в никакъв случай не беше дете, склонно към необичайно оживление. Имаше богат речник и се изразяваше точно. Необичайно беше, че я намирах толкова развълнувана, че думите се разбъркваха на устните й и че пелтечеше. Не си спомням да съм я виждала някога в такова състояние нито на Коледа, нито на рождени дни, нито на цирк.
Казах й да говори по-тихо, да се успокои, да не казва това (от моя страна то беше суеверен страх, защото още от раждането й имах като един вид предчувствие идеята, че тя няма да остане дълго време с мен). Бях го казала само на една много близка моя приятелка. Не исках да мисля за това, не исках да ми говори за това, особено така стремглаво, неочаквано, малко налудничаво. До този момент тя никога не бе говорила за смъртта, освен абстрактно, но никога за своята смърт.
Не успявах да я успокоя, тя продължаваше да говори за „красивото небе, цялото позлатено, с чудеса и златисти ангели, и диаманти, и бижута, мамо!", и колко била доволна, че е там, и колко добре се забавлявала, и какво й бил казал Христос. . . Спомням си поведението й по-добре от дословните й изрази, но запомних ясно някои от думите й.
Казах й: „Сега си почини" и поисках да я приспя. „Ако отидеш на небето, ще ми липсваш много, скъпа моя и аз съм много доволна, че си имала такъв красив сън, но сега почини си малко, искаш ли?" Беше безполезно. Тя ми каза: „Това не бе сън, беше вярно!" (и с какъв акцент изговаряше думата, тази мъничка четиригодишна!), но не бива да се измъчваш, мамо, защото Исус ми каза, че ще се погрижа за теб и ще ти дам злато и скъпоценни камъни, и няма да се безпокоиш за нищо. . ." Цитирам само изреченията, които си спомням дума но дума.
Тя ми говори още известно време за чудесата на небето, но постепенно се успокояваше. Когато пак й казах, че е имала много красив сън, тя повтори, че е било вярно, наистина вярно. За момент тя се сгуши в прегръдките ми, като ми говореше да не се безпокоя, защото Исус щял да се погрижи за мен, после се измъкна от леглото и изтича да играе.
Аз също станах, за да приготвя закуската. Беше ден като другите. Но към три-три и половина следобед дъщеря ми бе убита (удавена).
Разговорът, който бях водила с нея сутринта, бе толкова изумителен, че го разказах веднага по телефона на един човек, който си го спомня много добре. Когато след това той разбра за смъртта на P., една от първите му мисли бе: как детето е могло да знае?
Аз самата смятам, че е невъзможно да познаваш бъдещето, физическите закони не могат да бъдат променяни. Дъщеря ми не можеше да знае, че ще „отиде на небето", но това е факт: събуди ме в едно състояние на твърде силна превъзбуда, уверявайки, че Исус й е казал, че ще отиде на небето (откровено казано, не си спомням дали бе уточнила „днес"). И умря същия следобед. Седем часа по-късно. Не мога да си го обясня.
Ние не бяхме много набожно семейство. Дъщеря ни беше ходила на църква с нас два пъти и, разбира се, ние четяхме на децата историите за Мойсей, Мария и Йосиф. Децата ходеха на неделното училище, но не редовно. Бях се помъчила да възпитам децата си по-скоро да обичат и да уважават другите, да бъдат добри и услужливи, отколкото да спазват строго религиозните обреди; не можех да ги уча на нещо, което не познавах и макар и да бях изучавала, да бях се молила, да бях медитирала, когато дъщерите ми ме разпитваха за небето, отговарях, че не зная нищо за онова, което става след смъртта. Думата „небе" и образи като „небесните позлатени друмища" те не бяха чували вкъщи. Не бяхме говорили никога за това. . ."
