ВРЪЗКИ МЕЖДУ ТЯЛОТО И ДУШАТА
Сливането на душата с човешкия мозък е един от най-сложните елементи на духовната регресия. Общо взето, повечето хора се чувстват съвсем удобно с двойнствеността, породена от наличието на душа и мозък в телата им. Има обаче и такива, които са умерено или силно разстроени от тази връзка. Но това не трябва да се обърква с “раздвоението на личността”. Въпросното раздвоение по-скоро е потискане на единствената настояща личност, травматизирана от ранни събития в този й живот. Човекът, страдащ от такива психични заболявания, желае да се дистанцира от болезнени спомени, често свързани с насилие в детството.
Душата е с безсмъртен характер, който съчетан с човешкия мозък и централната нервна система създава определен емоционален темперамент. Сливането между душата и мозъка оформя една личност, която ще просъществува само в този живот. Наричам това Принцип на егото. Тази самоличност включва в себе си и съзнателните, и несъзнателните спомени, така че откриването на истинската ни същност е доста илюзорна възможност. Формирайки представата за себе си, хората твърде много разчитат на своята сетивна и емоционална реакция на информация, идваща от мозъка. Физическият ум може да ни подведе да вярваме, че сме такива, каквито мислим , че сме, основавайки се на влиянията от околната среда на планетата и емоционалните ни реакции към тях.
Егото най-общо може да се определи като мислите, спомените и възприемането на живота от безсмъртното съзнание, нашата душа. Поглеждайки се в огледалото и се питаме : “Защо аз съм аз ?”. За да засили това объркване, нашата личност ( душевно аз и биологично аз ) се развива и променя неравномерно през целия ни живот – докато биологичният аз се изменя рязко, еволюцията на душата е много по-дълга. Истинският “аз” дава основата на истинската ни същност, която влияе върху емоционалния характер и темперамента. Всички тези елементи са свързани в едно човешко същество и когато тази деликатна връзка се наруши, това води например до психични заболявания и може би престъпно поведение.
Когато стигнем аза на душата си, ние сме в състояние да схванем вътрешните белези на безсмъртния си характер. Това е дълбоко усещане за истинската ни индивидуалност и цялостната ни личност. Душата може да се окаже подобна или съвсем различна от емоционалния темперамент на тялото-приемник. Изборът на дадено тяло има за цел да комбинира слабите и силните страни в характера на душата с даден човешки темперамент, така че да си бъдат от взаимна полза. Биологичното съзнание на човешкото същество се свързва с душа, даваща му интуиция, въображение, прозрения и съвест. С това обединение ставаме една личност, която цял физически живот се справя с двата аза в себе си. Именно тази комбинация причинява двойнствеността между ума и духа в телата ни. Двата аза може да се слеят напълно или да показват степен на конфликт, водещ до прояви на невротична тревожност. В някои случаи са в опозиция, в други – в съюз. Това, че двата ви аза са в опозиция, не означава задължително липса на хармония и равновесие. Обичаен пример е, че нискоенергийната, пасивна душа може да е искала съчетание с неспокоен, агресивен мозък, за да преодолее естествената си нерешителност. От друга страна, ако силната, властна душа, контролираща другите влезе в агресивно тяло, комбинацията може да се окаже взривоопасна.
Д-р Майкъл Нютън : Какво се случва с душ...
Д-р Майкъл Нютън - изследвания по въпрос...
Почивката си е почивка , но нямаше как да устоя на предизвикателството за нова поредица :)
През 1926 г. основателят на Обществото за пси-изследвания сър Уйлям Барет от Великобритания представя обзорна научна студия, посветена на виденията на умиращи. Болшинството от специалистите гледат скептично на възможността за връзка с отвъдното, но редица неоспорими факти карат нови и нови учени да изследват материята. Квантовата теория преобърна доста наши представи за природата на нещата и в началото на ХХІ в. стотици изследователски колективи от целия свят като английската Асоциация за научни изследвания на аномални явления, групата на молекулярния физиолог Марио Маркус от германския институт "Макс Планк", групите на американските психиатри Кенет Ринг, Елизабет Рос, Реймонд Муди и мн. др. проучват т.нар. преживявания извън тялото. Според изследвания на американски специалисти през последните десетилетия само в САЩ са регистрирани близо 13 милиона души, преживели някаква форма на състоянието завръщане от смъртта. Подобни опити да погледнат смъртта право в очите и да потърсят какво се крие зад нея правят специализирани научни екипи от Великобритания, Китай, Индия, Заир и др. Записват се виденията на хора с различна култура, националност и религия, възкръснали след състояние на клинична смърт, и всички те с невероятна последователност разказват за почти идентични преживявания в зоната на здрача.
