Постинг
30.01.2012 11:08 -
Първите крачки в отвъдното. Пратеници на невидимото ( "Мъртвите ни говорят" )
Ние започнахме с относително неоспорими послания: преките записи на гласове от Отвъдното. Това бяха сигурни, но не и продължителни общувания. Цялостна революция за онези, които имаха нужда от доказателства. Продължихме с разказите на онези, които са били там и са се върнали. Разбира се, те не са имали време да се настанят в страната на отвъдното и следователно няма как да ни я опишат. Ала те все пак са извършили основната част от пътуването и приликите в техните свидетелства бяха напълно убедителни.
След това, като се опитахме да навлезем още по-навътре в непознатото, вече не откривахме само свидетелства на напълно мъртви хора, както в началото на нашите търсения, а свидетелства, предавани този път чрез „посредници”, и следователно до известна степен непреки. Същевременно дори и тук приликите придаваха на всички тези разкази значителна достоверност, твърде висока степен на вероятност.
Нека сега се опитаме да отидем още по-далеч. За материали ще продължат да ни служат твърдения на починали, наистина починали хора, предадени почти винаги по непряк начин – от медиуми, чрез автоматично писане или чрез дъсчица. Но в тези случаи ще се изправим за първи път пред една допълнителна трудност, добре позната на всички, които са се занимавали с тази обширна литература: пълното единодушие, което ни поддържаше досега, вече липсва изцяло.
Впрочем, самите пратеници добре знаят това. Те всеки път първи ни предупреждават и ни призовават да бъдем нащрек. Трябва дори да признаем, че поне по този въпрос съществува известно единомислие: наистина те знаят, че разказите на други пратеници преди тях, а може би и на някои получени по-късно, са били твърде различни от техните. Но ние в никакъв случай не бива да им вярваме. Другите пратеници са били начинаещи, неспособни да направят цялостна преценка на положението. Те са били отделни случаи на забавено донякъде развитие. Докато посланието, което ние най-накрая имаме щастието да притежаваме, е напълно сигурно по простата причина, че неговият автор е в много по-добро положение от останалите. Съдете сами! И всеки път авторът на посланието ни представя своите акредитивни писма, които ние за съжаление не можем да проверим. Така че сме принудени или да им повярваме, или да ги отхвърлим, а с това и самото съдържание на посланието.
Такъв е случаят с Жорж Морание (да не се бърка с Пиер Моние, младия френски офицер, убит през Първата световна война).На 13 септември 1973 г., когато е почти двадесет и девет годишен, Жорж Морание се самоубил с куршум от сигнален пистолет. Той се е занимавал с физика и е бил подготвил дисертация в тази област. Смятал е да защити докторска дисертация. Но в същото време се е отдал на философски и духовни проучвания. След едно пребиваване в Индия, откъдето се завърнал разочарован, той непредпазливо се отдал на кралска йога, без никакъв контрол и без достатъчни познания. Изпаднал в депресия, той занемарил студентите си от научния факултет, изоставил проучванията си. Една тъжна утрин се затворил в стаята си, легнал на леглото и се застрелял. Г-жа Жана Морание разказва как посредством различни знаци и някои срещи постепенно е достигнала до възможността да общува със сина си посредством автоматично писане.
Отначало Жорж Морание ни обяснява, че понастоящем се намира в петата сфера. За да разберем по-добре къде е това, трябва обаче да знаем, че за него съществуват общо седем сфери – без да се брои Земята. Седмата сфера е за хора, посветили себе си на Бога, и следователно (това не е мое твърдение) приели безбрачието. Жорж знае, че ще може да достигне само до шестата сфера. Очевидно той се намира в предпоследната! Ако се има предвид това, че в петата сфера той се ползува пряко от откровенията на наставниците, дошли (по негови думи) от шестата, то това не е чак толкова зле!
Разбира се, Жорж не е сам в своята сфера. Той си е намерил семейство и нови приятели, които, естествено, споделят неговите убеждения. Впрочем те ни разказват за себе си, все така посредством г-жа Морание (том 2). Така се запознаваме с „откровенията” на един бивш проповедник от Парижката епархия, на бивш протестантски пастор: на бивш монах, игумен в манастира си, без да се броят двама архитекти, една лекарка,- един бивш учител. . .
Всички тези хора ни говорят авторитетно:
„Трябва да ни вярвате, ние говорим това, което е. Вече няма никаква причина обясненията ни да бъдат изопачени от собствените ни тълкувания. . . Всички наши обяснения съвпадат по простата причина, че те са самата Истина.” Това го казва пасторът!
За Пиер Моние нещата са ясни. Той е напътстван направо от ангелите. Не може да има нищо по-хубаво от това.
„Скъпа мамо, та нали ти не би се вслушала така внимателно в моите слова, ако не бях пратеник на Бога, воин от небесното войнство, просветен от тези духове, „които служат на Бога и за благото на хората” (Послание към евреите, 1, 14) и които нарекох ангели.”
Диалозите с ангела
Впрочем не винаги е необходимо човек да е мъртъв, за да може да приема послания от ангелите. Библията ни разказва как те често се явяват в Нашия живот или поне в живота на светците. Неотдавна се е случила една подобна история, изключителна и необичайна. Днес разказът за нея е преведен на всички езици.Това се случва по време на Втората световна война, през 1943-1944 г., в Будапеща, Унгария. Три млади жени, две еврейки и една католичка, привикват да се срещат в събота и неделя в една малка вила, и да разговарят за личните си проблеми. Убедена, че това тяхно общуване не е достатъчно задълбочено, Хана, една от еврейките, предлага всяка от тях да напише за следващата им среща нещо като обобщение на душевния си живот и на трудностите си. Всяка ще прочете текста си пред останалите и това би могло да стане отправна точка за по-сериозен разговор. Няколко дни по-късно Жита, католичката, прочита своя текст на другите две млади жени. Хана остава твърде разочарована от работата на приятелката си Жита, която й се вижда твърде повърхностна. Тя се готви да сподели това с Жита, когато внезапно пред широко отворените й очи се появява нещо като видение: незнайна сила изтръгва листовете от ръцете на Жита, накъсва ги на парчета и ги захвърля пред краката й в знак на неодобрение. Хана усеща как в нея се надига „напрежение, после нетърпение и гняв с незнаен произход”. Тя едва успява да предупреди приятелките си: „Внимание! Вече не говоря аз!”