Тезата на Елизабет Кюблер-Рос съвпада напълно със свидетелството на Константин Родив, което получих в Люксембург; разсъждавайки за родителите, загубили дете, тя пише:
„Вероятно тогава най-добре можем да изразим тази увереност, че нашето материално тяло е само една какавида, една обвивка, и че смъртта поражда това, което е неразрушимо, безсмъртно в нас и чийто символ би могла да бъде пеперудата."
Децата от концлагера в Майданек, преди да влязат в газовите камери, рисували с ноктите си върху стените малки пеперуди. Вашите деца в момента, в който умират, също знаят, че ще проникнат свободно, безпрепятствено в едно място, където вече няма страдания, една страна на мир и любов, където времето не съществува и откъдето те ще могат да дойдат при вас с бързината на мисълта.
Нека споменем, че на гръцки език, древен или съвременен, за да кажат „пеперуда", казват „душа" или обратно, ако преценят, че е по-добре. Една и съща дума означава двете понятия........
«Мъртвите ни говорят» — книга, разтърсваща съвременните религиозни и научни схващания за смъртта.
Реалността на отвъдния живот днес става научен факт. Човечеството влиза във връзка с невидимото...
Книгата на Франсоа Брюн не само набляга на основните научни открития на 20 век: записа на гласовете на мъртвите върху магнетофонна лента, видеоизображенията от отвъдното, апаратурите за улавяне на гласове и образи от минали събития... Този труд има амбицията също да синтезира и основните насоки на бъдещия ни живот.
За първи път един пастор и богослов открито се опълчва срещу догмите на католическото християнство, изпразнили от съдържание основните понятия на човешкото съществуване. Нещо повече, посланията, изпратени ни от «мъртъвци» по време на техните общувания с хора от Земята, са преценени от ъгъла на най-големите мистични текстове в различните религиозни традиции.
Франсоа Брюн
В случай на смърт от болест предчувствието на детето би могло да бъде приписано на изравнения с нивото на подсъзнателното вече наченат биологически процес. Но когато се касае за нещастие, предизвикано от трети човек или за убийство, обяснението трябва да бъде търсено другаде. Наистина, Елизабет Кюблер-Рос привежда към последните два случая мпожество твърде убедителни примери. Ще се задоволим тук да опишем най-необикновения. Разказът е на майката на детето:
„Дъщеря ми се събуди рано онази сутрин, в състояние, което може да бъде окачествено без съмнение като много силна превъзбуда. Беше спала в леглото ми, беше ме събудила, като ме прегръщаше и разтърсваше: „Мамо, мамо! Исус ми каза, че ще отида на небето! Аз съм много доволна, че отивам на небето, там, където всичко е красиво. . . и злато, и сребро, и блести, и където има Исус и Господ", и т. н., и т. н. Тя говореше толкова бързо, че с мъка успявах да я следя. Както в състояние на блаженство. Това ме уплаши, първо със своята необичайност. То наистина не бе тема за обикновен разговор.
Бях обезпокоена най-вече от превъзбудата й. Тя беше спокойно, почти съзерцателно, много умно момиченце, но в никакъв случай не беше дете, склонно към необичайно оживление. Имаше богат речник и се изразяваше точно. Необичайно беше, че я намирах толкова развълнувана, че думите се разбъркваха на устните й и че пелтечеше. Не си спомням да съм я виждала някога в такова състояние нито на Коледа, нито на рождени дни, нито на цирк.
Казах й да говори по-тихо, да се успокои, да не казва това (от моя страна то беше суеверен страх, защото още от раждането й имах като един вид предчувствие идеята, че тя няма да остане дълго време с мен). Бях го казала само на една много близка моя приятелка. Не исках да мисля за това, не исках да ми говори за това, особено така стремглаво, неочаквано, малко налудничаво. До този момент тя никога не бе говорила за смъртта, освен абстрактно, но никога за своята смърт.
Не успявах да я успокоя, тя продължаваше да говори за „красивото небе, цялото позлатено, с чудеса и златисти ангели, и диаманти, и бижута, мамо!", и колко била доволна, че е там, и колко добре се забавлявала, и какво й бил казал Христос. . . Спомням си поведението й по-добре от дословните й изрази, но запомних ясно някои от думите й.