Само мога да се радвам, че ти допада публикуваното . Още преди години си представях как събираното ще бъде споделено и с други, нали това е смисълът на еволюцията .
От себе си ти препоръчвам и другата книга на Нютън - "Следите на душите" , в нея също има ценни изводи, които сега ми помагат за постингите . Хубав и ползотворен ден :)
21.10.2010 13:41
21.10.2010 14:02
Радвам се, че си публикувал тук този текст :) Поздравявам те!
Хубав и неусетен ден :)
Много добър въпрос , ще изложа моето виждане по него : по първата част - да , винаги се осъществява , защото в такава конфигурация може да се изрази биологичния ни аз, за който говори и Нютън. Колкото до етапа на свързване - независимо от разликите в развитието на душата изследванията сочат , че това става по време на бременността на майката - обиконовено между 5-ти месец и края на бременността . Важно е да се спомене още, че макар паметта на душата да е блокирана от съзнанието посредством амнезия, мисловните й модели влияят върху мозъка, пораждайки мотивация за дадени действия .
Да , според мен има - т. нар . Първоизточник , от който идва и отделната душа . Доколкото съм усетил от концентрациите си , това обособяване става чрез "вихрово движение" от полето на Първоизточника и се обособява спиралност от светлина
Според мен този първоизточник представлява нещо като съвършен безсъзнателен Интелект, отвъд време-пространсвтото. А душата е дадена на Човек, от този Интелект, той опознане себе си. Тя представлява нещо като дреха която пада, когато се слееш с него /Първозиточника/. Тоест формата /Човека/ изчезва и остава само Името/Интелекта/. Но това според мен е нещо което се постига. Иначе, душата хваната в кръговрата на живота има стотици хиляди прераждания. Това е заради закона причина-следвствие или карма. С едно изречение "Умиране има отърване няма", Освен ако Човек не прекъсне кармата си.
Когато започвах с медитациите , посетих една жена, която е била няколко години в Тибет за медитации. Исках да я питам за моите неща , но тя ме изгони с думите "Не те е срам , имаш си информацията на фините нива, а те мързи да я стигнеш сам и искаш наготово някой да ти я каже !" ..... След толкова години мога да кажа - права беше ;)
Пластовете които аз знам са
1.Материялният - Вселената
2.Менталният -Вират
3.Брахман -Косм.Разум
4.Вишну
5.Шакти
6.Шива
Атман
21.10.2010 18:58
Пространствено-времеви континуум аз наричам броя на определящите части, които образува в своето развитие Първичната сила. Общо те са 310, а толкова са и измеренията в Мирозданието. Пространствено-времевия континуум е във всичко, което ни заобикаля, той е валиден не само за познатия от нас, зрим Космос, където физиците го търсят, но и за явленията и световете. Изразява се с число, което е получено от преброяването на основните троици в развитието на Първичната сила и броя на рамената на Кръстовете-промисъл.
Дотук разгледахме образуването на първите три троици при развитието на Първичната сила. Ако изразим всяка от тях с черта, ще получим триъгълник. Ако начертаем и огледалния им образ с триъгълник, се получава изображение, известно като Печата на Соломон. Нарича се печат, защото многократно се проектира в пространствено-времевия континуум, както ще видим по-нататък.
Троиците се разделят на подвижни и неподвижни. Неподвижни наричаме тези, които не изменят местоположението си в пространствено-времевия котинуум, а подвижни – тези, които го изменят.
Неподвижните са изначално създадените от пречупването на Първичната сила и са изразени с Печата на Соломон, който има шест троици. Тези 6 изначални троици се повтарят 9 пъти, по един път за всяко ниво на Всемира. 6 троици по 9 нива правят 54 неподвижни троици от пространствено-времевия континуум (6 х 9 = 54).
Подвижни троици се създават при отразяването на Първичната сила в огледалните рамена на Кръста-промисъл ( виж отново ключ 14 ). По този начин се получават 4 отражения с по един печат на Соломон в тях. Или 4 отражения по 6 троици са 24 троици. Тези 24 подвижни троици преминават през 9-те нива на Всемира и, умножени по тях, правят 226 подвижни троици. (24 х 9 = 216).
Общият брой на неподвижните и подвижните троици в пространствено-времевия континуум е 270 (54 + 216 = 270).
