Андромеда Нео Нула :: ДИАЛОГ ЗА СЪЗНАНИЕТО И ТРАНСКОМУНИКАЦИЯТА ( АРТЬОМ МИХЕЕВ И ВЛАДИСЛАВ ЛЕВИ )

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.07.2013 11:22 - ДИАЛОГ ЗА СЪЗНАНИЕТО И ТРАНСКОМУНИКАЦИЯТА ( АРТЬОМ МИХЕЕВ И ВЛАДИСЛАВ ЛЕВИ )

Автор: universalnite000 Категория: Хоби

Прочетен: 6895 Коментари: 0 Гласове:

Здравейте Артьом. Много е интересно да видим вашите проекти. Какво мислите за това, което се нарича "душа" и дали да се страхуваме от смъртта? Лично Вие сигурен ли сте, че физическият живот не е краят? Ще Ви бъда благодарен, ако отговорите.

Добре дошли Владислав! Занимавам се с тази тема като учен почти повече от 10 години, и лично за себе си аз отговорих на този въпрос еднозначно, тъй като съм запознат с фактите, и в края на краищата сам комуникирам с другия свят чрез технически средства почти всяка седмица. Няма друго правдоподобно обяснение за това, което се случва, освен че редом с нас съществува един друг свят на безплътни човешки същества.

Това е много интересно, аз бях много изненадан, когато се натъкнах в YouTube на Вашия семинар, а по-късно намерих Вашата група тук. Не ми се вярва, че има действителен контакт ... Имали ли сте опит за контакт със своите мъртви роднини?

Да, определено, и не само с тях. Семинар обаче нямам, най-вероятно сте направили грешка.

Те остават като тези, които са били в живота или се променят?

Човекът и в живота не е един и същ и постоянно се променя. Съществуването е непрекъснато и той наследява в другия свят всичкия натрупан опит. Тялото е като кола - ние се измъкваме от нея, шофирали по някакъв маршрут от магистралата на живота и после ходим пеша. Но един ден по желание можем да изберем друга марка кола и да отидем на други магистрали. Но това не означава, че колата работи от само себе си и желязото в нея е нашето истинско "аз". Не, работата е в това кой седи зад волана. Дори в случая с нашето тяло истинският "аз" е невидим и нематериален, но това не е причина да се отрича съществуването му и да се сведе същността на човека към биологичния му механизъм.

Разбирам какво се променя, за обновлението на клетките знам , разбира се. Но не разбирам едно. Това е някакво пространство , където те пребивават или всичко е толкова реално, колкото и в нашия свят? Прочел съм материал и видях, че се казва, че това как ще мисля - това и се случва, и то незабавно. Ако искате да има замък, ще има замък, но всичко това е илюзия, приличаща на приказка

Този свят е напълно реален и осезаем за тези, които са в него, можете да бъдете сигурни в това. По тази тема има една чудесна книга, аз силно я препоръчвам, ако не сте я прочели: “Живот след смъртта” на Артър Форд.

А как се отнасяте към съвременния възглед на квантовата механика? По някаква причина мога да си представя цялото пространство като огромен компютър, в който се намира цялата информация. Не знам защо у мен се е формирало това становище, може и да греша.

Относно ролята на съзнанието в "създаването" на наблюдаваната реалност, за душата, живота след смъртта, и квантовата механика описах всичко това, "от-до" в моята квантово-информационна концепция (QIC): http://www.rait.airclima.ru/ QIC-conception.htm Тя е в съответствие със съвременните научни познания, просто дава тълкуване, което позволява да се включи всичко гореизложено.

Артьом, аз съм измъчван от един въпрос. Човекът попада в катастрофа и след увреждане на неговия мозък той става "растение". Или човек с болестта на Алцхаймер. Как може да се обясни неговата невменяемост към текущата реалност?

Владислав, това е елементарно. Ако водачът попадне в произшествие, тогава, докато той е в счупената кола, то се предполага, че неговите функции са ограничени по отношение на движението? Очевидно е така. Приблизително същата ситуация е с тялото - физически "приемник", който се управлява от съзнанието.

Вярно ли е, че мозъкът е само ретранслатор, а самото съзнание не е резултат от взаимодействието на невронни връзки?

Да, фактите показват, че съзнанието не е продукт на биологичния организъм. Тялото може да се сравни с радиоуправляема играчка, където обратната връзка действа също както и правата. Както и водача не е продукт на колата си. Приведох нагледен пример по-горе.

Да, разбирам. Но ако един човек е шизофреник или има амнезия той просто не си спомня кой е, нито живота си. Не мога да разбера как да си го обясня. Цялата работа е в мозъка?

Да, просто той няма достъп до тази информация. Но това не означава, че личността я няма и е изчезнала . Когато шофьорът излиза от колата, той може да ходи пеш. Така е и тук.

