Постинг
10.01.2012 11:30 -
Какво направи от своя живот? ( "Мъртвите ни говорят" )
Тогава обикновено умиращият долавя въпрос от страна на съществото от светлина, въпреки че това е по-скоро директно общуване на мисъл с мисъл, отколкото действително произнесен на глас въпрос. Този въпрос изглежда е по същество един и същ, въпреки че всеки един от временно мъртвите го тълкува по своему:
„Готов ли си да умреш?” или „Какво направи от своя живот?” Като че ли за да помогне на покойника да отговори на този въпрос, ето че тогава пред него се изнизва филмът на неговия живот. Явлението е добре познато. То може да се наблюдава дори без човек да е напуснал тялото си, без да има злополука, под влияние на внезапен шок, на силно вълнение, обикновено обаче свързани със страх от близката смърт. Както свидетелства една млада жена:
„Веднага щом се появи, съществото от светлина ме попита: „Покажи ми какво направи от своя живот” или нещо подобно. И тозчас започнах да се връщам назад. Питах се какво ми става, тъй като изведнъж се оказах съвсем малка и от този момент започнах да се придвижвам през първите години на моето съществуване, година след година, до настоящия момент. . . Всички тези неща ми се явиха отново в реда, в който ги бях изживяла; те изглеждаха реални. Декорите бяха както когато човек излиза от къщи и вижда нещата напълно релефно и цветно. И всичко това се движеше. . . Аз обаче не преживявах отново сцената такава, каквато я бях видяла с моите детски очи, тук като че ли малкото момиченце, което виждах, бе някой друг, като на кино, едно малко момиченце между другите деца, които играеха в тази стая. Това обаче бях самата аз. Виждах себе си да правя онова, което правех, когато бях малка, всичко ставаше точно като в действителността, спомням си я много добре.”
Джордж Ричи, младият американски войник, за когото говорихме, разказва за това с почти същите думи; той обяснява, че това същество от светлина, което според него е Христос, знаело всичко за него, всичките му слабости, грешките му и въпреки това го обичало:
„Когато казвам, че Той знаеше всичко за мен, това ставаше възможно чрез едно достъпно за наблюдение явление. Защото в тази стая, заедно с Неговото лъчисто присъствие, беше влязъл също и всеки един епизод от моето съществуване. . .Всичко, което ми се бе случвало, бе там, естествено, напълно видимо, сегашно и реално, като че ли протичащо пред нас. . . образите се представяха в три измерения, оживени и озвучени.”
Той, както и много други, посочва, че редът на събитията изглежда вече няма значение:
. . . „Нямах представа дали това се случва преди или след. . . Имаше и други сцени, стотици, хиляди, всичките осветени от тази ярка светлина, в едно съществуване, в което времето изглеждаше спряло. Биха ми били необходими седмици от обикновеното време, за да видя тези събития; аз обаче нямах усещането, че минутите текат.”
Филмът на отминалия живот
Този детайл впрочем е отдавна познат. Свещеникът от Арс виждал целия живот на грешниците, които идвали да се покаят при него, в най-малките детайли и практически мигновено. Това той възприемал като някакво провидение, което дори го смущавало, тъй като той не винаги успявал да удържи своите реакции и му се случвало да види в миналото на хората, които идвали при него, не особено значими простъпки, които обаче били наранили неговия принцип за абсолютна безкомпромисност. Тогава той самият бил принуден да успокоява своите напълно объркани клети покаяници. Тази страна на подобни каризми, тоест на тези паранормални способности, винаги е изглеждала неправдоподобна. Едно такова видение допуска милиони възприятия. Нашият ум не е изчислителна машина. Той не може да записва и да обработва всичко това мигновено. При все това обаче явлението неизменно присъства във всички тези разкази „на границите на смъртта”, в различни варианти. Понякога човек има впечатлението, че всички тези събития са били видени едновременно, в един единствен миг. Понякога - че са се изнизали с изключителна скорост, за части от секундата. Може дори да се случи филмът да не тече изцяло наопаки, а редът на сцените да бъде разбъркан. Както е в едно получено от Й. К. Хампе свидетелство:
„Тогава започна един фантастичен театър в четири измерения, съставен от безброй образи, които възпроизвеждаха сцени от моя живот. За да дам представа, на времето споменавах за две хиляди, но може в действителност да са били както петстотин, така и десет хиляди сцени. В първите седмици след моята злополука можех да си спомня от 150 до 200 измежду тях. За жалост не можах да съхраня спомена за това чрез магнетофонен запис. Но за най-важното броят е без значение. Всяка сцена беше пълна. Постановчикът беше сглобил така любопитно тази театрална пиеса, че в началото видях последната сцена от своя живот, тоест смъртта ми на пътя близо до Белинзона, докато последната сцена от спектакъла бе първата ми опитност, тоест моето раждане. Всяка сцена се развиваше от начало докрай. Единствено редът на сцените бе обратен. Така в началото преживях моята смърт. Втората сцена бе моят туристически преход в Готар. . .”
