Хубаво е, че можем да предвиждаме бъдещето. Само че, колкото повече време минава, толкова повече си давам сметка, че е по-добре това знание да остане скрито от нас. Повечето не знаем как да го използваме или често го тълкуваме погрешно, изкривявайки смисъла му. Това си е мое мнение, разбира се. Поздравления за материала!

:) Привет !
Отнасям се спокойно по този въпрос , тъй като и без друго по-голямата част от хората изобщо не проявяват склонност да се интересуват от такава тема, камо ли да развиват способностите си за прозгноза на бъдещето . Все пак е нужна някаква степен на зрялост .... Поздрави !

че стремежът към положителни изживявания, наречени още щастие си е чиста проява на депресивност и вероятно най-добрият начин за самоубиване. Впрочем - доказан.

Когато бях в прогимназията прочетох н.ф. книжка, в коята се разказваше как около Земята обикалят всички звуци, произвесени някога. Така се проучи миналото, беше ми много интересно, както "Аелита", "Десетата планета", Жул-Верновите книги, Фламарион и всичко дотогава. Само се чудех другите звуци и шумовете (птички, багери и къртачи, крави, манифестации, петли - това ме обкръжаваше) не трябва също да присъстват в тази картина.
После учих предмета "Електроакустика" в МЕИ (благодарност на отишлия си проф. Иван Вълчев) и всичко се дойде на мястото, на диференциално, интегрално и житейско ниво.
Междувременно в България имаше страшен бум на н.ф. (и фентази, но всичко минаваше под един знаменател). На руски издаваха какво ли не в десетки серии, библиотеки, списания и сборници. Почна и нашата "Галактика", сега се чете и в оригинал на английски.
И понеже технологията е на съвсем друго ниво, като добавим и био-науките, вече разсъжденията стават също на друго ниво. Не че не може, много е експлоатирана темата за маймуната и пишещата машива. Вероятностите не са никога нула, колкото и ниски да са. Ние, повечето от образованите хора, си използваме образованието да вършим работи, с които да принясяме обществена полза и да се възпроизвеждаме. Други от нас се занимават с друг вид труд, който принася малка обществена полза, но добре се заплаща поради голямото наличие на по-ниско образовани, зомбирани, притеснени, депресирани, утрепани от живата и прочее хора, нуждаещи се от поглаждане по козината. Та тези писания, всъщност една форма на псевдонаучна или, хайде, квазинаучна, покрай-научна кашпировизация, са една форма както на задоваляване на нуждата от пари, така и на нуждата от себеутвърждаване или изход от някоя дупка на оппеделени хора с широк мироглед, илюстрация на приказката "Ум море, глава кофа, не може да го побере". Ще продължа после пак, трябват ми 2 000 думи поне, както през 1968 г.

Щях да пиша повече, но ще приключа по-бързо защото и нови 2000 думи няма да ми помогнат, както не помогнаха на чехите и словаците през 68.
Тези писания, всъщност една форма на псевдонаучна или, хайде, квазинаучна, покрай-научна кашпировизация, са една форма както на задоволяване на нуждата от пари, така и на нуждата от себеутвърждаване или изход от някоя дупка на определени умни, много чели и мислили хора.
На обикновено човешко ниво всичко, което се учи в прогимназията, е абсолютна истина - към времето и към мястото на действие или мислене. От там нататък почват имагинерните числа, дарвинизмът, дескриптивната геометрия, езиците на програмиране и т.н. по реда на възникване и усвояване от хората.
Твърде много са хората, които не чукат камъни, не сеят, не правят дръжки за мотики, вериги за трактори и микрочипове. Те живеят за сметка на другите. Ако бяха един малък, но качек.ствен процент - всичко е по местата си.
Но аз съм убеден, че у нас има прекалено много актьори и режисьори, програмисти на грешни или безполезни продукти, хора от "сферата на услугите", проститутки, партайгеносета и какви ли не още tutti quanti, или "вся остальная сволочь". И това е една от причините младите да си ходят от тук - какво да правят тук? И част от тези, които остават, като си нямат работа, проскопират, биоскопират, когнират и куп още приятно звучащи думи.
Та и аз да не прекалявам, ами да потвърдя какво съм разбрал за 70 г., от които 65 напълно съзнателни, гаранция, питайте една летяща чиниика от 49 г., мина над нашия двор и ме качиха за малко вътре.
Което се учи в прогимназията - това е почти абсолютна истина. Другото е от Лукавия. Нещо като тука има, тука няма. Затова е хубаво повече хора да слезем на прогимназиално ниво и да вършим работи на ползу роду, а да оставем на просветлените хора (илюминати, ако щете ги наречете) да си вършат работата.
Опоментайшие, панство - перефразирайки Ильф и Петров.

:) Щастието може да бъде охарактеризирано като една измислица , отразяваща индивидуалното виждане на всеки за състояние на блаженство .... с което отново се потвърждава колко относителни стойности управляват проявеното съзнание

:) Всичко това съм имал "честта" да го чуя от много хора .... отговорът ми ще е кратък : В много облак - малко дъжд !