...Ангелите не могат да бъдат под земята,небето и облаците са тяхната обител.
Знам че сега си се настанил удобно на някое пухкаво облаче и закачливо ни се усмихваш.Знам че усещаш както радостите така и болката ни.Ще ми се да можех всеки ден да се обръщам с усмивка за теб към небето,но не мога.
Хората винаги сме били егоисти и като типичен пример и аз егоситично искам да си сред нас.Сигурно там горе ти е много по-добре,сред такава красота и вечен мир,но тука не можем без тебе.Всичко увехна,замлъкна и последната птича песен,посърна и най-свежата тревичка.
 И ето ме и мен сред тая сивота,егоистично молейки Бога да те върне за ден,за час,за миг дори.
Но отново заради теб обещавам да положа усилия да надмогна егоизма и да спра да моля да се върнеш.Ще се опитам наистина,но не мога да ти го обещая.
А докато се срещнем там някъде искам само да знаеш че си запалил светлинка в душата ми,която ще свети за теб докато съм жива ,а дори и след това..