В пространствено-времевия континуум се намират също и рамената на Кръста-промисъл на непроявеното ( на Изначалната идея ), както и рамената на последвалите 9 начални Кръста-промисъл, получени от преобразуването на Първичната сила последователно в 9-те нива на Всемира. Всеки кръст има 4 рамена. Така броят на рамената в пространствено-времевия континуум са : ( 1+9) х 4 = 40, те също са неподвижни.
Общият брой на частите в пространствено-времевия континуум е (270 + 40 = 310). Тези части ние можем да ги наблюдаваме единствено в явленията и световете, които познаваме.
пращам ти една видео презентация, там се обяснява за първичната Сила и нейното движение, както и създаването на пластовете. Гледай го и кажи какво мислиш!
http://www.vbox7.com/play:4544e49a
И тук се намеква за троичността , с по-други думи от текста , който ти предложих ...
И във връзка с гореизложеното, аз направих за себе си една асоциация..За нея допринесоха и други емоционални събития днес.
И намирам дълбока връзка със статията, която ни споделяш.
Чудесно е човек да вярва в себе си и в делата си.Душата обича естественото.. Едно от тях е да се обичаш и цениш!Самоодобрението е смърт за егото.Какво се случва често в живота обаче..
Обикновено ни привличат хора, които не ни искат.Знаем го от самото начало.По- късно, когато се окажем излъгани и изоставени след поредното неодобрение или неразбираме, се преструваме на изненадани.
Тези хора пасват идеално към плана на егото ни...Няма да ни обикнат..
Причината, поради която добрите, свободни хора ни се струват досадни и скучни, е , че те ни поддържат.Егото поставя знак на равенство между емоционалната опасност и вълнението и твърди, че свестните хора, свободни не са достатъчно опасни..
Иронията на съдбата е, че е вярно тъкмо обратното: Свободните хора са опасните, защото ни заплашват с възможността за истинска близост.Те биха могли да се задържат достатъчно дълго, за да ни опознаят..Биха могли да разтопят защитната ни стена, но не с насилие , а с любов.
Но Егото ни пречи да го прозрем.
Достъпните хора са плашещи..Те застрашават егото. Причината да не ни привличат, е че ние самите не сме достъпни.
Добре си схванала ролята на Егото в целия процес . Ще допълня с моето мнение, че универсалното разбиране за любов и единство премахват всички ограничения , идващи от чувството за отделност ( рожба на егото ) . Благодаря ти, че се отби , очаквай и още части от поредицата :)
Мъдра и хармонична вечер ти желая :)
Не е трудно да проявим внимание, положителни мисли и чувства.Проблема е, че им оказваме съпротива. Пародоксално е, но често точно те ни карат да се чувстваме виновни.
Положителните чувста и мисли нямат да ти помогнат по пътя към Душата, Миа. Положително и Негативно също са продукт на мисълта. За да се постигне блаженсто, трябва да се постигне покой в Ума. Ум който е откъснат от дейността на сетивата. Така се получава, успокояване на мисълта. Мисълта е винаги активна, тя има само една функция, преживяване /повторение/ на удоволстието. Когато мисълта бъде преустановена, Интелекта остава в ролята на възприемащият. С него може да се постигне познаване на по-горното ниво/пласт/небе/битие. "Каквото и да прави човек, за да се огражда с щастие ден и нощ, то накрая ще бъде причина за неговото нещастие. "
Защо хората сме толкова предпазливи и недоверчиви един към друг?!
Мислим , че задължително трябва да минем през страданието, за да сме щастливи.
/Нямам предвид липса на морал и глезотии,личностна деградация и пр./...
Не съм съгласна и не го проумявам..
Години наред не го приемам за нормално. Животът ни е даден за да го живеем пълноценно.
Смятаме едва ли не , че е нахално и невъзможно да имаме пълно щастие.Точно тук не сме искрени и се предаваме..Ако в живота ни се случват само хубави неща/ естествено с труд и познание/-любов,успехи и пр..Не го приемаме , докато не го загубим, поради невнимание, невежество, само защото първо трябва едва ли не да го "заслужим" , задължително да минем през страданието и лишенията..Това е мазохизъм.
Малко са хората,които са били несправедливи към нас, колкото сме ние самите към себе си.Неспособни сме да приемем радостта и хубавото , което би осмислило живота ни.Щастливи сме в степента, в която сме си избрали да бъдем! Една тъжна истина,Novex !