Добре, този човек умира, тогава въпросът е какво съзнание остава у него ? Този, за който се е считал в момента на смъртта или в обичайния нормален живот, преди заболяването?

Съзнанието винаги е едно и също. Правилният въпрос е - каква е неговата личност? Личност, съдържаща целия преживяван опит и гледаща на него сякаш отвън. Някой може да се идентифицира с детинския си период, с младостта, зрелостта, старостта, да си ги спомня отново и да ги опита, и може да остави всички тези обвързаности зад гърба си и да продължи напред. Съзнанието не се формира от материалния свят. Човек не се ражда като един празен лист. А сегашната личност наистина се формира от натрупания опит на земята. Разберете, личността - това е ролята в театъра. Съзнание - това е всъщност "аз-а", то е неизменно. В края на краищата, вие като дете и като старец сте едно и също съзнание, но очевидно не една и съща личност.

Да, като дете бях доста по-различен, отколкото днес. Това е вярно. Но си спомням, и знам, че това съм аз.

Също така, след "смъртта" Вие определено ще останете самия себе си. Една личност не може да бъде постоянна, тя се променя и развива с течение на времето. А съзнанието е инвариантно.

Друг мъчителен въпрос, който имам е, че сега сме 7 млрд. и всеки има душа? Откъде възникнаха толкова много души, как те възникват, и най-интересното от какво?

Сътворени ли са душите или идват от някъде не знам. Но дори и ако вземем предвид всички хора, живели някога на Земята - за Вселената това е като капка в морето. Дори и без да отчитаме прераждането. Местата са повече от достатъчно за всички, не се притеснявайте.

Защо не всички хора, когато са полумъртви виждат "нещо " отвъд разума? Или човек припада, а после не си спомня нищо? Аз самият никога не съм изпитвал това, но имам племенница, която често припада и не помни нищо, освен забвение.

Не всеки, който преживява катастрофа, по време на произшествието излита през предното стъкло. Това е аналогично)). Всъщност, може би просто паметта на земния режим на функциониране на нашето "аз" не се допуска до будно състояние, подобно на сънищата, които ни спохождат през нощта, но след събуждането спомените от преживяванията ни изчезват само за няколко минути. Това не означава, че не сме имали подобно преживяване ! В действителност, ако лекарите разпитваха пациентите веднага след излизането от кома, броят на разказите за подобен опит със сигурност ще се е увеличил многократно. Въпреки това, този опит със сигурност не го преживяват всички и причината е съвсем проста: поправката на телесния механизъм не задължава собственика му да се отлъчва нанякъде . Ситуацията създава такава възможност за него, но това е възможност, а не предписана от някого задължителна процедура.

Въпрос за устройствата. Как мислите, ще бъде ли възможно да се постигне високо ниво на качество, както понастоящем работи мобилната връзка с отвъдното, но без изкривяване или трудноразбираеми звуци?

Сигурен съм, че да. Това е нашата крайна цел. Всъщност, нашата група вече постигна прилично качество на звука. Все още не е на нивото на телефонния сигнал, по-скоро е сравним с нормален диалог на радиолюбители - късовълнови, с тази разлика, че радиоканал за това може изобщо да не се използва. Не е съвсем мобилна връзка, но все пак: щом самата комуникация в този вид вече съществува, то тя може да бъде подобрена.

Но ако има добри средства, връзката би била много по-добра и по-бърза? Доколкото разбирам научните среди не гледат сериозно на това ...

Самият аз - официален университетски учен, имам степен, също познавам чуждестранни колеги, които се занимават с този въпрос. Така че, ако под "научния свят" разбирате конкретните изследователи, от които всъщност се състои науката, това абсолютно не е така. Държавата не финансира такива неща, това е чистата истина. Но ние нямаме претенции за това . Навсякъде по света, голяма част от науката бива поддържана от частни фондове, и това е най-добрият начин да се избегне цензурата на невежата и егоистична лъжеакадемична бюрокрация.

Събеседниците различни ли са всеки път? Как това става при тях, как те осъзнават, че им "звънят"?

Не, има такива с които сме в редовен диалог. Как го възприемат, само те могат да знаят. Най-вероятно това е вид психично влияние.

По личното Ви мнение, свещеникът и атеистът попадат ли в едно и също място?

Всеки попада на ниво, съответстващо на своето ниво на развитие и възгледи за света.

Как мислите - дали някога ще можем да забравим такова понятие като смъртта? Т.е. то ще бъде известно на всички като таблицата за умножение, или че земята е кръгла, а не плоска.

Не се съмнявам. Аз също, трябва да призная, искам да дам своя принос тук. И го правя, защото ако се замислите, няма по-важен въпрос за всички нас. Независимо дали сме в състояние да го осъзнаваме или не.

Източник http://www.rait.airclima.ru

Нагоре