Тогава някаква сила се обръща много сурово към Жита посредством нейния глас:
„Ще те отучим да задаваш ненужни въпроси! Внимавай! Скоро ще ти се поиска сметка!”
Това става на 25 юни 1943г. От този ден нататък тези беседи продължават всеки петък от три часа следобед, освен при изключителни обстоятелства. Отначало те са насочени само към Жита, после и към Лили, другата еврейка, накрая към Иозеф, съпруга на Хана, който се присъединява към групата, а после и към цялата група. Това продължава до петък, 24 ноември 1944 г. Общо осемдесет и седем разговора. Пратениците, които говорят чрез Хана, се представят като различните Ангели на всеки от членовете на групата. Te им внушават да се покръстят, като категорично утвърждават – божествеността на Христос и видението на неговото Възкресение, макар че техните неизменно прекрасни текстове не винаги съответстват на обичайните теологически формулировки; Все пак ми се струва , че въпреки всичко в тях се разкрива основата на християнската вяра.
Ангелите скоро подготвят цялата група за посрещане на нацистките преследвания. Тримата евреи Йозеф, Хана и Лили ще бъдат депортирани и ще загинат. Никой от тях няма да се опита да си послужи със своето покръстване, за да избегне смъртта. Ангелите са ги подготвили за мъченичество. Хана и Лили дори съзнателно се оставят да бъдат хванати в последният момент, за да бъдат сигурни, че Жита, католичката, ще оцелее и така ще може да на света свидетелството за тяхното необикновено преживяване.
Текстовете са трудни, с необичайна красота.. Това е не толкова опитност., колкото събитие. Жита Мажет, която днес живее във Франция, публикува първо текстовете, документите, след това и два тома коментари, за да ни помогне да навлезем в това тайнство.
Хана без съмнеше е имала дарба на медиум. Ала може би днес не е необходимо човек да има яодобна дарба, за да възприема посланията на ангелите. Както вече видяхме,групата за транскомуникации от Люксембург удавя металическия глас на някаква същност, която твърди, че никога не е живяла на земята, и нарича себе си „техникът”. Впрочем това не и пречи да познава добре Свети Павел, както бе установено. В Дармщадт една група приема също така пряко, тоест през високоговорителя на радиоапарат, гласа на една същност, който е твърде различен от този на „техника”. Този на техника” е пресеклив и остър, а другият е глух и бавен, подобен на гласовете, които се чуват в някои филми на ужасите. Той сам назовава себе си със странното име АВХ-JUNO.
На въпроса „Кой сте вие?”, той отговаря:
Ще можете да разберете това едва с течение на земното време. „ На въпроса: „Какво значи ABX-JUNO?” той обяснява: „С „А” се отбелязва „aussen” или „Ausserhalb,, (извън вашите земни граници); с „В” – биологичен, а с „X” -„Опитност” Разбирайте го като опитност, дошла отвън, която се внедрява във вашата форма на биологичен живот. JUNO е моето име, можете да ме наричате така.”
На 27 юли 1987 г. той уточнява за наше успокоение:
„АВХ спомага за общуването между две различни форми на живот и не търси слабите места на човека, нито пък се стреми да ги използва. . . Ние също така няма да се намесваме пряко в хода на вашия живот. Това трябва да ви бъде съвсем ясно.”
И наистина, следват други послания, които са призив за духовен живот.
Тогава какво е това – ангел или извънземно? . Едно извънземно би живяло на същите нива на материята като нас, в същия план на сътворението. А АВХ съобщава на различните семейства от групата в Дармщадт вести от техните починали близки. В същия запис между две изречения на АВХ-JUNO се чуват едновременно много по-нормалните, по-човешки гласове на някои от тези покойници, които реагират на онова, което той казва. Аз имах възможността сам да се уверя в това в Дармщадт.
И все пак стилът на „техника”, както и този на ABX-JUNO, е много по-различен от този на „ангелите” от Диалозите! Впрочем нито единият, нито другият определят себе си като ангели, докато в Диалозите на Жита Малаш „ангелите” сами наричат себе си така. „Ние сме ангели.”
Значи това може би са извънземни, принадлежащи към цивилизации, които по-лесно влизат във връзка с нашите мъртви, отколкото ние самите? Или извънземни, вече покойници, достигнали по този начин онези области, в които се извършва постепенното обединение не само между всички земни раси, всички религии, но и между народите от различните обитаеми светове?
Във всички случаи, ясно се вижда разнообразният произход на получените послания. Трябва да признаем, че ако искаме с тяхна помощ да узнаем повече за близкото си бъдеще, много бързо се натъкваме на един сериозен проблем. Тези пратеници понякога имат различно мнение, и то по много важни въпроси.Не бихме ли могли да продължим към още недостигнати от нас области с поне малко сигурност? Предполагам, че е възможно, но трябва да се опитаме да въведем някакъв ред във всички тези свидетелства; да отквием истинския им произход, който не винаги е такъв, какъвто Те твърдят; да се научим да разпознаваме различните нива, от които те пристигат; да опитаме малко по малко да възстановим съвкупността, която нерядко е само частично нарушена във всяко от тях. Искам да припомня, че именно това е една от целите на тази книга.
Първо ще отбележа, че голям брой покойници признават направо и съвсем искрено своето невежество или ограничеността на своето познание. Такива са например събеседниците в „Отвъдното” на Мари-Луиз Мортон:
„Ти ни питаш как продължава нашето съществуване на това ниво? За него ни е известно само онова, което можем да видим, и тъй като сме пристигнали неотдавна, умът ни е все още зает със земните неща. . .”
. . . „Всеки от нас говори само за онова, което може да види, и ние всички сме ограничени от нас самите. Ние пристигнахме в Отвъдното със своите предразсъдъци, своите умствени навици и своята липса на ясновидство.”
Тези събеседници поне признават, че все още са новопристигнали, начинаещи. Нека сега видим какво ни доверява (ако мога така да кажа) бившият протестантски пастор, който ни уверява, че той и неговите спътници ни посвещават в Истината. Наблягам върху това дръзко твърдение: „Вече няма никаква причина обясненията ни да бъдат изопачавани от собствените ни тълкувания.” Ала по-нататък в посланието, предадено ни от г-жа Морание, същият тази пастор признава по-смирено:
„Самите ние имаме още много загадки, които трябва да разкрием. Това ще ни бъде позволено в подходящия момент. Имаме пред нас много време, за да мислим за това, да споделяме помежду си нашите впечатления и разсъждения.”
