Постинг
20.03.2012 11:07 -
Усещането за вечността
Още с влизането си в къщата на Монаха гостът започна :
- Идвам при вас, защото искам да ми разкажете за Вечността ! Омръзна ми този живот , в който се блъскам като в бетонна стена …
- Кой може да опише вечността с думи – спокойно отговори Монаха . – Винаги би било непълно , субективно . Вие искате описание на нещо, което опира до усещане . И все пак – ако искаш да стигнеш до усещането за вечността – подражавай на шарана, който с неотклонно упорство потегля всяка година нагоре срещу течението .
Гостът се замисли :
- Добре , Монахо , но това предполага много трудности и скъсване на обвързаности . Не знам дали ми е по силите , все пак съм човек …
- Не, не човек , а съзнание , приело облика на човек – с усмивка каза Монаха . – Ако свободно правите тази разлика – ще ви е по-лесно да усетите Вечността . Човешките инкарнации дават възможност за осъзнаване . С напредъка се разбира преходността на човешката слава и могъщество, както и на човешката ( а не универсалната , непритежателна ) любов . Ето защо накрая сте като празна обвивка – без суетни надежди , лелеяни заблуди и дребнави желания …. За сега смятам, че това ви е достатъчно като повод за размисъл . Довиждане !
Гостът изчака Монаха да се прибере в къщата си и излезе. На пейката отвън го чакаше неговия верен приятел . Той веднага го попита :
- Научи ли това, за което беше дошъл ?
Гостът кимна . След известно време каза :
- Ти нали преди години тренираше бойни изкуства и получи накрая най-високата степен ? Моля те, опитай да си спомниш какви чувства изпитваше към учителя си като начинаещ .
Приятелят му нямаше навик да се замисля много за чувствата си. Замисли се и след малко започна провлачено :
- Много обичах учителя си , навремето той бе един от най-добрите . Но когато застанехме един срещу друг и той без никакво усилие избягваше и най-ловките ми удари, а в следващия миг ме пращаше в прахоляка, пак го обичах, но и в същото време го мразех заради недостижимото му превъзходство .
Гостът се усмихна уморено .
- Благодаря ти , приятелю ! Днешната ми среща с Монаха пообърка доста духа ми . А ти успя така ясно да изразиш с думи онова, което сам не смеех да изрека .
- Идвам при вас, защото искам да ми разкажете за Вечността ! Омръзна ми този живот , в който се блъскам като в бетонна стена …
- Кой може да опише вечността с думи – спокойно отговори Монаха . – Винаги би било непълно , субективно . Вие искате описание на нещо, което опира до усещане . И все пак – ако искаш да стигнеш до усещането за вечността – подражавай на шарана, който с неотклонно упорство потегля всяка година нагоре срещу течението .
Гостът се замисли :
- Добре , Монахо , но това предполага много трудности и скъсване на обвързаности . Не знам дали ми е по силите , все пак съм човек …
- Не, не човек , а съзнание , приело облика на човек – с усмивка каза Монаха . – Ако свободно правите тази разлика – ще ви е по-лесно да усетите Вечността . Човешките инкарнации дават възможност за осъзнаване . С напредъка се разбира преходността на човешката слава и могъщество, както и на човешката ( а не универсалната , непритежателна ) любов . Ето защо накрая сте като празна обвивка – без суетни надежди , лелеяни заблуди и дребнави желания …. За сега смятам, че това ви е достатъчно като повод за размисъл . Довиждане !
Гостът изчака Монаха да се прибере в къщата си и излезе. На пейката отвън го чакаше неговия верен приятел . Той веднага го попита :
- Научи ли това, за което беше дошъл ?
Гостът кимна . След известно време каза :
- Ти нали преди години тренираше бойни изкуства и получи накрая най-високата степен ? Моля те, опитай да си спомниш какви чувства изпитваше към учителя си като начинаещ .
Приятелят му нямаше навик да се замисля много за чувствата си. Замисли се и след малко започна провлачено :
- Много обичах учителя си , навремето той бе един от най-добрите . Но когато застанехме един срещу друг и той без никакво усилие избягваше и най-ловките ми удари, а в следващия миг ме пращаше в прахоляка, пак го обичах, но и в същото време го мразех заради недостижимото му превъзходство .
Гостът се усмихна уморено .
- Благодаря ти , приятелю ! Днешната ми среща с Монаха пообърка доста духа ми . А ти успя така ясно да изразиш с думи онова, което сам не смеех да изрека .