Някои хора виждат всички сцени, други - само най-важните; някои присъстват на своето раждане, за други филмът започва на пет-шест годишна възраст. . . Но нека се върнем към смисъла на тази специфична за всеки един човек проекция чрез разказа на Джордж Ричи:
„Всеки детайл от това двадесетгодишно съществуване беше изложен, за да бъде видян. Доброто, лошото, силните моменти, извъртанията. Наред с този спектакъл, който обхващаше всичко, се поставяше един въпрос, той се подразбираше във всяка сцена и, както и самите сцени, изглежда произлизаше от живата Светлина до мен:
„Какво направи от своя живот?”
Явно това не бе въпрос, с който Той целеше да получи информация: това, което бях направил в живота си, беше напълно очевидно. При все това този всеобщ, съвършен и точен призив идваше от Него, а не от мен. Не бих могъл да си спомня и една десета от онова, което Той ми показваше.
„Какво направи от своя живот?”
Този въпрос изглежда се отнасяше до ценностите, не до деянията: Какво направи в скъпоценното време, което ти беше отпуснато?”
Тогава Джордж започва да търси в живота си:
„Не мога да кажа, че имах някакви изключителни грехове, а просто еротични фантазии и потайности също както повечето млади хора. В живота ми нямаше ужасяващи падения, но нямаше и издигания. Само един безконечен, късоглед, креслив интерес към собствената ми личност.”
Тогава в съзнанието му нахлуват, като че ли за да го оправдаят, спомените за посвещаването му в скаутизма, редовното му присъствие в църквата в неделя и занятията му по медицина. Но пред близостта на Съществото от светлина той не може да лъже себе си и ясно чувства, че е правил всичко това единствено за своя изгода.
„Разбрах, че самият аз съдя така строго събитията, които ни заобикаляха. Самият аз ги виждах незначителни, егоцентрични, без последствия. Тази присъда не идваше от Славата, която сияеше около мен: към мен не се отправяше нито порицание, нито укор, а само любов. . . Изпълваща света на Неговото присъствие и въпреки това насочена към моята личност. . . Очакваща моя отговор на все още звучащия във въздуха въпрос, изречен от ослепителния му глас:
„Какво от това, което си направил в живота си, можеш да ми покажеш?”’
. . . Въпросът, както и всичко, което идваше от Него, бе свързан с любовта: колко силно си обичал през твоя живот? Обичал ли си другите, както аз обичам теб? Изцяло? Безусловно?
Тогава в Ричи се надига нещо като негодувание, породено от усещането, че е попаднал в клопка:
..Някой трябваше да ми го каже!”
И отговорът от Човека от светлина веднага дошъл, отново прониквайки направо в мисълта, отново без укор:
„Аз ти го казах.’”
„Но как?”
Аз ти го казах чрез живота, който водих. Казах ти го чрез смъртта, която изживях.. .”
Така Джордж Ричи наистина се убеждава, че негов учител е станал самият Христос. Тогава започва едно фантастично просветителско пътуване заедно с Христос.”