Казах й: „Сега си почини" и поисках да я приспя. „Ако отидеш на небето, ще ми липсваш много, скъпа моя и аз съм много доволна, че си имала такъв красив сън, но сега почини си малко, искаш ли?" Беше безполезно. Тя ми каза: „Това не бе сън, беше вярно!" (и с какъв акцент изговаряше думата, тази мъничка четиригодишна!), но не бива да се измъчваш, мамо, защото Исус ми каза, че ще се погрижа за теб и ще ти дам злато и скъпоценни камъни, и няма да се безпокоиш за нищо. . ." Цитирам само изреченията, които си спомням дума но дума.
Тя ми говори още известно време за чудесата на небето, но постепенно се успокояваше. Когато пак й казах, че е имала много красив сън, тя повтори, че е било вярно, наистина вярно. За момент тя се сгуши в прегръдките ми, като ми говореше да не се безпокоя, защото Исус щял да се погрижи за мен, после се измъкна от леглото и изтича да играе.
Аз също станах, за да приготвя закуската. Беше ден като другите. Но към три-три и половина следобед дъщеря ми бе убита (удавена).
Разговорът, който бях водила с нея сутринта, бе толкова изумителен, че го разказах веднага по телефона на един човек, който си го спомня много добре. Когато след това той разбра за смъртта на P., една от първите му мисли бе: как детето е могло да знае?
Аз самата смятам, че е невъзможно да познаваш бъдещето, физическите закони не могат да бъдат променяни. Дъщеря ми не можеше да знае, че ще „отиде на небето", но това е факт: събуди ме в едно състояние на твърде силна превъзбуда, уверявайки, че Исус й е казал, че ще отиде на небето (откровено казано, не си спомням дали бе уточнила „днес"). И умря същия следобед. Седем часа по-късно. Не мога да си го обясня.
Ние не бяхме много набожно семейство. Дъщеря ни беше ходила на църква с нас два пъти и, разбира се, ние четяхме на децата историите за Мойсей, Мария и Йосиф. Децата ходеха на неделното училище, но не редовно. Бях се помъчила да възпитам децата си по-скоро да обичат и да уважават другите, да бъдат добри и услужливи, отколкото да спазват строго религиозните обреди; не можех да ги уча на нещо, което не познавах и макар и да бях изучавала, да бях се молила, да бях медитирала, когато дъщерите ми ме разпитваха за небето, отговарях, че не зная нищо за онова, което става след смъртта. Думата „небе" и образи като „небесните позлатени друмища" те не бяха чували вкъщи. Не бяхме говорили никога за това. . ."
Тезата на Елизабет Кюблер-Рос съвпада напълно със свидетелството на Константин Родив, което получих в Люксембург; разсъждавайки за родителите, загубили дете, тя пише:
„Вероятно тогава най-добре можем да изразим тази увереност, че нашето материално тяло е само една какавида, една обвивка, и че смъртта поражда това, което е неразрушимо, безсмъртно в нас и чийто символ би могла да бъде пеперудата."
Децата от концлагера в Майданек, преди да влязат в газовите камери, рисували с ноктите си върху стените малки пеперуди. Вашите деца в момента, в който умират, също знаят, че ще проникнат свободно, безпрепятствено в едно място, където вече няма страдания, една страна на мир и любов, където времето не съществува и откъдето те ще могат да дойдат при вас с бързината на мисълта.
Нека споменем, че на гръцки език, древен или съвременен, за да кажат „пеперуда", казват „душа" или обратно, ако преценят, че е по-добре. Една и съща дума означава двете понятия........
«Мъртвите ни говорят» — книга, разтърсваща съвременните религиозни и научни схващания за смъртта.
Реалността на отвъдния живот днес става научен факт. Човечеството влиза във връзка с невидимото...