Много благослов и за теб :)
22.10.2010 01:16
мисъл,
съзнание,
ум
и да дадете дефиниция за "щастие"?
22.10.2010 02:14
Съзнание - във философски смисъл е способност да се възпроизведе околния свят. Мисъл-формата е основен механизъм в това възпроизвеждане
Умът е свойство на човешкия мозък и е нещо различно от самия мозък - човешкият мозък е негов физически носител. Това свойство възниква, щом през мозъка започне да протича жизнена енергия, в противен случай няма ум.
Щастие .... това е прекалено субективно усещане, за да му се даде общовалидна дефиниция . Съгласен ли си ?
Колко до ИСТИНАТА, тя също е продукт на Ума.
"В този свят всеки човек живее с някаква Истина за себе си и на тази база изгражда своя характер и мироглед. Какво става, когато другите хора не споделят неговия начин на мислене? Тогава човекът остава неразбран и съответно разделен от другите.
Така че Истината може да събира, но също може и да разделя. Ако някои хора започнат да убеждават други в своята Истина, а те не я възприемат какъв ше бъде резултатът? Резултатът ще бъде конфликт между тях, нали? А конфликтът до какво води? До сблъсъци, които могат да прераснат във войни. И защо е всичко това?
Заради Истината!
Всяка световна религия проповядва своята Истина, всяка научна общност брани със зъби и нокти доктрините-Истини, всяка държавна власт представя пред света Истината си, с която после задължава народа си да я отстоява с цената на живота си.
…Примерите в тази насока могат да бъдат толкова, колкото са и Истините по Земята… "
"Ще използвам една аналогия, за се разбере какво е умът. Нека вземем например един стол. От какво е изграден той? Ами изграден е от крака, седалка и облегалка, нали? По същия начин гледайте на съзнанието – ума, като изграден от Интелект, Его и Мисъл." Р.Ч.
Сега по отделно
--------------------------------------------
1. Мисълта е седалището на желанията.
2. Интелекта е състояние на ума в чист вид, налице е само съзнание без мисъл за “Аз” без намесата за възприятие на различни обекти. Този вид състояние на ума се определя като безлично душа – Съзнание.
3. Егото /Азът/
е само една от частите на Ум. То представлява персоналното съзнание, което възприема себе си като конкретен съзнаващ Аз
4. съзнанието е Ума
"Колкото до разликата между "самосъзнанието и съзнанието"…
Ако прочетеш задълбочено трудовете на Емануел Кант… Фихте или на Готфрид Лайбниц… или на други философи, ще разбереш, че тяхното разбиране за самосъзнанието и съзнанието се надгражда… като разбиране. Много се е писало за тях и техните трудове, затова не виждам аз какво мога да кажа повече… Но, според мен, въпросните философи бъркат самосъзнанието… с работата на ума.
Ще се опитам максимално просто да ти представя много малка част от тяхната философска есенция, определяща, какво е това съзнание и самосъзнание.
Лайбниц в "Монадология" твърди следното: "Чрез познанието на необходимите истини и чрез техните абстракции ние се издигаме също до рефлексивните актове, които ни позволяват да мислим това, което наричаме "аз", и да разсъждаваме върху това, че това или онова е "в нас". Когато насочваме нашите мисли към нас самите, ние ги насочваме също към "битието", "субстанцията", "простото" и "сложното", към "невещественото" и даже към "Бога", доколкото схващаме това, което е ограничено в нас като неограничено в Него.” Още казва: „Съзнанието е една двойна представа - една представа за предмета и една представа за неговата разлика от другите такива".
Ето един пример, даван много често от Фихте в съвсем същия смисъл: аз възприемам тази врата. Осъзнавайки обаче вратата като обект на моето възприятие (съзнанието), аз заедно с това и неразделно от него осъзнавам и самия себе си като субект на въпросното възприятие (самосъзнанието).
А ето какво казва Кант: /Продължава в следващият отговор/ ..по долу
С две думи, ако мога да обобщя - ако насочената към предметите мисъл е съзнание, то насоченото мислене към себе си е самосъзнание. Оттук и думите на Декарт „Мисля, значи съществувам”.
Когато осъзнавам формите и обектите около себе си, тогава аз съм съзнание, когато обект на наблюдение съм аз /като съзнание/, тогава аз съм самосъзнание. Някой го наричат - висш Аз.
Това е същината на знанието за думите „съзнание” и „самосъзнание” дадено от различни философи. Разбира се споделеното от мен е само опит да придобиеш представа за техните трудове. Незнам дали виждаш еднаквостта между тяхното разбиране /на философите/ и описаната в първата книга - работа на ума.