Това поставя проблема по съвсем различен начин!
Някои се опитват да намерят друго обяснение на проблема. Те отбелязват, че във всички послания, получени досега от медиумите посредством дъсчицата или автоматичното писане, съзнанието на приемателя неизбежно се намесва в някаква степен. От четиридесет до шестдесет процента от обменената информация идва винаги от приемателя, а не от пратеника. Със записите на гласовете на покойниците се избягва този винаги съществуващ източник на деформации на посланията. Рискът се ограничава до грешките на нашето слухово възприятие.
Този аргумент несъмнено има някаква стойност, поне до известна степен. Наистина, има послания, за които в крайна сметка се питаме дали не са в по-голямата си част плод на несъзнателната намеса на медиума. Пиер Моние и Ролан дьо Жувнел признават , че майките им понякога неволно се намесват в посланието. Но те добавят, че винаги успешно се справят с това и основната им мисъл остава непроменена. Мари-Луиз Мортон разказва, че усещала как през ръката и преминавало нещо като лек импулс, докато записвала точно онова, което й се предавало. Този импулс изчезвал веднага щом тя започвала, макар и неволно, да вмъква свои думи.
Деформациите на посланието са също така значително намалени, когато става въпрос за истински стихотворения. Имам предвид например прочутия случай на Пейшънс Уърт. Нейните послания са били приемани от г-жа Пърл Ленор Къран от 1913 г. нататък в Сейнт-Луис, Съединените Щати, посредством oui-dja (система на обърнатата чаша, която се движи от буква на буква, но по-съвършена, в която чашата е заменена от малка дъсчица на колелца). В началото на XX век в Съединените Щати Пейшънс Уърт се изразява с помощта на тази дъсчица на английски език от XYII век. Точните проучвания на нейния речник са установили изключително добро познаване на обичаите и нравите на английския живот от онази епоха, както и познаване на фауната и флората от Северна Англия, близо до Шотландия. Текстовете на Пейшънс Уърт са пълни с жизненост и хумор; но понякога са пристигали и цели стихотворения, наситени с носталгия или необуздано развихрени:
„О, Боже! Чашата горчива аз изпих до дъно и върху теб я запокитих!. . .”
Не може също така да се говори за твърде голям дял на грешното предаване в случая на онзи неграмотен бразилец, който обаче предавал стихове на почти всички починали велики португалско говорещи поети от Европа, Африка, Азия и Америка. Този сборник от посмъртни творби остава и до ден днешен постоянно преиздаван в Бразилия бестселър.
Степента на деформация е била също така ниска и при „Диалозите с ангела”, особено във втората част на „Разговорите”, когато при немската окупация на Унгария групичката напуска вилата в Будалигет и се премества в центъра на столицата. От този момент нататък подготовката за приемане на мъченичеството става по-настоятелна и посланията се предават в римувана и ритмувана форма, тъй като ритъмът на стиховете се запечатва много по-дълбоко, чак в подсъзнанието, и така го подхранва по-добре. Впрочем последните разговори, в които към групата се присъединява една приятелка на Лили, ни предоставят доказателства както за все още допусканите грешки, така и за техните граници. Когато разговорът завършва, тя казва на Хана:
„Още от самото начало чувах вътре в себе си всичко, което ти се казваше, и всички думи съвпадаха с изключение на една.”
Тя й казва въпросната дума и Хана отвръща:
Правилно си чула, аз съм се объркала.”
Прочутият случай с откъслечните или фрагментарни послания е друг пример за това.
Фредерик Майерс и фрагментарните послания
Фредерик Майерс (1843-1901) е бил учен-хуманист, известен със своите есета върху античната поезия. Той е бил също така и човек, следящ всички най-нови научни открития. Бил е един от учредителите на Обществото за психически изследвания в Лондон, известно главно с изискванията си за изключително строг контрол при проучването на психичните явления. Скоро след смъртта му излиза основната творба на земния му живот: Човешката личност и как тя надживява смъртта на тялото (в два тома).
След смъртта си той се отдава на един още по-значителен труд. Заедно с други покойници, също така членове на лондонския институт, той започва да предава на различни хора, живеещи на Земята, но често на много отдалечени едно от друго места, фрагментарни послания, откъси от послания, които, взети поотделно, нямат никакъв смисъл, и чието свързване става възможно едва след подреждането им според точния код (системата на Клирингхаус).
Разбира се, всичко това напомня донякъде за посмъртните творби на Ф. Лист и на други композитори, диктувани на г-жа Браун, и чиято цел е да.до-кажат, доколкото това е възможно, на добронамерените хора, че всички ние ще надживеем смъртта си.
Отначало в тези послания не е имало никакви описания на отвъдното. Като човек с научен, а следователно методичен ум, Ф. Майерс не бърза. Едва след двадесет години според нашите земни мерки, прекарани в отвъдното, той започва систематично да ни описва тези нови светове. По-голямата част от неговите послания по този въпрос преминават само през един приемател, една млада ирландка от Корк: г-жа Джералдин Къминс. Младата жена не е била опитен медиум. Макар че е била дъщеря на учител, тя няма висше образование, но е автор на две театрални пиеси, поставени в Дъблин.
Тя действа по много необичаен начин: сяда на масата, закрива очите си с лявата ръка и скоро изпада в нещо като унес. Тогава дясната и ръка, поставена върху листа хартия, започва да пише с невероятна скорост, без да отделя думите и без пунктуация. По този начин тя може да напише повече от 2000 думи за по-малко от час, докато за да напише една малка статия от 800 думи обикновено са й трябвали от седем до осем часа! Някой е трябвало да измъква изписания лист и да слага на мястото му друг, като поставя ръката и отгоре, сякаш тя е рамо на грамофон. По този начин от 1924 до 1931 г. тя изписва текст колкото един средно голям том.
Но ако вземем цялото посмъртно творчество на Майерс, се озоваваме пред близо 2000 страници, предадени за тридесетина години. Впрочем някои пасажи не са негови, тъй като в стремежа си да открие нови системи за доказване на реалността на индивидуалното надживяване на смъртта, той често примесва към текста си дълги латински или гръцки цитати от слабо познати антични творби. Всичко това е публикувано с анализи и коментари на около 3000 страници.
