В тази съзидателна сила на мисълта Морание вижда само илюзия и следователно , в края на краищата – изкушение. И все пак струва ми се това негово отрицателно отношение се дължи отчасти на това, че всъщност нашият несъвършен свят, такъв, какъвто той го вижда, вече му е достатъчен и той не изпитва желание да го напусне !
“Тази освободена от материята мисъл ни играе твърде лоши шеги. Тя си представя всякакви романи и трагедии. Достатъчно е да си помислим за ядене, за да видим пред нас богата трапеза. Достатъчно е да си помислим за болест, за да изпитаме усещането, че лежим в болнична стая. Всъщност в това няма нищо реално, но мисълта става толкова силна, че създава илюзията. Ето защо много от напусналите земното си тяло описват чудни къщи, дворци и пейзажи.”
По-нататък ще видим, че тези създания на мисълта не са чак толкова илюзорни. Покойниците могат наистина да ядат и да пият от храните, които си представят. Те наистина живеят в дворците, които си създават. Тези реалности просто съответстват на тялото, което притежават в този момент. Също като козята брадичка и белите дрехи, които Жорж си е създал.
Жорж Морание се задоволява с нашия свят, усетен в неговата дълбочина, както дори някои медиуми могат да правят това: “Наистина, пейзажите са омайни, но това са вашите пейзажи, над които грее ореолът от техните многоцветни духовни вълни... Нашите тела са изградени от вълни ; вашите, тези на растенията и животните имат светъл ореол, който понякога искри...”
Същото твърдение се среща и в шестте вече публикувани тома :
“В невидимото нашата мисъл може да създава форми, които ни изглеждат реални. Именно затова някои от безтелесните описват пейзажи, които смятат, че наистина виждат, просто защото са ги създали в мисълта си. Това са живи образи без обективна реалност. Те не са част от нашия свят, а нереални създания на мисълта на тези безтелесни, зле запознати с отвъдното.”
В хода на проучването на следващите етапи ние добре ще видим, че тези творения на мисълта са напълно реални, реални за всеки един от онези, които ги създават. Именно в това се заключава великият закон на духовното развитие. Струва ми се, че нито Жорж Морание, нито всички онези, които живеят в ареал с него не са успели да разберат именно това. Те са много далеч от близкото завършване на своето духовно развитие, въпреки онова, което си мислят. Те смятат, че са в петата сфера на системата, която са си измислили, т.е. на предпоследния етап на тази система. Струва ми се, че напротив, те са едва в началото на едно бавно развитие, което дори още не са приели. И обратното, смятам, че един ден те ще могат да се развиват, без да трябва да понесат изпитанието на един нов живот на Земята.
Всеки остава на този първи етап, тоест продължава да живее всред нас толкова дълго, колкото пожелае. Обикновено след известно време той би трябвало да се поблазни да използва по-често съзидателната сила на мисълта за по-важни неща от създаването на хубава брадичка или прекрасни бели дрехи. Това ще бъде началото на неговото развитие. Всеки ще създаде коло себе си света, който е в хармония с онова, което е той самият. Той ще направи това почти неволно, поне докато не се научи да контролира мислите си.
Робърт Монро, без да е починал, е изпитвал много често това единствено по време на своите ОИТ. Той много прозорливо отбелязва, че при нас действието следва мисълта. Извън физическото тяло това вече не е вярно.
“Във физическото тяло действието следва мисълта, тук те образуват едно цяло. Няма механично превръщане на мисълта в действие... Мисълта за движението поражда действие.”
Текстът, който следва, разкрива много неща. Той ни позволява да преразгледаме схващанията си за начините на придвижване в отвъдното, като в същото време ни обяснява какво става на този етап от развитието. Самият автор е подчертал някои думи в него. Става дума за Албер Пошар, който предава на своите холандски приятели едно послание за сестра си :
“Странно, но не те виждам добре в новия ти апартамент. Когато съм с теб, това става винаги на улица К... Потърсих причината за това и установих, че аз не се премествам, за да бъда с теб, а използвам някаква телепатия, по-дълбока от обикновената. Сякаш ставам едно цяло с твоите чувства и мисли.
Но за мен твоят образ все още е обкръжен от познатия декор. Така все още аз имам нашата къща на улица К... тук – и в някои моменти тя все още е моето жилище. Защото в моментите на пасивност нашето старо обкръжение автоматично се образува около нас. В това няма нищо странно и това наистина е реално жилище. Тук, където се намирам, ние сме все още толкова близо до Земята, че имаме нужда от обективен свят.
Ако нашата собствена положителна воля не го създаде и ако нашата любознателност не ни отведе в световете, създадени от други, тогава ние обикновено се връщаме в света, създаден от нашите навици.”
Нека не се заблуждаваме. Албер Пошар не се връща като призрак на Земята в тази къща. Впрочем, той вероятно би срещнал там други хора, а не сестра си, която вече живее на друго място.
Но преди да станат готови за един по-духовен свят, много от покойниците първо възпроизвеждат около себе си един свят, подобен на нашия. Първо те пресъздават своята къща, като може би правят и корекции по нея... Нещата се образуват около тях и запазват формата, зададена от мисълта, през цялото време, докато им се отдава някакво значение. Нещата, от които те се откъсват, изгубват формата си и се изличават. В този нов свят всичко онова, което тук ние често сме смятали за “субективно”, става обективно в отвъдното. Нашите чувства, дори повече от нашите разумни мисли непрестанно се обективират. Впрочем , на това се дължи и затруднението да се опишат тези нови светове.