Ново ли е всичко това? Без съмнение не! Свети Йоан го бе казал и повтарял:
„Господ е любов, Господ е светлина” (Свети Йоан, I Послание). Ето че изведнъж при прочита на един такъв разказ тези думи стават невероятно конкретни и добиват съвсем нова сила. Трябва също да признаем, че през вековете редица свещенослужители с благословията на Светата Църква бяха направили всичко възможно, за да изпразнят тези думи на Свети Йоан от тяхното съдържание.
«Мъртвите ни говорят» — книга, разтърсваща съвременните религиозни и научни схващания за смъртта.
Реалността на отвъдния живот днес става научен факт. Човечеството влиза във връзка с невидимото...
Книгата на Франсоа Брюн не само набляга на основните научни открития на 20 век: записа на гласовете на мъртвите върху магнетофонна лента, видеоизображенията от отвъдното, апаратурите за улавяне на гласове и образи от минали събития... Този труд има амбицията също да синтезира и основните насоки на бъдещия ни живот.
За първи път един пастор и богослов открито се опълчва срещу догмите на католическото християнство, изпразнили от съдържание основните понятия на човешкото съществуване. Нещо повече, посланията, изпратени ни от «мъртъвци» по време на техните общувания с хора от Земята, са преценени от ъгъла на най-големите мистични текстове в различните религиозни традиции.
Франсоа Брюн
„Готов ли си да умреш?” или „Какво направи от своя живот?” Като че ли за да помогне на покойника да отговори на този въпрос, ето че тогава пред него се изнизва филмът на неговия живот. Явлението е добре познато. То може да се наблюдава дори без човек да е напуснал тялото си, без да има злополука, под влияние на внезапен шок, на силно вълнение, обикновено обаче свързани със страх от близката смърт. Както свидетелства една млада жена:
„Веднага щом се появи, съществото от светлина ме попита: „Покажи ми какво направи от своя живот” или нещо подобно. И тозчас започнах да се връщам назад. Питах се какво ми става, тъй като изведнъж се оказах съвсем малка и от този момент започнах да се придвижвам през първите години на моето съществуване, година след година, до настоящия момент. . . Всички тези неща ми се явиха отново в реда, в който ги бях изживяла; те изглеждаха реални. Декорите бяха както когато човек излиза от къщи и вижда нещата напълно релефно и цветно. И всичко това се движеше. . . Аз обаче не преживявах отново сцената такава, каквато я бях видяла с моите детски очи, тук като че ли малкото момиченце, което виждах, бе някой друг, като на кино, едно малко момиченце между другите деца, които играеха в тази стая. Това обаче бях самата аз. Виждах себе си да правя онова, което правех, когато бях малка, всичко ставаше точно като в действителността, спомням си я много добре.”
Джордж Ричи, младият американски войник, за когото говорихме, разказва за това с почти същите думи; той обяснява, че това същество от светлина, което според него е Христос, знаело всичко за него, всичките му слабости, грешките му и въпреки това го обичало:
„Когато казвам, че Той знаеше всичко за мен, това ставаше възможно чрез едно достъпно за наблюдение явление. Защото в тази стая, заедно с Неговото лъчисто присъствие, беше влязъл също и всеки един епизод от моето съществуване. . .Всичко, което ми се бе случвало, бе там, естествено, напълно видимо, сегашно и реално, като че ли протичащо пред нас. . . образите се представяха в три измерения, оживени и озвучени.”
Той, както и много други, посочва, че редът на събитията изглежда вече няма значение:
. . . „Нямах представа дали това се случва преди или след. . . Имаше и други сцени, стотици, хиляди, всичките осветени от тази ярка светлина, в едно съществуване, в което времето изглеждаше спряло. Биха ми били необходими седмици от обикновеното време, за да видя тези събития; аз обаче нямах усещането, че минутите текат.”