Следователно, към всички тези послания не може да се приложи някакво общовалидно правило. Някои от тях могат да бъдат изцяло произведения на техния приемател, независимо дали това е повече или по-малко съзнателна измама или напълно добронамерена заблуда. Други могат да представят абсо лютни гаранции за автентичност и вярност. Следователно не трябва система тично да се омаловажава стойността на посланията, получени посредством старите методи (oui-dja. медиум, автоматично писане) в сравнение с онези, които днес се получават чрез технически съоръжения. Ако различните послания си противоречат, не може винаги да се има повече доверие на записаните гласове.
Всеки случай трябва да бъде проучен отделно, като се държи сметка за съдържанието на посланието. И обратно: не може да се има сляпо доверие на посланието само затова, че то е получено по пряк начин от отвъдното. Дори ако и приемането е вън от всякакво съмнение, остава проблемът за качествата на пратеника.
Метапсихичната наука ще стане експериментална
Между другото, Ролан дьо Жувнел бе съобщил, че един ден подобно общуване ще бъде възможно. Ала той също така бе напомнил за неговите граници, които не зависят от използвания метод, а от нивата иа отвъдното, които могат да се достигнат по този начин, независимо какъв е методът:
„Окултизмът и метапсихичната наука ще се превърнат в експериментални науки, основани върху реалността; една маса, която се вдига във въздуха, е вълново явление, разговорите посредством медиум са контакти с духове, все още близки до земята. Тук става взаимопроникването на различните нива, но тази област е безкрайно отдалечена от Царството. Тези навлизания иа едно ниво в друго с течение на времето ще станат толкова обичайни, колкото сега е въздухоплаването. Ала въпреки че хората са направили криле, с това те няма да станат ангели, и фактът, че достигат големи висини, няма да ги доближи до Бога. Вие ще успеете да общувате с невидимото, но това невидимо е толкова далеч от Божественото, колкото вие – от звездите.
Тези хранилища на духове, близки до вашия свят, са достигнали до ниво, по-високо от вашето, но все още се намират на първото от стъпалата, които водят към седмото небе. Ще дойде ден, когато този свят ще установи научна връзка с вашия. Изследванията, насочени към това ниво, не могат да бъдат оскверняване на божеството, тъй като небесните лъчи не проникват нито в тази област, нито във вашата. Съществата, които се движат в нея, имат само едно допълнително чувство: шестото.
Ще дойде ден, когато вие ще доловите вибрациите на това ниво и ще можете да ги възприемате, също както открихте електричеството.
Ала Бог все така ще остава скрит за вас! Мистичната или духовна опитност е нещо съвсем друго!. . .”
Това послание е от 3 ноември 1949 г. Следователно то говори за ситуацията, в която се намираме сега.
«Мъртвите ни говорят» — книга, разтърсваща съвременните религиозни и научни схващания за смъртта.
Реалността на отвъдния живот днес става научен факт.Човечеството влиза във връзка с невидимото...
Книгата на Франсоа Брюн не само набляга на основните научни открития на 20 век: записа на гласовете на мъртвите върху магнетофонна лента, видеоизображенията от отвъдното, апаратурите за улавяне на гласове и образи от минали събития... Този труд има амбицията също да синтезира и основните насоки на бъдещия ни живот.
За първи път един пастор и богослов открито се опълчва срещу догмите на католическото християнство, изпразнили от съдържание основните понятия на човешкото съществуване. Нещо повече, посланията, изпратени ни от «мъртъвци» по време на техните общувания с хора от Земята, са преценени от ъгъла на най-големите мистични текстове в различните религиозни традиции.
Франсоа Брюн
След това, като се опитахме да навлезем още по-навътре в непознатото, вече не откривахме само свидетелства на напълно мъртви хора, както в началото на нашите търсения, а свидетелства, предавани този път чрез „посредници”, и следователно до известна степен непреки. Същевременно дори и тук приликите придаваха на всички тези разкази значителна достоверност, твърде висока степен на вероятност.
Нека сега се опитаме да отидем още по-далеч. За материали ще продължат да ни служат твърдения на починали, наистина починали хора, предадени почти винаги по непряк начин – от медиуми, чрез автоматично писане или чрез дъсчица. Но в тези случаи ще се изправим за първи път пред една допълнителна трудност, добре позната на всички, които са се занимавали с тази обширна литература: пълното единодушие, което ни поддържаше досега, вече липсва изцяло.
Впрочем, самите пратеници добре знаят това. Те всеки път първи ни предупреждават и ни призовават да бъдем нащрек. Трябва дори да признаем, че поне по този въпрос съществува известно единомислие: наистина те знаят, че разказите на други пратеници преди тях, а може би и на някои получени по-късно, са били твърде различни от техните. Но ние в никакъв случай не бива да им вярваме. Другите пратеници са били начинаещи, неспособни да направят цялостна преценка на положението. Те са били отделни случаи на забавено донякъде развитие. Докато посланието, което ние най-накрая имаме щастието да притежаваме, е напълно сигурно по простата причина, че неговият автор е в много по-добро положение от останалите. Съдете сами! И всеки път авторът на посланието ни представя своите акредитивни писма, които ние за съжаление не можем да проверим. Така че сме принудени или да им повярваме, или да ги отхвърлим, а с това и самото съдържание на посланието.
Такъв е случаят с Жорж Морание (да не се бърка с Пиер Моние, младия френски офицер, убит през Първата световна война).На 13 септември 1973 г., когато е почти двадесет и девет годишен, Жорж Морание се самоубил с куршум от сигнален пистолет. Той се е занимавал с физика и е бил подготвил дисертация в тази област. Смятал е да защити докторска дисертация. Но в същото време се е отдал на философски и духовни проучвания. След едно пребиваване в Индия, откъдето се завърнал разочарован, той непредпазливо се отдал на кралска йога, без никакъв контрол и без достатъчни познания. Изпаднал в депресия, той занемарил студентите си от научния факултет, изоставил проучванията си. Една тъжна утрин се затворил в стаята си, легнал на леглото и се застрелял. Г-жа Жана Морание разказва как посредством различни знаци и някои срещи постепенно е достигнала до възможността да общува със сина си посредством автоматично писане.
Отначало Жорж Морание ни обяснява, че понастоящем се намира в петата сфера. За да разберем по-добре къде е това, трябва обаче да знаем, че за него съществуват общо седем сфери – без да се брои Земята. Седмата сфера е за хора, посветили себе си на Бога, и следователно (това не е мое твърдение) приели безбрачието. Жорж знае, че ще може да достигне само до шестата сфера. Очевидно той се намира в предпоследната! Ако се има предвид това, че в петата сфера той се ползува пряко от откровенията на наставниците, дошли (по негови думи) от шестата, то това не е чак толкова зле!