Пиер Моние (споменах за него в предни откъси) обяснява това на майка си :
“Аз съм ти говорил много за условията на живот на Небето : те са безкрайни и трудни за описване, тъй като се променят за всеки дух. Заниманията ни (както развлечението, така и познанието), нещата, които ни заобикалят, всичко е станало духовно и се премества или преобразява под влиянието на мисълта ни...Именно затова, когато разпитвате приятелите си за нивата, които следват Земята, те понякога ви отговарят по твърде различен начин... ние сме заобиколени от “нереални реалности”, ако мога така да се изразя, които съответстват на нашето ниво на развитие. Духът, достигнал до много високи нива ще има само прекрасни и възвишени мисли, така че всичко, което го заобикаля и което е създадено от излъчванията на духовния му Аз , ще приеме чисти форми, съответстващи на самия него.” ...........
Помощ 112 - епизод 17 (1 част и 2 част)
Точната дата на край на проекта "Co...
05.05.2010 17:08
05.05.2010 17:30
i prodaljavaite s otkasite , interesni sa !
Л. А. М.: Накратко казано, пътуването извън тялото е опитност, при която човек се усеща напълно отделен от физическото си тяло и е в състояние да наблюдава и възприема заобикалящите го обекти... Разбира се, по специфичен начин: може да минава през стени, може да отиде, където си поиска, да наблюдава тялото си отгоре или отстрани. Част от съзнателните възприятия се запазват, но не напълно. Мнозина, които са изпитали опитност извън тялото, са посещавали и различни от физическата реалност енергийни системи... Подобно нещо се е случило и с баща ми.
Това в нашият свят не са познания, а щения. Мисълта ми беше за понанията. Едно е да желаеш нещо без да познаваш механизма на закона на привличането и да го получиш в поседствие. Каква е първата мисъл която минава през главата на човек - Аз съм велик! След това се взимат на сериозно, и започват грозните сцени. Повярвали в своето величие "успелите" създавайки самоизмамно чуство за божественост започват да оказват влиание на околните само за собствена изгода. Обаче тук се задейства закона за резонанса - Каквото повикало - такова се обадило. И след всичкото това следва неизменният въпрос - Господи защо на мен?
Въпросът ми е - Ако имахме познание дали щяхме да минем по този път?
И още - Защо не искаме да имаме тези понания?
Нима сме толкоз изкуфяли мазохисти, че ни харесва да живеем по трудният начин?
На Земята й било нужно много време , за да се възстанови от катаклизмите и дори когато физическата повърхност започнала да оздравява, това вече бил един напълно различен свят .
Отишло си било познанието, което изградило Атлантида, защото честотата на съзнанието , до което имали достъп на Земята, била много по-ниска и примитивна, отколкото преди. От гледна точка на вибрацията било да се превъплътиш в меласа . За онези с висока степен на еволюция , които все още работели за възстановяването на планетата, било още по-трудно да дадат израз на своите разбирания, докато били в плътно физическо тяло.
Събитията от края на Атлантида привлекли много същества , които да спомогнат за подготовката на енергийното поле на Земята преди следващото пресичане на фотонния лъч, когато щяло да се върне към първоначалното си еволюционно ниво и отвъд него. Но тази плътна физическа честота , както и други, метафизични , продължавали да се доминират от дисбалансираното съзнание.То намирало израз най-вече чрез отрицателно настроените извънземни. Процесът на ребалансиране се затруднява още повече от бремето и дисхармонията на Земята и от естотите , които я заобикалят. Така се поражда вибрационен натиск и напрежение, които достигат критична точка.
И аз да дам мнение - стремежът към него или е изявен, или го няма . Или плуваш срещу течението ( като се наложи ), или се носиш по него !
Можете да си дадете сметка защо задкулисието настоява и прави всичко възможно семействата да имат по едно дете.
Имах нещо друго предвид , от моя си опит . Ето - аз съм първо дете в биологичното семейство, но така и не ги почувствах близки тези хора . Има защо ;) Не трябва да се ограничаваме в тази времева рамка . Нещата са много по-дълбоки и ако се знаеше това - изобщо нямаше да има такива отношения . Дълга тема ....
Чужда ми е тази материя, но ми е много интересна и с интерес продължавам да следя твоите постинги!
Хубави почивни дни, Universalnite000, и много положителни мисли!!!
Благодаря за пожеланието, нека предстоящите дни бъдат изпълнени с положителност и хармония , ckarlet !
2. Допълващ блог
3. Блогът на един приятел - духовен и изследователски блог
4. Тихи оръжия за безшумни войни
5. Протоколи на Ционските мъдреци
6. За мисловните ограничения
7. Трудно е да бъдеш бог
8. Истината за Световната банка и МВФ
9. Четирите споразумения
10. СПОДЕЛЕНИ ОТКРОВЕНИЯ
11. Нещо от Андромеда
12. Илюзии - Ричард Бах
13. д-р Атанас Гълъбов - Световната конспирация срещу здравето
14. Тайните общества на III Райх.
15. Великата Тайна На Водата
16. Маите
17. ИНКAРНАЦИОННИ НИВА - taidzi
18. За Аркадий и Борис Стругацки
19. Тайните на Матрицата - Дейвид Айк
20. gizamap.com
21. В един есенен ден по шосето ( Павел Вежинов )
22. ДРАГИ УЧЕНИ - galatceq.blog.bg
23. Време за съпротива - Валтер
24. Земята е разумно същество
25. За папа Йоан Павел Първи и Ватиканската мафия
26. Робърт Шекли - "ЦЕНАТА НА ЖИВОТА"
27. astro.com
28. Спокойствието на blogspot :)
29. Хроновизорът и образите от миналото ( Франсоа Брюн )