Книгата на Франсоа Брюн не само набляга на основните научни открития на 20 век: записа на гласовете на мъртвите върху магнетофонна лента, видеоизображенията от отвъдното, апаратурите за улавяне на гласове и образи от минали събития... Този труд има амбицията също да синтезира и основните насоки на бъдещия ни живот.
За първи път един пастор и богослов открито се опълчва срещу догмите на католическото християнство, изпразнили от съдържание основните понятия на човешкото съществуване. Нещо повече, посланията, изпратени ни от «мъртъвци» по време на техните общувания с хора от Земята, са преценени от ъгъла на най-големите мистични текстове в различните религиозни традиции.
Франсоа Брюн
Следващ постинг
Предишен постинг
Здравей, може да звучи налудничаво, но и в нашето семейство има случай , който звучи като фантастика! Пра-пра дядо ми бил заможен търговец с 11 деца - 10 дъщери и един син. Пътувал доста и често отсъствал от Търново Жена му била много набожна и с благ характер, но все му казвала: "Танасе, Танасе, защо не се черкуваш, ще гориш в Геената огнена!"
А той и отвръщал:"Зойке, ти като умреш и литнеш към рая, аз шъ тъ хвана за петичката, няма да ма ритнеш, я!" Така се и случило... Голямото земетресение в Търново затрупало пра-прабаба ми, открил я случайно зет й, моят пра-дядо, който бил лекар и ходел да помага при ваденето на жертвите, по крайчето на роклята...Тя живяла още месец, и в деня на погребението й, Танас получил инфаркт... и се "хванал за петичката й". Тяхната внучка, която носела нейното име беше моя баба, когато е преминавала в отвъдното е чула, как майка ми свири Шопен, а тя по това време беше наистина в София, в Консерваторията... Същата тази баба беше обещала на приятелката си да събори портрета от стената, ако има отвъден живот и наистина капакът на ковчега й падна и събори портрета от отсрещната стена.... Брат и пък, в Чехия е бил събуден посред нощ от образа на баща си, който му казал да се грижи за сестрите и майка си, точно в часа на неговата смърт... Бог да ги прости, и светла памет на тези които успяват да ни дадат знак от другото измерение с цената на неимоверната си сила!
цитирайА той и отвръщал:"Зойке, ти като умреш и литнеш към рая, аз шъ тъ хвана за петичката, няма да ма ритнеш, я!" Така се и случило... Голямото земетресение в Търново затрупало пра-прабаба ми, открил я случайно зет й, моят пра-дядо, който бил лекар и ходел да помага при ваденето на жертвите, по крайчето на роклята...Тя живяла още месец, и в деня на погребението й, Танас получил инфаркт... и се "хванал за петичката й". Тяхната внучка, която носела нейното име беше моя баба, когато е преминавала в отвъдното е чула, как майка ми свири Шопен, а тя по това време беше наистина в София, в Консерваторията... Същата тази баба беше обещала на приятелката си да събори портрета от стената, ако има отвъден живот и наистина капакът на ковчега й падна и събори портрета от отсрещната стена.... Брат и пък, в Чехия е бил събуден посред нощ от образа на баща си, който му казал да се грижи за сестрите и майка си, точно в часа на неговата смърт... Бог да ги прости, и светла памет на тези които успяват да ни дадат знак от другото измерение с цената на неимоверната си сила!
С голям интерес следя откъсите от книгата на Фр. Брюн. Аз искам тук да споделя едно собствено преживяване. Беше 9.12....преди няколко години, часът беше 12 и 9 мин (след полунощ). Аз бях легнала в спалнята на родителите си, а баща ми лежеше в хола, очаквайки да си отиде от този свят. Точно в 0 часа и 9 минути, усетих как някой ме отвива и ме вика бързо оттатък....скочих, нямаше никой до мен. В този момент чух гласа на майка ми, която казваше: Отива си.....Отидох при нея и видях последните вдишвания на баща ми. Той ме повика да съм до него в този момент. :) От тогава съм го сънувала няколко пъти (броят се на едната ми ръка) и всичките бяха послания. Ако някой се съмнява, че животът свършва със смъртта, то тежко му....Животът е един безкраен процес на преминаване на енергията от един вид в друг. Само остава да го прозрем. Поздрави и ще продължавам да следя публикациите ви. Светъл ден.