Разбира се, Жорж не е сам в своята сфера. Той си е намерил семейство и нови приятели, които, естествено, споделят неговите убеждения. Впрочем те ни разказват за себе си, все така посредством г-жа Морание (том 2). Така се запознаваме с „откровенията” на един бивш проповедник от Парижката епархия, на бивш протестантски пастор: на бивш монах, игумен в манастира си, без да се броят двама архитекти, една лекарка,- един бивш учител. . .
Всички тези хора ни говорят авторитетно:
„Трябва да ни вярвате, ние говорим това, което е. Вече няма никаква причина обясненията ни да бъдат изопачени от собствените ни тълкувания. . . Всички наши обяснения съвпадат по простата причина, че те са самата Истина.” Това го казва пасторът!
За Пиер Моние нещата са ясни. Той е напътстван направо от ангелите. Не може да има нищо по-хубаво от това.
„Скъпа мамо, та нали ти не би се вслушала така внимателно в моите слова, ако не бях пратеник на Бога, воин от небесното войнство, просветен от тези духове, „които служат на Бога и за благото на хората” (Послание към евреите, 1, 14) и които нарекох ангели.”
Диалозите с ангела
Впрочем не винаги е необходимо човек да е мъртъв, за да може да приема послания от ангелите. Библията ни разказва как те често се явяват в Нашия живот или поне в живота на светците. Неотдавна се е случила една подобна история, изключителна и необичайна. Днес разказът за нея е преведен на всички езици.Това се случва по време на Втората световна война, през 1943-1944 г., в Будапеща, Унгария. Три млади жени, две еврейки и една католичка, привикват да се срещат в събота и неделя в една малка вила, и да разговарят за личните си проблеми. Убедена, че това тяхно общуване не е достатъчно задълбочено, Хана, една от еврейките, предлага всяка от тях да напише за следващата им среща нещо като обобщение на душевния си живот и на трудностите си. Всяка ще прочете текста си пред останалите и това би могло да стане отправна точка за по-сериозен разговор. Няколко дни по-късно Жита, католичката, прочита своя текст на другите две млади жени. Хана остава твърде разочарована от работата на приятелката си Жита, която й се вижда твърде повърхностна. Тя се готви да сподели това с Жита, когато внезапно пред широко отворените й очи се появява нещо като видение: незнайна сила изтръгва листовете от ръцете на Жита, накъсва ги на парчета и ги захвърля пред краката й в знак на неодобрение. Хана усеща как в нея се надига „напрежение, после нетърпение и гняв с незнаен произход”. Тя едва успява да предупреди приятелките си: „Внимание! Вече не говоря аз!”
Тогава някаква сила се обръща много сурово към Жита посредством нейния глас:
„Ще те отучим да задаваш ненужни въпроси! Внимавай! Скоро ще ти се поиска сметка!”
Това става на 25 юни 1943г. От този ден нататък тези беседи продължават всеки петък от три часа следобед, освен при изключителни обстоятелства. Отначало те са насочени само към Жита, после и към Лили, другата еврейка, накрая към Иозеф, съпруга на Хана, който се присъединява към групата, а после и към цялата група. Това продължава до петък, 24 ноември 1944 г. Общо осемдесет и седем разговора. Пратениците, които говорят чрез Хана, се представят като различните Ангели на всеки от членовете на групата. Te им внушават да се покръстят, като категорично утвърждават – божествеността на Христос и видението на неговото Възкресение, макар че техните неизменно прекрасни текстове не винаги съответстват на обичайните теологически формулировки; Все пак ми се струва , че въпреки всичко в тях се разкрива основата на християнската вяра.
Ангелите скоро подготвят цялата група за посрещане на нацистките преследвания. Тримата евреи Йозеф, Хана и Лили ще бъдат депортирани и ще загинат. Никой от тях няма да се опита да си послужи със своето покръстване, за да избегне смъртта. Ангелите са ги подготвили за мъченичество. Хана и Лили дори съзнателно се оставят да бъдат хванати в последният момент, за да бъдат сигурни, че Жита, католичката, ще оцелее и така ще може да на света свидетелството за тяхното необикновено преживяване.
Текстовете са трудни, с необичайна красота.. Това е не толкова опитност., колкото събитие. Жита Мажет, която днес живее във Франция, публикува първо текстовете, документите, след това и два тома коментари, за да ни помогне да навлезем в това тайнство.
Хана без съмнеше е имала дарба на медиум. Ала може би днес не е необходимо човек да има яодобна дарба, за да възприема посланията на ангелите. Както вече видяхме,групата за транскомуникации от Люксембург удавя металическия глас на някаква същност, която твърди, че никога не е живяла на земята, и нарича себе си „техникът”. Впрочем това не и пречи да познава добре Свети Павел, както бе установено. В Дармщадт една група приема също така пряко, тоест през високоговорителя на радиоапарат, гласа на една същност, който е твърде различен от този на „техника”. Този на техника” е пресеклив и остър, а другият е глух и бавен, подобен на гласовете, които се чуват в някои филми на ужасите. Той сам назовава себе си със странното име АВХ-JUNO.
На въпроса „Кой сте вие?”, той отговаря:
Ще можете да разберете това едва с течение на земното време. „ На въпроса: „Какво значи ABX-JUNO?” той обяснява: „С „А” се отбелязва „aussen” или „Ausserhalb,, (извън вашите земни граници); с „В” – биологичен, а с „X” -„Опитност” Разбирайте го като опитност, дошла отвън, която се внедрява във вашата форма на биологичен живот. JUNO е моето име, можете да ме наричате така.”
На 27 юли 1987 г. той уточнява за наше успокоение:
„АВХ спомага за общуването между две различни форми на живот и не търси слабите места на човека, нито пък се стреми да ги използва. . . Ние също така няма да се намесваме пряко в хода на вашия живот. Това трябва да ви бъде съвсем ясно.”
И наистина, следват други послания, които са призив за духовен живот.
Тогава какво е това – ангел или извънземно? . Едно извънземно би живяло на същите нива на материята като нас, в същия план на сътворението. А АВХ съобщава на различните семейства от групата в Дармщадт вести от техните починали близки. В същия запис между две изречения на АВХ-JUNO се чуват едновременно много по-нормалните, по-човешки гласове на някои от тези покойници, които реагират на онова, което той казва. Аз имах възможността сам да се уверя в това в Дармщадт.
