ЕПИФИЗА:

Какво е епифизата (Третото око /Аджна чакра)?

Епифизната жлеза се счита за една от най-важните части на нервната ни система. Тя е обвита в мистерия, но колкото повече хората я изследват, те осъзнават, че епифизата по същество е духовна антена, мистичното трето око (Аджна чакра), за което древните традиции говорят. В продължение на много векове, третото око е приемано за начин да се достигнат по-високи нива на съзнанието, докато все още човек е във физическо тяло.

Концепцията, че епифизната жлеза е "седалището на душата" или "духовната врата към всички светове и всички измерения" е важна за осъзнаването на пълната й функция. Преди да можете да стигнете до тази духовна врата, трябва да започнете практики за детоксикация и активация на вашата епифизна жлеза, чрез методи, като например промени в диетата и духовни практики като медитация и визуализация.

Медицината описва епифизата като:
"Малка ендокринна жлеза..., която произвежда производния на серотонина хормон, наречен мелатонин, който влияе на модулацията на моделите за събуждане/сън и сезонните функции. Формата й наподобява малка шишарка... и се намира в близост до центъра на мозъка, между двете полукълба, завита в канал, където двата заоблени таламични органа се свързват"...
"Епифизната жлеза е структура с форма на шишарка и често се вижда при рентгеново сканиране на черепа, тъй като тя често се калцифицира; калцификацията е доказана и се съпоставя с натрупването на флуорид."...
Идеята за третото око е научен факт. Целта на това трето око е ключът, който отваря вратата към метафизичните тълкувания, за които древната мъдрост говори.

Какво е калцификация и какво я причинява?
Калцификацията е натрупване на калциеви фосфатни кристали в различни части на тялото. Това е естествен процес, причинен главно от нанобактерии. Нанобактериите са малки микроорганизми, които образуват черупки от калциев фосфат около себе си, главно, за да се предпазят от имунната ви система. Именно тези черупки, които се натрупват в нашата епифизна жлеза, в крайна сметка я калцифицират. Освен това много изследователи установиха, че това може да бъде причината за повечето болести, от артрити до инсулт, от рак до болки в гърба, тъй като тези калциеви черупки се натрупват в различни части на тялото ни.
За съжаление епифизната жлеза при повечето хора е силно калцифицирана. Тя толкова се калцира, че при сканиране се вижда като бучка от калций, в крайна сметка залепявайки третото ни око.

Поради ужасяващите западни менюта и хранителни системи, повечето хора са изложени на много повече от тези организми, отколкото когато и да било...

Има два етапа в декалцификацията на епифизата. Първия е да се спре по-нататъшната калцификация на вашата епифизна жлеза, причинена от някакви навици в начина на живот или фактори в средата на живот, например флуорид и т.н. Втората стъпка е да работите за намаляване и премахване на съществуващото калцифициране и да подпомогнете по-нататъчното развитие на вашата епифизна жлеза...

/Източник: Георги Петров   http://gpetrov.blogspot.co.uk/2014/02/1.html     (със съкращения)

Символът на боровата шишарка е една от най-загадъчните емблеми, открити в древното и съвременно изкуство и архитектура. Малко учени го осъзнават, но шишарката загатва за възможно най-високо духовно просветление. Това е било признато от различни древни култури и символът може да бъде открит в руините на индонезийци, вавилонци, египтяни, гърци, римляни, християни...Също се появява в рисунките на езотерични традиции като: Свободното Зидарство, Теософията, Гностицизма, Езотеричното Християнство.

Боровата шишарка е запазила същото значение при всички : символизира таен рудиментарен орган, "пинеалната жлеза", "Третото Око", което ние всички притежаваме.

Вляво: Великолепните руини на Ангкор Ват в Камбоджа, едно от най-магическите и духовни места на света, са изпълнени със символизма на шишарката. Дясно: Противоположно разположени животни от двете страни на просветления Бодхисатва в Ангкор Ват.

Въпросът все пак е значимостта на боровите шишарки: изглежда малко вероятно такъв отличителен белег да се появява ни в клин, ни в ръкав. Какво е значението на тези шишарки за древните постройки на Ангкор? Друго явление, свързано с Ангкор Ват, което също така никога не намира обяснение са "противоположно разположените животни". В примера, показан в горното изображение ние виждаме двойка еднакви, съразмерни слона, обърнати с лице един към друг- изображение, което често бива потулвано или неразяснявано. Любопитното е, че сходно изкуство с противоположно разположени животни се появява на други известни археологически "шишаркови" старини. Като например на древната римска скулптура "пигна" (от италиански -шишарка) показана долу, огромна бронзова шишарка е пазена от двойка противостоящи пауна:

Построена от римляните през първи век, тази римска бронзова статуя, наречена "Пигна" ... е била използвана за фонтан в миналото. / Ватикан, Италия/

Жезълът на Озирис, 1224 г. пр Хр. (Египетския музей в Торино, Италия)

Вляво: Шумерският бог Мардук, държащ шишарка в дясната си ръка./ Дясно: Римският бог Бакхус държащ в ръка "тирс", който завършва на върха с шишарка.