Според мен философите бъркат работата на ума, където егото е Аз /ахамкара/, със самосъзнанието…
Смисълът, който влагам в думата „самосъзнание” съм го описал като пример във втората книга… Това е примерът за „двата града и селото”…
Все пак, ако прочетеш епоса „Рамаяна” там ще видиш, че Валмики също използва думата самосъзнание… но, само ако се замислиш, че този епос е писан около 1000 г.пр.Хр… не знам за теб… но в мен веднага изниква една мисла…и тя е – дали толкова назад във времето думата „самосъзнание” не е значела нещо толкова различно от възприетото за нея днес!?..
Може би с думата „самосъзнание”е станало същото, което е станало и с думите „дух и душа”… Някой си човек или група хора.. някъде назад във времето понеже не са разбирали дълбочината на думата „самосъзнание”… и хайде… решили и го сложили този термин... в кюпа на съзнанието…" Р.Ч.
Няма празен живот! Нищо не е случайно на Земята. И това, че сме се родили тук , не е случайно. БЪДЕЩЕТО НИ ИЗГЛЕЖДА ПИСИМИСТИЧНО, ЗАЩОТО СЪДЪРЖА МНОГО ГНЯВ, АЛЧНОСТ , ЗАВИСТ И ПР.БЕЗ ЛЮБОВ И ДУХОВНА СЪЩНОСТ.
Напълно те подкрепям за Разбирането му. Но не мислиш ли, че пътят към щастието,успехите и пр. осмислят нашето съществуване. Няма по- безценен дар от живота.Когато човек се стреми към своята индивидуална завършеност, духовна, пълноправна, във всеки един аспект от живота , ще бъде щастлив.
И не е нужно да размахваме големите идеи, мащабните намерения, да говорим и обещаваме предварително,а просто да си вършим работата в сферата,в която най- пълноценно се проявяваме. И тогава успехите сами ще дойдат..А усилията и успехите на хората водят до открития и бъдещи, позитивни промени за всички!
А колкото до Истината ! Тя е еднаква за всички щом носи морал и човеколюбие!
Поздрави! Ти си млад човек и ще се убедиш, че всяка зрялост носи мъдрост!
И РАЗБИРАНЕ ЗА ЖИВОТА!
22.10.2010 17:41
Веднъж успяла да успокоиш мисълта си, ще разбереш, че освен това проявено битие има и друго непроявено!
Затова с тебе можем да си говоримим до безкрайно тука, но всичко ще е в сферата на Ума и Материята и това битие /живота/.
Вярно, че Истината е една, но това важи за Необусловеният ум!
Разбиране за живота? Какво е това? Веднъж разбрала, че ума създава живота, какво правим? Местим се по нагоре д другото битие, битието на Мисълта, тоест богът Вират. После другото над него става Непроявено и т.н...
Степента на Разбирането зависи от позицията на кое битие говориш!
Успех и на тебе по пътя, miaa!
05.11.2010 17:51
07.02.2012 21:28
Мисля,че ще намерите отговори на много от въпросите,които си задавате.
За тези,които посегнат към нея,"приятни мигове".
2. Допълващ блог
3. Блогът на един приятел - духовен и изследователски блог
4. Тихи оръжия за безшумни войни
5. Протоколи на Ционските мъдреци
6. За мисловните ограничения
7. Трудно е да бъдеш бог
8. Истината за Световната банка и МВФ
9. Четирите споразумения
10. СПОДЕЛЕНИ ОТКРОВЕНИЯ
11. Нещо от Андромеда
12. Илюзии - Ричард Бах
13. д-р Атанас Гълъбов - Световната конспирация срещу здравето
14. Тайните общества на III Райх.
15. Великата Тайна На Водата
16. Маите
17. ИНКAРНАЦИОННИ НИВА - taidzi
18. За Аркадий и Борис Стругацки
19. Тайните на Матрицата - Дейвид Айк
20. gizamap.com
21. В един есенен ден по шосето ( Павел Вежинов )
22. ДРАГИ УЧЕНИ - galatceq.blog.bg
23. Време за съпротива - Валтер
24. Земята е разумно същество
25. За папа Йоан Павел Първи и Ватиканската мафия
26. Робърт Шекли - "ЦЕНАТА НА ЖИВОТА"
27. astro.com
28. Спокойствието на blogspot :)
29. Хроновизорът и образите от миналото ( Франсоа Брюн )