И все пак стилът на „техника”, както и този на ABX-JUNO, е много по-различен от този на „ангелите” от Диалозите! Впрочем нито единият, нито другият определят себе си като ангели, докато в Диалозите на Жита Малаш „ангелите” сами наричат себе си така. „Ние сме ангели.”
Значи това може би са извънземни, принадлежащи към цивилизации, които по-лесно влизат във връзка с нашите мъртви, отколкото ние самите? Или извънземни, вече покойници, достигнали по този начин онези области, в които се извършва постепенното обединение не само между всички земни раси, всички религии, но и между народите от различните обитаеми светове?
Във всички случаи, ясно се вижда разнообразният произход на получените послания. Трябва да признаем, че ако искаме с тяхна помощ да узнаем повече за близкото си бъдеще, много бързо се натъкваме на един сериозен проблем. Тези пратеници понякога имат различно мнение, и то по много важни въпроси.Не бихме ли могли да продължим към още недостигнати от нас области с поне малко сигурност? Предполагам, че е възможно, но трябва да се опитаме да въведем някакъв ред във всички тези свидетелства; да отквием истинския им произход, който не винаги е такъв, какъвто Те твърдят; да се научим да разпознаваме различните нива, от които те пристигат; да опитаме малко по малко да възстановим съвкупността, която нерядко е само частично нарушена във всяко от тях. Искам да припомня, че именно това е една от целите на тази книга.
Първо ще отбележа, че голям брой покойници признават направо и съвсем искрено своето невежество или ограничеността на своето познание. Такива са например събеседниците в „Отвъдното” на Мари-Луиз Мортон:
„Ти ни питаш как продължава нашето съществуване на това ниво? За него ни е известно само онова, което можем да видим, и тъй като сме пристигнали неотдавна, умът ни е все още зает със земните неща. . .”
. . . „Всеки от нас говори само за онова, което може да види, и ние всички сме ограничени от нас самите. Ние пристигнахме в Отвъдното със своите предразсъдъци, своите умствени навици и своята липса на ясновидство.”
Тези събеседници поне признават, че все още са новопристигнали, начинаещи. Нека сега видим какво ни доверява (ако мога така да кажа) бившият протестантски пастор, който ни уверява, че той и неговите спътници ни посвещават в Истината. Наблягам върху това дръзко твърдение: „Вече няма никаква причина обясненията ни да бъдат изопачавани от собствените ни тълкувания.” Ала по-нататък в посланието, предадено ни от г-жа Морание, същият тази пастор признава по-смирено:
„Самите ние имаме още много загадки, които трябва да разкрием. Това ще ни бъде позволено в подходящия момент. Имаме пред нас много време, за да мислим за това, да споделяме помежду си нашите впечатления и разсъждения.”
Това поставя проблема по съвсем различен начин!
Някои се опитват да намерят друго обяснение на проблема. Те отбелязват, че във всички послания, получени досега от медиумите посредством дъсчицата или автоматичното писане, съзнанието на приемателя неизбежно се намесва в някаква степен. От четиридесет до шестдесет процента от обменената информация идва винаги от приемателя, а не от пратеника. Със записите на гласовете на покойниците се избягва този винаги съществуващ източник на деформации на посланията. Рискът се ограничава до грешките на нашето слухово възприятие.
Този аргумент несъмнено има някаква стойност, поне до известна степен. Наистина, има послания, за които в крайна сметка се питаме дали не са в по-голямата си част плод на несъзнателната намеса на медиума. Пиер Моние и Ролан дьо Жувнел признават , че майките им понякога неволно се намесват в посланието. Но те добавят, че винаги успешно се справят с това и основната им мисъл остава непроменена. Мари-Луиз Мортон разказва, че усещала как през ръката и преминавало нещо като лек импулс, докато записвала точно онова, което й се предавало. Този импулс изчезвал веднага щом тя започвала, макар и неволно, да вмъква свои думи.
Деформациите на посланието са също така значително намалени, когато става въпрос за истински стихотворения. Имам предвид например прочутия случай на Пейшънс Уърт. Нейните послания са били приемани от г-жа Пърл Ленор Къран от 1913 г. нататък в Сейнт-Луис, Съединените Щати, посредством oui-dja (система на обърнатата чаша, която се движи от буква на буква, но по-съвършена, в която чашата е заменена от малка дъсчица на колелца). В началото на XX век в Съединените Щати Пейшънс Уърт се изразява с помощта на тази дъсчица на английски език от XYII век. Точните проучвания на нейния речник са установили изключително добро познаване на обичаите и нравите на английския живот от онази епоха, както и познаване на фауната и флората от Северна Англия, близо до Шотландия. Текстовете на Пейшънс Уърт са пълни с жизненост и хумор; но понякога са пристигали и цели стихотворения, наситени с носталгия или необуздано развихрени:
„О, Боже! Чашата горчива аз изпих до дъно и върху теб я запокитих!. . .”
Не може също така да се говори за твърде голям дял на грешното предаване в случая на онзи неграмотен бразилец, който обаче предавал стихове на почти всички починали велики португалско говорещи поети от Европа, Африка, Азия и Америка. Този сборник от посмъртни творби остава и до ден днешен постоянно преиздаван в Бразилия бестселър.
Степента на деформация е била също така ниска и при „Диалозите с ангела”, особено във втората част на „Разговорите”, когато при немската окупация на Унгария групичката напуска вилата в Будалигет и се премества в центъра на столицата. От този момент нататък подготовката за приемане на мъченичеството става по-настоятелна и посланията се предават в римувана и ритмувана форма, тъй като ритъмът на стиховете се запечатва много по-дълбоко, чак в подсъзнанието, и така го подхранва по-добре. Впрочем последните разговори, в които към групата се присъединява една приятелка на Лили, ни предоставят доказателства както за все още допусканите грешки, така и за техните граници. Когато разговорът завършва, тя казва на Хана:
„Още от самото начало чувах вътре в себе си всичко, което ти се казваше, и всички думи съвпадаха с изключение на една.”
Тя й казва въпросната дума и Хана отвръща:
Правилно си чула, аз съм се объркала.”
Прочутият случай с откъслечните или фрагментарни послания е друг пример за това.