Асирийско божество с тяло на човек и глава на орел (според някои учени- бог Нисрох), показващ шишарка с дясната си ръка

Римски барелеф, изобразяващ менада, държаща тирс в десницата си (120-140 г. сл.Хр.)

Дионис с тирс в ръка

Тракийска ритонизирана амфора от Могиланската могила (339 година пр. Хр.) Според учените, тя е част от одриски царски сервиз. Шишарката е част от Дионисиевия жезъл, който е обвит с бръшлян или лоза. Върху люспите на шишарката са нанесени стилизирани релефни слънчеви символи.

Вляво: детайл с бронзова шишарка от катедралата в Аахен, Германия;/ В средата: римска бронзова статуя с форма на шишарка на Пиаца Венеция, Италия;/ Дясно: зреещи шишарки

Снимка на личното писалище на Адолф Хитлер. В средата на левия панел е изобразено божество, зад което са кръстосани два жезъла, зaвършващи с шишарки на върха.

Вляво: Жезълът кадуцей, носен от Хермес в гръцката митология. В древен Рим е бил изобразяван в лявата ръка на Меркурий. Дясно: визуално представяне на практиката на Кундалини йога.

"Любопитно е, че езотеричният символ на Кундалини йога е кадуцеят, който включва две противоположно разположени змии. Кундалини е духовната енергия или живителната сила, присъстваща във всяко човешко същество, намираща се в основата на гръбначния стълб. За да бъде събудено Третото Око, енергията на кундалини трябва да бъде призована към челото, където тя се разраства и по този начин пробужда Третото Око. Смята се, че енергията пропътува през ида (ляво) и пингала (дясно) нагоре по централния стълб или сушумна. (Пингала е свързана с мъжката (активна, електрическа, слънчева) енергия в човешкото тяло, а Ида- с женската (пасивна, магнетична, лунна) енергия-  бел.прев.). Това е процесът, езотерично изобразен чрез символа на кадуцея с двете противоположно разположени змии, издигащи се спирално по централния жезъл.

"кадуцеят, прътът на силата...В Индия той е бамбукова пръчка със седем възела...които представляват гръбначния стълб с неговите седем центъра или чакри... Също така означава и гръбначния мозък...докато змиите представят символично двата потока, наричани в Източната терминология "Ида" и "Пингала", и огънят, затворен в него е змията-огън, която на Санскрит бива наричана кундалини." /Чарлз У. Ледбитър/

Така изкуството на противоположно разположените животни, свързано с шишарката (двойка слонове в Индонезия; двойка пауни в Рим; двойка змии в Египет), е всъщност алюзия (загатване) за потоците ида и пингала (противоположно разположените змии в кадуцея). Централната сушумна е поред символизирана от третия центриран рисунък (често шишарка), който на кадуцея е главният стълб, разположен Север-Юг. Много древни култури включват изображения на шишарка в тяхното духовно изкуство и архитектура и всички те, също така, създават изкуство на противоположно разположени животни. Езическите богове на Вавилон, Египет, Мексико и Гърция са били свързвани с шишарката, и жезлите на тези богове често са били украсявани с нея. Дори природните поведения на шишарката имат езотерично значение: докато зрее, тя бавно се разтваря, за да освободи своите напълно развити семена. Този процес символизира разширяването на съзнанието, което съпровожда отварянето на пинеалната жлеза (епифизата) и пробуждането на Третото Око. Метафората е ценен и поощряващ умствен урок за езотерично явление, което не може да бъде видяно или обяснено по друг начин, тъй като протича вътре в мозъка. Читателите, запознати с Източните религии ще разпознаят Третото Око като имащо дълга история в Индия, Китай и Югоизточна Азия, където религиозните традиции на Хиндуизма, Будизма и Таоизма имат широко влияние. Повече от "религиозно" схващане, Третото Око е древен "духовен" обичай, издигащ се над обсега на  религиите. Известно е в различни случаи като "урна" и "тринетра" и е често отбелязвано с точка в средата на челото между двете очи. Третото Око е било наричано с различни имена през цялата история, включително: "вътрешно око", "око на ума", "око на душата", "око на причината". Изображението на единично "Око" е, в действителност, архетипен образ, който датира от хиляди години назад в човешката история. Появява се отново и отново в митове, скулптури, гравюри, и картини в древните култури по цял свят. Често е изобразявано в цял древен Египет като единично, безтелесно Око, Окото на Ра.


Третото Око е било обикновено описвано от древни мистици, изпитали божествената светлина:
" Във всеки човек съществува Око на душата, което...е много по- драгоценно от десет хиляди телесни очи, защото единствено чрез него истината бива видяна...Окото на душата...е единствено пригодено да бъде съживено и подбудено чрез математичните дисциплини," (Платон- "Държавата")...

Символът на шишарката, в такъв случай, загатва за Третото Око: той изобилства в древното изкуство и архитектура, символично представяне на нашия понастоящем спящ прозорец към света.

/ Източник: http://www.richardcassaro.com/occult-symbolism-behind-pine-cone-art-architecture /

(със съкращения)