Снощи една скъпа приятелка тук ми помогна да се замисля за някой неща. Днес, написаното от теб, ме подтикна да ги разбера и осмисля напълно. Ако знаехме само, как нашето его е най-добрият ни приятел, но и най-големият ни враг... И ето, стигам до извода, че повечето искаме и се стремим да бъдем учители, не ученици. А истината е, че да бъде учител е готов, само онзи, който е готов да бъде ученик. Благодаря ти, беше ми приятно, а и полезно да прочета! И светло пролетно възраждане!:)
цитирай:) Привет , Надя !
Радвам се , че косвено съм помогнал с моя разказ ... Интересното е, че аз никога не съм имал учители , това ми отвори очите за истината да нямам авторитети . Без съмнение , по пътя има достатъчно препятствия :)
цитирайРадвам се , че косвено съм помогнал с моя разказ ... Интересното е, че аз никога не съм имал учители , това ми отвори очите за истината да нямам авторитети . Без съмнение , по пътя има достатъчно препятствия :)
universalnite1neo написа:
:) Привет , Надя !
Радвам се , че косвено съм помогнал с моя разказ ... Интересното е, че аз никога не съм имал учители , това ми отвори очите за истината да нямам авторитети . Без съмнение , по пътя има достатъчно препятствия :)
Радвам се , че косвено съм помогнал с моя разказ ... Интересното е, че аз никога не съм имал учители , това ми отвори очите за истината да нямам авторитети . Без съмнение , по пътя има достатъчно препятствия :)
:) Аз ти благодаря, мили Нео! Моето "его" е много силно, индивидуалист съм, "единак" и добре, че не съм мъж - щях да бъда със сигурност доста по-неприятно същество.:))) Но, с ръка на сърцето - истината е, че в този живот приех един единствен човек за мой учител. Името му е Христо Фотев. Но това е дълъг разказ. Тук, в блога, срещнах приятелки, които ще ме променят към добро. Може би и от възрастта, но ще го приобщя към себе си това проклето "иго - его".:))) Нещо като да "осиновиш" див кон, да поемеш грижата за него.:) Ето, виждаш ли какви признания навръх пролетното равноденствие. Благодаря ти за смисления и мъдър постинг... Поздрави на Андромеда от Венера!:) До скоро, Нео!:)
:) Всяка среща е насока за промяна , подписвам се под това твърдение .
Егото не е толкова непревзимаема крепост , колкото изглежда на пръв поглед . Сигурно помниш какво споделих преди като откровение : "Защо ли още е трудно да се разбере : колкото повече се блъскаш, толкова по-малко постигаш и колкото повече придобиваш, толкова по-малко притежаваш ???"
Поздрави за Венера с хармония в началото на пролетта ! :)
цитирайЕгото не е толкова непревзимаема крепост , колкото изглежда на пръв поглед . Сигурно помниш какво споделих преди като откровение : "Защо ли още е трудно да се разбере : колкото повече се блъскаш, толкова по-малко постигаш и колкото повече придобиваш, толкова по-малко притежаваш ???"
Поздрави за Венера с хармония в началото на пролетта ! :)
Мисля, че ще е от полза.:) Защо избрах именно този човек за мой учител - истината е, че той ме "избра" за свой ученик преди да разбера за това. Не защото бе поет. Защото естествено пътищата ни се срещнаха. И малко преди да си отиде от този свят - (изпратен от трима президенти, но преживял последните години от живота си в оскъдица и притеснения за насъщния), ми каза две неща:
"Аз нямам врагове." и "Не е важно да сме живи и здрави. По-важно е да бъдем."
Та, затова споделих, развълнувана от твоята притча, че учител може да бъде само онзи, който може да бъде ученик.:) И кръгът се затваря. Егото е памет за всичко, което сме били, сме и ще бъдем. Това, разбира се е метафора. Благодаря ти за гостоприемството.:) Радост и вдъхновение!
цитирай"Аз нямам врагове." и "Не е важно да сме живи и здрави. По-важно е да бъдем."
Та, затова споделих, развълнувана от твоята притча, че учител може да бъде само онзи, който може да бъде ученик.:) И кръгът се затваря. Егото е памет за всичко, което сме били, сме и ще бъдем. Това, разбира се е метафора. Благодаря ти за гостоприемството.:) Радост и вдъхновение!