цитирай:) Привет !
Поне за мен изобщо не звучи налудничаво , а дори закономерно . Достатъчно е да припомня, че светът е следствие от нашето съзнание . Физическата форма има ограничен живот , но нашите умове живеят вечно . Можете да си го представите като нещо подобно на принципа на космонавта на Луната. Той облича външна обвивка, за да проучи друга планета. През физическия живот нашите умове населяват физическата обвивка , която наричаме тяло .
цитирайПоне за мен изобщо не звучи налудничаво , а дори закономерно . Достатъчно е да припомня, че светът е следствие от нашето съзнание . Физическата форма има ограничен живот , но нашите умове живеят вечно . Можете да си го представите като нещо подобно на принципа на космонавта на Луната. Той облича външна обвивка, за да проучи друга планета. През физическия живот нашите умове населяват физическата обвивка , която наричаме тяло .
:) Привет , adassa !
Благодаря за това интересно споделяне . Сигурно връзката с баща Ви е била от силните , за да се обективира описаното явление при напускането му . Разположението на числата от датата и часа на напускане също е симптоматично :)
Наистина , не съм имал точно такъв случай , но в свои контакти със заминали си имам потвърждение , че те се проектират на близките си и след това ( както вече сте видяла от предишните откъси ) . Поздрави и заповядайте отново ! :)
цитирайБлагодаря за това интересно споделяне . Сигурно връзката с баща Ви е била от силните , за да се обективира описаното явление при напускането му . Разположението на числата от датата и часа на напускане също е симптоматично :)
Наистина , не съм имал точно такъв случай , но в свои контакти със заминали си имам потвърждение , че те се проектират на близките си и след това ( както вече сте видяла от предишните откъси ) . Поздрави и заповядайте отново ! :)
universalnite000 написа:
:) Привет !
Поне за мен изобщо не звучи налудничаво , а дори закономерно . Достатъчно е да припомня, че светът е следствие от нашето съзнание . Физическата форма има ограничен живот , но нашите умове живеят вечно . Можете да си го представите като нещо подобно на принципа на космонавта на Луната. Той облича външна обвивка, за да проучи друга планета. През физическия живот нашите умове населяват физическата обвивка , която наричаме тяло .
Поне за мен изобщо не звучи налудничаво , а дори закономерно . Достатъчно е да припомня, че светът е следствие от нашето съзнание . Физическата форма има ограничен живот , но нашите умове живеят вечно . Можете да си го представите като нещо подобно на принципа на космонавта на Луната. Той облича външна обвивка, за да проучи друга планета. През физическия живот нашите умове населяват физическата обвивка , която наричаме тяло .
Аз вярвам в това и сама имам опитност с хора, повикали ме преди да си отидат... Споделям казаното от теб!
никога не е бил това, което е, както и ние не сме това, което сме.
цитирай:) Да , друго е , когато има и собствена опитност . Благодаря ти за всичко ,което сподели тук ! :)
цитирай:) Разбира се . Имам и откровение за тази илюзорност :
Единствен Азът, който пише книгата на нашия живот,
началото му знае и къде е краят - ако има край .
А в ограниченото триизмерно не можем да четем неговото писание,
дори не знаем редовете му нагоре ли, надолу ли текат .
цитирайЕдинствен Азът, който пише книгата на нашия живот,
началото му знае и къде е краят - ако има край .
А в ограниченото триизмерно не можем да четем неговото писание,
дори не знаем редовете му нагоре ли, надолу ли текат .