Филмът на отминалия живот
Този детайл впрочем е отдавна познат. Свещеникът от Арс виждал целия живот на грешниците, които идвали да се покаят при него, в най-малките детайли и практически мигновено. Това той възприемал като някакво провидение, което дори го смущавало, тъй като той не винаги успявал да удържи своите реакции и му се случвало да види в миналото на хората, които идвали при него, не особено значими простъпки, които обаче били наранили неговия принцип за абсолютна безкомпромисност. Тогава той самият бил принуден да успокоява своите напълно объркани клети покаяници. Тази страна на подобни каризми, тоест на тези паранормални способности, винаги е изглеждала неправдоподобна. Едно такова видение допуска милиони възприятия. Нашият ум не е изчислителна машина. Той не може да записва и да обработва всичко това мигновено. При все това обаче явлението неизменно присъства във всички тези разкази „на границите на смъртта”, в различни варианти. Понякога човек има впечатлението, че всички тези събития са били видени едновременно, в един единствен миг. Понякога - че са се изнизали с изключителна скорост, за части от секундата. Може дори да се случи филмът да не тече изцяло наопаки, а редът на сцените да бъде разбъркан. Както е в едно получено от Й. К. Хампе свидетелство:
„Тогава започна един фантастичен театър в четири измерения, съставен от безброй образи, които възпроизвеждаха сцени от моя живот. За да дам представа, на времето споменавах за две хиляди, но може в действителност да са били както петстотин, така и десет хиляди сцени. В първите седмици след моята злополука можех да си спомня от 150 до 200 измежду тях. За жалост не можах да съхраня спомена за това чрез магнетофонен запис. Но за най-важното броят е без значение. Всяка сцена беше пълна. Постановчикът беше сглобил така любопитно тази театрална пиеса, че в началото видях последната сцена от своя живот, тоест смъртта ми на пътя близо до Белинзона, докато последната сцена от спектакъла бе първата ми опитност, тоест моето раждане. Всяка сцена се развиваше от начало докрай. Единствено редът на сцените бе обратен. Така в началото преживях моята смърт. Втората сцена бе моят туристически преход в Готар. . .”
Някои хора виждат всички сцени, други - само най-важните; някои присъстват на своето раждане, за други филмът започва на пет-шест годишна възраст. . . Но нека се върнем към смисъла на тази специфична за всеки един човек проекция чрез разказа на Джордж Ричи:
„Всеки детайл от това двадесетгодишно съществуване беше изложен, за да бъде видян. Доброто, лошото, силните моменти, извъртанията. Наред с този спектакъл, който обхващаше всичко, се поставяше един въпрос, той се подразбираше във всяка сцена и, както и самите сцени, изглежда произлизаше от живата Светлина до мен:
„Какво направи от своя живот?”
Явно това не бе въпрос, с който Той целеше да получи информация: това, което бях направил в живота си, беше напълно очевидно. При все това този всеобщ, съвършен и точен призив идваше от Него, а не от мен. Не бих могъл да си спомня и една десета от онова, което Той ми показваше.
„Какво направи от своя живот?”
Този въпрос изглежда се отнасяше до ценностите, не до деянията: Какво направи в скъпоценното време, което ти беше отпуснато?”
Тогава Джордж започва да търси в живота си:
„Не мога да кажа, че имах някакви изключителни грехове, а просто еротични фантазии и потайности също както повечето млади хора. В живота ми нямаше ужасяващи падения, но нямаше и издигания. Само един безконечен, късоглед, креслив интерес към собствената ми личност.”
Тогава в съзнанието му нахлуват, като че ли за да го оправдаят, спомените за посвещаването му в скаутизма, редовното му присъствие в църквата в неделя и занятията му по медицина. Но пред близостта на Съществото от светлина той не може да лъже себе си и ясно чувства, че е правил всичко това единствено за своя изгода.
„Разбрах, че самият аз съдя така строго събитията, които ни заобикаляха. Самият аз ги виждах незначителни, егоцентрични, без последствия. Тази присъда не идваше от Славата, която сияеше около мен: към мен не се отправяше нито порицание, нито укор, а само любов. . . Изпълваща света на Неговото присъствие и въпреки това насочена към моята личност. . . Очакваща моя отговор на все още звучащия във въздуха въпрос, изречен от ослепителния му глас:
„Какво от това, което си направил в живота си, можеш да ми покажеш?”’