За което благодаря ! :)
Да, кръгът се затваря , а с това ме накара да се сетя за друго мое откровение , което все още не съм споделял тук и сега му идва реда : " Знаете ли коя е най-голямата конспирация, от която произтичат всички останали ? Това е Изначалната идея !!! Именно тя ни е създала илюзията да се възприемаме като нещо отделно , да спорим, да защитаваме или отхвърляме идеи . А всъщност сме си едно и също нещо - важното е , че има игра-илюзия ;) Точно това имаше предвид Исус, когато каза , че е седнал на трона на Отца ;) В този смисъл - и аз съм Бог , и ти си Бог , и всичко е Бог , разликата е , че едни са го осъзнали, а други - още не ;) "
цитирайДа, кръгът се затваря , а с това ме накара да се сетя за друго мое откровение , което все още не съм споделял тук и сега му идва реда : " Знаете ли коя е най-голямата конспирация, от която произтичат всички останали ? Това е Изначалната идея !!! Именно тя ни е създала илюзията да се възприемаме като нещо отделно , да спорим, да защитаваме или отхвърляме идеи . А всъщност сме си едно и също нещо - важното е , че има игра-илюзия ;) Точно това имаше предвид Исус, когато каза , че е седнал на трона на Отца ;) В този смисъл - и аз съм Бог , и ти си Бог , и всичко е Бог , разликата е , че едни са го осъзнали, а други - още не ;) "
Да, измислицата е част от човешката природа, но тя е природна "измислица". Никога не трябва да забравяме това - Благодаря ти за дисковидността на спомена.:)
цитирай:) Моля , за мен също бе удоволствие !
цитирайЕдна китайска представа за вечност...
Нека си представим, че цялата планета Земя е направена от стомана. Веднъж на хиляда години покрай Земята прелита една лястовичка и я докосва с крилце. Когато лястовичката изтърка цялата планета - ще е изминал един миг от вечността.
Но нали миговете във Вечността са безброй...
цитирайНека си представим, че цялата планета Земя е направена от стомана. Веднъж на хиляда години покрай Земята прелита една лястовичка и я докосва с крилце. Когато лястовичката изтърка цялата планета - ще е изминал един миг от вечността.
Но нали миговете във Вечността са безброй...
:) Привет и благодаря за това хубаво сравнение . Да , наистина са безброй тези мигове - всеки от тях е частица от непрекъснато обновяващия се пъзел на проявеното съзнание . Тук си спомням за една особено сполучлива мисъл на Х. Дж. Уелс :
Единствената разлика между времето и което и да било от трите пространствени измерения е, че нашето съзнание се движи покрай него.
цитирайЕдинствената разлика между времето и което и да било от трите пространствени измерения е, че нашето съзнание се движи покрай него.
Човек открива много нови неща, а аз открих един нов човек!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 10700
Блогрол
1. Основен блог
2. Галацея
3. Системи за движение на НЛО
4. Извънтелесно преживяване
5. Франсоа Брюн - "Мъртвите ни говорят"
6. За фотонния лъч и неговото влияние
7. Планетата след края на Атлантида
8. Науката : лъжи и прикрити истини
9. Луната - позната и непозната
10. 2012 - мнения, очаквания, пророчества
11. Да си спомним кои сме
12. Еволюцията във възприятията
13. За 2012, акаша и манипулациите, свързани с тях
14. Всемирната хармония - инж. Петьо Христов
15. Voyage through space and galaxies
16. Приятна музика за медитация - Karunesh
17. Боб Фрисъл - "В тази книга нищо не е вярно"
18. Хранене и карма - penchoan.blog.bg
19. astro.com
20. alexmunro.blog.bg - много и разнообразно инфо
21. читанка.инфо
22. Начален откъс на "Холографската вселена" - забележителна книга !
23. Мигел де Сервантес - Дон Кихот де Ла Манча
24. Кирлианова фотография
2. Галацея
3. Системи за движение на НЛО
4. Извънтелесно преживяване
5. Франсоа Брюн - "Мъртвите ни говорят"
6. За фотонния лъч и неговото влияние
7. Планетата след края на Атлантида
8. Науката : лъжи и прикрити истини
9. Луната - позната и непозната
10. 2012 - мнения, очаквания, пророчества
11. Да си спомним кои сме
12. Еволюцията във възприятията
13. За 2012, акаша и манипулациите, свързани с тях
14. Всемирната хармония - инж. Петьо Христов
15. Voyage through space and galaxies
16. Приятна музика за медитация - Karunesh
17. Боб Фрисъл - "В тази книга нищо не е вярно"
18. Хранене и карма - penchoan.blog.bg
19. astro.com
20. alexmunro.blog.bg - много и разнообразно инфо
21. читанка.инфо
22. Начален откъс на "Холографската вселена" - забележителна книга !
23. Мигел де Сервантес - Дон Кихот де Ла Манча
24. Кирлианова фотография