Фредерик Майерс и фрагментарните послания
Фредерик Майерс (1843-1901) е бил учен-хуманист, известен със своите есета върху античната поезия. Той е бил също така и човек, следящ всички най-нови научни открития. Бил е един от учредителите на Обществото за психически изследвания в Лондон, известно главно с изискванията си за изключително строг контрол при проучването на психичните явления. Скоро след смъртта му излиза основната творба на земния му живот: Човешката личност и как тя надживява смъртта на тялото (в два тома).
След смъртта си той се отдава на един още по-значителен труд. Заедно с други покойници, също така членове на лондонския институт, той започва да предава на различни хора, живеещи на Земята, но често на много отдалечени едно от друго места, фрагментарни послания, откъси от послания, които, взети поотделно, нямат никакъв смисъл, и чието свързване става възможно едва след подреждането им според точния код (системата на Клирингхаус).
Разбира се, всичко това напомня донякъде за посмъртните творби на Ф. Лист и на други композитори, диктувани на г-жа Браун, и чиято цел е да.до-кажат, доколкото това е възможно, на добронамерените хора, че всички ние ще надживеем смъртта си.
Отначало в тези послания не е имало никакви описания на отвъдното. Като човек с научен, а следователно методичен ум, Ф. Майерс не бърза. Едва след двадесет години според нашите земни мерки, прекарани в отвъдното, той започва систематично да ни описва тези нови светове. По-голямата част от неговите послания по този въпрос преминават само през един приемател, една млада ирландка от Корк: г-жа Джералдин Къминс. Младата жена не е била опитен медиум. Макар че е била дъщеря на учител, тя няма висше образование, но е автор на две театрални пиеси, поставени в Дъблин.
Тя действа по много необичаен начин: сяда на масата, закрива очите си с лявата ръка и скоро изпада в нещо като унес. Тогава дясната и ръка, поставена върху листа хартия, започва да пише с невероятна скорост, без да отделя думите и без пунктуация. По този начин тя може да напише повече от 2000 думи за по-малко от час, докато за да напише една малка статия от 800 думи обикновено са й трябвали от седем до осем часа! Някой е трябвало да измъква изписания лист и да слага на мястото му друг, като поставя ръката и отгоре, сякаш тя е рамо на грамофон. По този начин от 1924 до 1931 г. тя изписва текст колкото един средно голям том.
Но ако вземем цялото посмъртно творчество на Майерс, се озоваваме пред близо 2000 страници, предадени за тридесетина години. Впрочем някои пасажи не са негови, тъй като в стремежа си да открие нови системи за доказване на реалността на индивидуалното надживяване на смъртта, той често примесва към текста си дълги латински или гръцки цитати от слабо познати антични творби. Всичко това е публикувано с анализи и коментари на около 3000 страници.
Следователно, към всички тези послания не може да се приложи някакво общовалидно правило. Някои от тях могат да бъдат изцяло произведения на техния приемател, независимо дали това е повече или по-малко съзнателна измама или напълно добронамерена заблуда. Други могат да представят абсо лютни гаранции за автентичност и вярност. Следователно не трябва система тично да се омаловажава стойността на посланията, получени посредством старите методи (oui-dja. медиум, автоматично писане) в сравнение с онези, които днес се получават чрез технически съоръжения. Ако различните послания си противоречат, не може винаги да се има повече доверие на записаните гласове.
Всеки случай трябва да бъде проучен отделно, като се държи сметка за съдържанието на посланието. И обратно: не може да се има сляпо доверие на посланието само затова, че то е получено по пряк начин от отвъдното. Дори ако и приемането е вън от всякакво съмнение, остава проблемът за качествата на пратеника.
Метапсихичната наука ще стане експериментална
Между другото, Ролан дьо Жувнел бе съобщил, че един ден подобно общуване ще бъде възможно. Ала той също така бе напомнил за неговите граници, които не зависят от използвания метод, а от нивата иа отвъдното, които могат да се достигнат по този начин, независимо какъв е методът:
„Окултизмът и метапсихичната наука ще се превърнат в експериментални науки, основани върху реалността; една маса, която се вдига във въздуха, е вълново явление, разговорите посредством медиум са контакти с духове, все още близки до земята. Тук става взаимопроникването на различните нива, но тази област е безкрайно отдалечена от Царството. Тези навлизания иа едно ниво в друго с течение на времето ще станат толкова обичайни, колкото сега е въздухоплаването. Ала въпреки че хората са направили криле, с това те няма да станат ангели, и фактът, че достигат големи висини, няма да ги доближи до Бога. Вие ще успеете да общувате с невидимото, но това невидимо е толкова далеч от Божественото, колкото вие – от звездите.
Тези хранилища на духове, близки до вашия свят, са достигнали до ниво, по-високо от вашето, но все още се намират на първото от стъпалата, които водят към седмото небе. Ще дойде ден, когато този свят ще установи научна връзка с вашия. Изследванията, насочени към това ниво, не могат да бъдат оскверняване на божеството, тъй като небесните лъчи не проникват нито в тази област, нито във вашата. Съществата, които се движат в нея, имат само едно допълнително чувство: шестото.
Ще дойде ден, когато вие ще доловите вибрациите на това ниво и ще можете да ги възприемате, също както открихте електричеството.
Ала Бог все така ще остава скрит за вас! Мистичната или духовна опитност е нещо съвсем друго!. . .”
Това послание е от 3 ноември 1949 г. Следователно то говори за ситуацията, в която се намираме сега.
«Мъртвите ни говорят» — книга, разтърсваща съвременните религиозни и научни схващания за смъртта.
Реалността на отвъдния живот днес става научен факт.Човечеството влиза във връзка с невидимото...
Книгата на Франсоа Брюн не само набляга на основните научни открития на 20 век: записа на гласовете на мъртвите върху магнетофонна лента, видеоизображенията от отвъдното, апаратурите за улавяне на гласове и образи от минали събития... Този труд има амбицията също да синтезира и основните насоки на бъдещия ни живот.
За първи път един пастор и богослов открито се опълчва срещу догмите на католическото християнство, изпразнили от съдържание основните понятия на човешкото съществуване. Нещо повече, посланията, изпратени ни от «мъртъвци» по време на техните общувания с хора от Земята, са преценени от ъгъла на най-големите мистични текстове в различните религиозни традиции.
Франсоа Брюн
Следващ постинг
Предишен постинг
ИЗЧЕТОХ С ИНТЕРЕС И МНОГО БЛАГОДАРЯ!