. . . Въпросът, както и всичко, което идваше от Него, бе свързан с любовта: колко силно си обичал през твоя живот? Обичал ли си другите, както аз обичам теб? Изцяло? Безусловно?
Тогава в Ричи се надига нещо като негодувание, породено от усещането, че е попаднал в клопка:
..Някой трябваше да ми го каже!”
И отговорът от Човека от светлина веднага дошъл, отново прониквайки направо в мисълта, отново без укор:
„Аз ти го казах.’”
„Но как?”
Аз ти го казах чрез живота, който водих. Казах ти го чрез смъртта, която изживях.. .”
Така Джордж Ричи наистина се убеждава, че негов учител е станал самият Христос. Тогава започва едно фантастично просветителско пътуване заедно с Христос.”
Ново ли е всичко това? Без съмнение не! Свети Йоан го бе казал и повтарял:
„Господ е любов, Господ е светлина” (Свети Йоан, I Послание). Ето че изведнъж при прочита на един такъв разказ тези думи стават невероятно конкретни и добиват съвсем нова сила. Трябва също да признаем, че през вековете редица свещенослужители с благословията на Светата Църква бяха направили всичко възможно, за да изпразнят тези думи на Свети Йоан от тяхното съдържание.
«Мъртвите ни говорят» — книга, разтърсваща съвременните религиозни и научни схващания за смъртта.
Реалността на отвъдния живот днес става научен факт. Човечеството влиза във връзка с невидимото...
Книгата на Франсоа Брюн не само набляга на основните научни открития на 20 век: записа на гласовете на мъртвите върху магнетофонна лента, видеоизображенията от отвъдното, апаратурите за улавяне на гласове и образи от минали събития... Този труд има амбицията също да синтезира и основните насоки на бъдещия ни живот.
За първи път един пастор и богослов открито се опълчва срещу догмите на католическото християнство, изпразнили от съдържание основните понятия на човешкото съществуване. Нещо повече, посланията, изпратени ни от «мъртъвци» по време на техните общувания с хора от Земята, са преценени от ъгъла на най-големите мистични текстове в различните религиозни традиции.
Франсоа Брюн
Следващ постинг
Предишен постинг
Ще те поздравя със стих на един приятел, в който има много от живата светлина:
"Някога приспивния и равен шум
на сърцето им отново ще прогони
тишината
от ушите на планетата."
Поздрави и да ти е слънчево, нищо, че навън е мрачновато, а някои хора се държат като недодялани харпунджии дебнещи отдавна изчезнал син кит, без да знаят, че само сърцето му тежи 40 тона, а окото му, има диаметър от 22 метра. Примерно.:)
цитирай"Някога приспивния и равен шум
на сърцето им отново ще прогони
тишината
от ушите на планетата."
Поздрави и да ти е слънчево, нищо, че навън е мрачновато, а някои хора се държат като недодялани харпунджии дебнещи отдавна изчезнал син кит, без да знаят, че само сърцето му тежи 40 тона, а окото му, има диаметър от 22 метра. Примерно.:)
:) Привет , Надя !
Благодаря ти за поздрава , свеж е ! :) С много истина в него . Напомня ми за мое откровение : Обикаля безкрайно пътеката на лабиринта на име "Живот" , но в сърцето на всеки извежда най-краткия път ...
Слънчево настроение и за теб ! :)
цитирайБлагодаря ти за поздрава , свеж е ! :) С много истина в него . Напомня ми за мое откровение : Обикаля безкрайно пътеката на лабиринта на име "Живот" , но в сърцето на всеки извежда най-краткия път ...
Слънчево настроение и за теб ! :)
:)))) Аргументът е "неотразим" - Божие слово, написано незнайно от кого и за какви цели . Без коментар
цитирайИзнизването на лентата на целия ни живот при много критична ситуация е като подсещане за този, на когото се случва. Аз лично съм имала такава случка, преди доста време. Истината е (поне при мен), че всъщност не е просто като кинолента и сменящи се картини. По-скоро беше преливане на най-важните моменти от живота ти, обляни със звуци и много цветове. В този момент една секунда беше цяла вечност. Дори съм си мислила, че в такъв момент има изкривяване на времето. Имах усещането, че сърцето ми е спряло, звуците звучаха единствено в главата ми, а картините се преливаха бясно, чувах дишането си.... След това просто всичко ми беше като в сън.....сега ако ме попиташ в каква последователност съм видяла всичко - не мога да ти отговоря....но помня усещането....усещане за безвремие.....