Ето това ме озадачава-защо нищо не знаем,защо сме изоставени да се лутаме в мрака!!!Дали другите цивилизации са били толкова ,,слепи" като нас!!!Нещо не ми е ясно!!!Толкова много загадки и мистерии около нашето жалко съществуване...че в крайна сметка-понякога ми става ,,всьо равно":)
Като умрем,ще ,,видим"!!!:))
Поздрави.
цитирайКато умрем,ще ,,видим"!!!:))
Поздрави.
:) Привет , Милейди !
Всъщност ти знаеш , че си има елит , който няма интерес от осъзнаване и излизане от мрака . Което не значи , че трябва да скръстим ръце и да не търсим :) В такава манипулирана реалност е необходимо да плуваш срещу течението , иначе биваш завличан .
Поздрави и повече сила ти желая ! :)
цитирайВсъщност ти знаеш , че си има елит , който няма интерес от осъзнаване и излизане от мрака . Което не значи , че трябва да скръстим ръце и да не търсим :) В такава манипулирана реалност е необходимо да плуваш срещу течението , иначе биваш завличан .
Поздрави и повече сила ти желая ! :)
изключително интересна статия, която ме накара да се замисля за много неща
цитирай:) Благодаря , дано е била полезна !
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 22876
Блогрол
1. Блогът на Галацея
2. Допълващ блог
3. Блогът на един приятел - духовен и изследователски блог
4. Тихи оръжия за безшумни войни
5. Протоколи на Ционските мъдреци
6. За мисловните ограничения
7. Трудно е да бъдеш бог
8. Истината за Световната банка и МВФ
9. Четирите споразумения
10. СПОДЕЛЕНИ ОТКРОВЕНИЯ
11. Нещо от Андромеда
12. Илюзии - Ричард Бах
13. д-р Атанас Гълъбов - Световната конспирация срещу здравето
14. Тайните общества на III Райх.
15. Великата Тайна На Водата
16. Маите
17. ИНКAРНАЦИОННИ НИВА - taidzi
18. За Аркадий и Борис Стругацки
19. Тайните на Матрицата - Дейвид Айк
20. gizamap.com
21. В един есенен ден по шосето ( Павел Вежинов )
22. ДРАГИ УЧЕНИ - galatceq.blog.bg
23. Време за съпротива - Валтер
24. Земята е разумно същество
25. За папа Йоан Павел Първи и Ватиканската мафия
26. Робърт Шекли - "ЦЕНАТА НА ЖИВОТА"
27. astro.com
28. Спокойствието на blogspot :)
29. Хроновизорът и образите от миналото ( Франсоа Брюн )
2. Допълващ блог
3. Блогът на един приятел - духовен и изследователски блог
4. Тихи оръжия за безшумни войни
5. Протоколи на Ционските мъдреци
6. За мисловните ограничения
7. Трудно е да бъдеш бог
8. Истината за Световната банка и МВФ
9. Четирите споразумения
10. СПОДЕЛЕНИ ОТКРОВЕНИЯ
11. Нещо от Андромеда
12. Илюзии - Ричард Бах
13. д-р Атанас Гълъбов - Световната конспирация срещу здравето
14. Тайните общества на III Райх.
15. Великата Тайна На Водата
16. Маите
17. ИНКAРНАЦИОННИ НИВА - taidzi
18. За Аркадий и Борис Стругацки
19. Тайните на Матрицата - Дейвид Айк
20. gizamap.com
21. В един есенен ден по шосето ( Павел Вежинов )
22. ДРАГИ УЧЕНИ - galatceq.blog.bg
23. Време за съпротива - Валтер
24. Земята е разумно същество
25. За папа Йоан Павел Първи и Ватиканската мафия
26. Робърт Шекли - "ЦЕНАТА НА ЖИВОТА"
27. astro.com
28. Спокойствието на blogspot :)
29. Хроновизорът и образите от миналото ( Франсоа Брюн )