цитирай:) Привет , Илиада !
Благодаря за вниманието , дано е било полезно ! Поздрави ! :)
цитирайБлагодаря за вниманието , дано е било полезно ! Поздрави ! :)
3.
kostas -
По важно е да успеем да се научим да улавяме вибрациите -така няма да имаме днешните ядове ...
30.01.2012 11:43
30.01.2012 11:43
* Ще дойде ден, когато вие ще доловите вибрациите на това ниво и ще можете да ги възприемате, също както открихте електричеството.
*
ПРОСТРАНСТВОТО КОЕТО ОБИТАВАМЕ Е ФИЗИЧНО И ЧРЕЗ ФИЗИЧНИ ТЕХНИКИ Е НУЖНО ДА УСВОИМ " УСЕЩАНЕТО " НЕ Е ТРУДНО .ТОГАВА СЕ РАЗКРИВАТ КРАСОТИТЕ ОТ УДВОЛЕТВОРЕНИЕТО..ВИБРАЦИЯТА НА БОГ Е В НАС САМО ТРЯБВА ДА СЕ ЗАСЛУШАМЕ ...:))
цитирай*
ПРОСТРАНСТВОТО КОЕТО ОБИТАВАМЕ Е ФИЗИЧНО И ЧРЕЗ ФИЗИЧНИ ТЕХНИКИ Е НУЖНО ДА УСВОИМ " УСЕЩАНЕТО " НЕ Е ТРУДНО .ТОГАВА СЕ РАЗКРИВАТ КРАСОТИТЕ ОТ УДВОЛЕТВОРЕНИЕТО..ВИБРАЦИЯТА НА БОГ Е В НАС САМО ТРЯБВА ДА СЕ ЗАСЛУШАМЕ ...:))
:) Привет !
А улавянето на вибрациите става с концентрация и медитация . Концентрацията и медитацията са помощни средства за инкарнираното в тяло съзнание, чрез които то осъществява холоскоци на различни нива от холографската реалност . Поздрави ! :)
цитирайА улавянето на вибрациите става с концентрация и медитация . Концентрацията и медитацията са помощни средства за инкарнираното в тяло съзнание, чрез които то осъществява холоскоци на различни нива от холографската реалност . Поздрави ! :)
5.
анонимен -
Прочетете книгата "Пътуване ...
30.01.2012 14:54
30.01.2012 14:54
Прочетете книгата "Пътуване в свръхестественото" от Роджър Морно и ще ви се изяснят много неща, книгата за която се говори в тази статия е една заблуда.
цитирай
6.
анонимен -
Отвъдното...
30.01.2012 16:06
30.01.2012 16:06
Ние днес "живеем" в отвъдното. Дано поне утре да поживеем и поговорим за днешното!
цитирай:) Чел съм я . Това , че има разлики в описанията още нищо не значи . А има и друго - най-хубавото е да се направят лични проучвания , които да оформят знанията за отвъдния свят , макар че той е необятен .
цитирай:))) Нещо като нищо .... но щом сте го написал така ...
цитирайНаистина е интересно,преди повече от 20 години един човек,който не е вече между живите ми разказваше за отвъдното,че там има 7 нива....и като се има в предвид че беше полуграмотен,откъде е имал това инфо......
цитирай:) О, образованието и грамотността тук не играят роля . Достатъчно е да си сензитивен , макар че и това условие не е гаранция за достоверна информация .
И аз знам , че основните нива са 7 , а в тях самите има поднива ....
цитирайИ аз знам , че основните нива са 7 , а в тях самите има поднива ....
той беше особен човек,вероятно е бил такъв...казваше че е сънувал тия неща,но тогава никой не го взимаше на сериозно...
цитирай:) Добре разбирам - и при мен е така в повечето случаи .
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 22876
Блогрол
1. Блогът на Галацея
2. Допълващ блог
3. Блогът на един приятел - духовен и изследователски блог
4. Тихи оръжия за безшумни войни
5. Протоколи на Ционските мъдреци
6. За мисловните ограничения
7. Трудно е да бъдеш бог
8. Истината за Световната банка и МВФ
9. Четирите споразумения
10. СПОДЕЛЕНИ ОТКРОВЕНИЯ
11. Нещо от Андромеда
12. Илюзии - Ричард Бах
13. д-р Атанас Гълъбов - Световната конспирация срещу здравето
14. Тайните общества на III Райх.
15. Великата Тайна На Водата
16. Маите
17. ИНКAРНАЦИОННИ НИВА - taidzi
18. За Аркадий и Борис Стругацки
19. Тайните на Матрицата - Дейвид Айк
20. gizamap.com
21. В един есенен ден по шосето ( Павел Вежинов )
22. ДРАГИ УЧЕНИ - galatceq.blog.bg
23. Време за съпротива - Валтер
24. Земята е разумно същество
25. За папа Йоан Павел Първи и Ватиканската мафия
26. Робърт Шекли - "ЦЕНАТА НА ЖИВОТА"
27. astro.com
28. Спокойствието на blogspot :)
29. Хроновизорът и образите от миналото ( Франсоа Брюн )
2. Допълващ блог
3. Блогът на един приятел - духовен и изследователски блог
4. Тихи оръжия за безшумни войни
5. Протоколи на Ционските мъдреци
6. За мисловните ограничения
7. Трудно е да бъдеш бог
8. Истината за Световната банка и МВФ
9. Четирите споразумения
10. СПОДЕЛЕНИ ОТКРОВЕНИЯ
11. Нещо от Андромеда
12. Илюзии - Ричард Бах
13. д-р Атанас Гълъбов - Световната конспирация срещу здравето
14. Тайните общества на III Райх.
15. Великата Тайна На Водата
16. Маите
17. ИНКAРНАЦИОННИ НИВА - taidzi
18. За Аркадий и Борис Стругацки
19. Тайните на Матрицата - Дейвид Айк
20. gizamap.com
21. В един есенен ден по шосето ( Павел Вежинов )
22. ДРАГИ УЧЕНИ - galatceq.blog.bg
23. Време за съпротива - Валтер
24. Земята е разумно същество
25. За папа Йоан Павел Първи и Ватиканската мафия
26. Робърт Шекли - "ЦЕНАТА НА ЖИВОТА"
27. astro.com
28. Спокойствието на blogspot :)
29. Хроновизорът и образите от миналото ( Франсоа Брюн )