Хармония от мен за теб. Гуш <3<3<3
цитирайХармония от мен за теб. Гуш <3<3<3
Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за страшната тема!
Внимание!!!
Не го опитвайте сами!!!
Вече съм писал за проблемите си, които ме подтикнаха към всякакви експерименти.
Преди 14г. ми казаха, че няма изход.
Събрах книги за огледалото.
Бях притеснен, стреснат, уплашен, но готов на всичко, за да се преборя.
Който е смел, нека да опита:
Намерете огледало с размери-височина 90см. и широчина 60см.. Намерете столче, така че при коленете и при корпуса, да се образуват ъгли по 90 градуса. Гърбат Ви да е изправен, брадичката повдигната и очите вторачени в огледалото. Намерете си часовник, от старите с камбанки, който да поставите в тенджера с капак, за да Ви отрезви.
Внимание!!!
Не си позволявайте повече от 10 минути, интересно е, но води до полудяване!!!
Облечете си широки дрехи, за да е свободно тялото ви. Заключете вратите, за да не Ви безпокоят. Седнете и сложете обърнатите длани на горе върху бедрата. Огледалото да е вертикално. Затворете очи и направете 9 пъти, четиритактово дишане с корема. Отворете очи и ги "впийте" в зениците Ви, в огледалото. След 7-та минута се потопявате в невероятен филм, който виждате в огледалото. Часовникът звънва и Вие ставате, като сте затворили очи и дишали 9 пъти, за да поемете информацията.
На 5-я ден ще получавате убедителни съвети от Ваши роднини, които са починали. Във всеки род има мъж или жена, които могат да Ви дадат съвет.
Внимание!!!
Това е наркотик, никога не го практикувайте повече от 9 дена. Може да го повторите след три месеца.
Всеки от нас е уникален, а очите помнят и могат да се превърнат в камера.
Всички сте чували- "сън на яве".
Това едно от упражненията, за проверяването му.
Важно е, да сте формулирали много точно въпроса и да не се съмнявате в предлаганото решение!
Ние сме плод на дълга еволюция, но предпочитаме подражанието, а не опита на предците си в нашата кръв.
Приятен и ползотворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
цитирайБлагодаря Ви, за страшната тема!
Внимание!!!
Не го опитвайте сами!!!
Вече съм писал за проблемите си, които ме подтикнаха към всякакви експерименти.
Преди 14г. ми казаха, че няма изход.
Събрах книги за огледалото.
Бях притеснен, стреснат, уплашен, но готов на всичко, за да се преборя.
Който е смел, нека да опита:
Намерете огледало с размери-височина 90см. и широчина 60см.. Намерете столче, така че при коленете и при корпуса, да се образуват ъгли по 90 градуса. Гърбат Ви да е изправен, брадичката повдигната и очите вторачени в огледалото. Намерете си часовник, от старите с камбанки, който да поставите в тенджера с капак, за да Ви отрезви.
Внимание!!!
Не си позволявайте повече от 10 минути, интересно е, но води до полудяване!!!
Облечете си широки дрехи, за да е свободно тялото ви. Заключете вратите, за да не Ви безпокоят. Седнете и сложете обърнатите длани на горе върху бедрата. Огледалото да е вертикално. Затворете очи и направете 9 пъти, четиритактово дишане с корема. Отворете очи и ги "впийте" в зениците Ви, в огледалото. След 7-та минута се потопявате в невероятен филм, който виждате в огледалото. Часовникът звънва и Вие ставате, като сте затворили очи и дишали 9 пъти, за да поемете информацията.
На 5-я ден ще получавате убедителни съвети от Ваши роднини, които са починали. Във всеки род има мъж или жена, които могат да Ви дадат съвет.
Внимание!!!
Това е наркотик, никога не го практикувайте повече от 9 дена. Може да го повторите след три месеца.
Всеки от нас е уникален, а очите помнят и могат да се превърнат в камера.
Всички сте чували- "сън на яве".
Това едно от упражненията, за проверяването му.
Важно е, да сте формулирали много точно въпроса и да не се съмнявате в предлаганото решение!
Ние сме плод на дълга еволюция, но предпочитаме подражанието, а не опита на предците си в нашата кръв.
Приятен и ползотворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
:) Привет , сестриче !
Ценно като опитност е това, което споделяш . При мен не е имало такава сцена с кадри от живота - явно се получава в екстремни ситуации , които "отключват" записите . Не е за учудване , след като добре знаем за холографската същност на вселената , нали ? Поздрави и гуш за теб <3 <3 <3
цитирайЦенно като опитност е това, което споделяш . При мен не е имало такава сцена с кадри от живота - явно се получава в екстремни ситуации , които "отключват" записите . Не е за учудване , след като добре знаем за холографската същност на вселената , нали ? Поздрави и гуш за теб <3 <3 <3
:) Благодаря за този интересен опит ! Имате право, че не бива да се прекалява с него . Важно е преди да се предприеме подобно действие да се приведе ума в състояние на покой , за да не пречи на свободното възприемане . Приятен ден и за Вас ! :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 22876
Блогрол
1. Блогът на Галацея
2. Допълващ блог
3. Блогът на един приятел - духовен и изследователски блог
4. Тихи оръжия за безшумни войни
5. Протоколи на Ционските мъдреци
6. За мисловните ограничения
7. Трудно е да бъдеш бог
8. Истината за Световната банка и МВФ
9. Четирите споразумения
10. СПОДЕЛЕНИ ОТКРОВЕНИЯ
11. Нещо от Андромеда
12. Илюзии - Ричард Бах
13. д-р Атанас Гълъбов - Световната конспирация срещу здравето
14. Тайните общества на III Райх.
15. Великата Тайна На Водата
16. Маите
17. ИНКAРНАЦИОННИ НИВА - taidzi
18. За Аркадий и Борис Стругацки
19. Тайните на Матрицата - Дейвид Айк
20. gizamap.com
21. В един есенен ден по шосето ( Павел Вежинов )
22. ДРАГИ УЧЕНИ - galatceq.blog.bg
23. Време за съпротива - Валтер
24. Земята е разумно същество
25. За папа Йоан Павел Първи и Ватиканската мафия
26. Робърт Шекли - "ЦЕНАТА НА ЖИВОТА"
27. astro.com
28. Спокойствието на blogspot :)
29. Хроновизорът и образите от миналото ( Франсоа Брюн )
2. Допълващ блог
3. Блогът на един приятел - духовен и изследователски блог
4. Тихи оръжия за безшумни войни
5. Протоколи на Ционските мъдреци
6. За мисловните ограничения
7. Трудно е да бъдеш бог
8. Истината за Световната банка и МВФ
9. Четирите споразумения
10. СПОДЕЛЕНИ ОТКРОВЕНИЯ
11. Нещо от Андромеда
12. Илюзии - Ричард Бах
13. д-р Атанас Гълъбов - Световната конспирация срещу здравето
14. Тайните общества на III Райх.
15. Великата Тайна На Водата
16. Маите
17. ИНКAРНАЦИОННИ НИВА - taidzi
18. За Аркадий и Борис Стругацки
19. Тайните на Матрицата - Дейвид Айк
20. gizamap.com
21. В един есенен ден по шосето ( Павел Вежинов )
22. ДРАГИ УЧЕНИ - galatceq.blog.bg
23. Време за съпротива - Валтер
24. Земята е разумно същество
25. За папа Йоан Павел Първи и Ватиканската мафия
26. Робърт Шекли - "ЦЕНАТА НА ЖИВОТА"
27. astro.com
28. Спокойствието на blogspot :)
29. Хроновизорът и образите от миналото ( Франсоа Брюн )
